Учебни материали :: Стихотворението „Песен за човека“ на Никола Вапцаров- урок по комунизъм (ЛИС, БЕЛ, 8 клас)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

05.05.2013 19:47 - Стихотворението „Песен за човека“ на Никола Вапцаров- урок по комунизъм (ЛИС, БЕЛ, 8 клас)

Автор: u4ebnimateriali Категория: Други

Прочетен: 8419 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 15.10.2013 10:41

Стихотворението „Песен за човека“ е лирически размисъл за човешката душа. В него е поставен философският въпрос дали доброто или злото имат власт над нея. Въпреки съзнанието на автора за тъмната страна в човека, творбата защитава идеята, че по-силни в нея са силите на доброто. Тръгвайки от една типична история за престъпление и наказание, творецът разказва за духовното прераждане на един човек. В стиховете си той разкрива съдбата на осъзналия грешката си герой, който спасява душата си чрез силата на изкуството. Така утвърждава своята вяра в човека. Творбата е изградена на основата на противопоставянето на две позиции. В полемичен спор на тема „Човекът във новото време“ влизат нервозна дама и поетът. От една страна, почерпила сюжети и опит пряко от живота, героинята приема човека като низ от слабости и грешки. За негово най-страшно прегрешение тя приема братоубийството. А изчистването на съвестта с измиване на ръцете и посещение в божия храм е другата постъпка, заради която тя мрази човека. Без да отрича посочените факти, поетът допълва изразеното мнение и добавя нови детайли, опитвайки се да го оспори.
В разказа на опонента син убива баща си за пари. Героят разказвач поглежда на тази история отвъд криминалните факти, за да потърси истината за човешката душа в преплитането на сложни житейски мотиви за постъпката. Осъденият престъпник сам ги разкрива:

„Не стига ти хлеба,                                                                        залитнеш                                                                        от мъка и стъпиш в погрешност на гнило.“ От споделената изповед на героя става ясно, че именно бедността, недоимъкът и мизерията са тези разрушителни сили, които го подтикват към убийство. За повърхностния наблюдател историята трябва да приключи тук, но за твореца това е началото на истинска песен за човека. В оставащите дни от земния си път героят има възможност да преосмисли направените грешки в живота си. Той преминава през разкаянието и осъзнаването на извършеното. За това му помагат хората, на които попада:

                                               „Но във затвора попаднал на хора и станал             човек.“

Те му предават истината, че може да се живее „по-иначе“- с морални задръжки и без насилие.             Важна роля в духовното прераждане на личността на героя изиграва изкуството:

                                               „от своята участ                                                                        от книга по-ясна                                                му станала с някаква песен.“

Обаянието и мелодията на думите дават утехата да види в бъдещето един мечтан по-добър живот и вярата, че човек ще живее по-истински.             Осъзнал своята вина, приел морала и нравствените ценности, гледайки с упование в идващото ново време, героят успява да надмогне смъртта. Атмосферата на екзекуцията е представена като мрачна и ужасяваща- тишината на затвора и приближаващите стъпки на екзекуторите, които се страхуват повече от жертвата. Лирическият персонаж е прозрял истината, че животът е само миг от вечния ход на човечеството. Тази вяра го кара да приеме с изправена глава своята:
„тежка, човешка, жестока,
безока
съдба."    Той знае, че животът ще дойде „по-хубав от песен“ и „по-хубав от пролетен ден…“. Това подхранва смелостта му да запее своята песен. Метафората „в очите му пламък цъфтял“ изразява увереността и безстрашието му пред лицето на смъртта. Те го извисяват над силите на мрака и го превръщат в Човек с главна буква. Дори звездите го поздравяват с победата над себе си.    Истеричната реакция на дамата идва закономерно в края на творбата. Тя е неспособна да възприеме гледната точка на своя опонент и за нея разказаното е нещо „ужасно“. Но не ужас съдържа поетичното послание, а вяра и надежда в доброто в човека.
Стихотворението „Песен за човека“ разказва драматична и поучителна притча за греха, разкаянието, изкуплението и възнесението на пречистения човешки дух. Поетът създава вдъхновен химн за величието на човешката душа, за победата на доброто над разрушителните стихии. Творбата му е израз на идеалите му за нравствените възможности на човека и за един по-добър свят и светло бъдеще.

Нагоре