Постинг
06.05.2013 10:43 -
Диалектът в моето ежедневие (есе, БЕЛ, 8 клас)
Автор: u4ebnimateriali
Категория: Други
Прочетен: 3285 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 17.05.2013 21:08
Прочетен: 3285 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 17.05.2013 21:08
Диалектите са нашите народни говори, които са се оформяли през вековете. На диалект са преписвани даже свещените ни книги. Той е част от езика на всеки народ и след утвърждаването на официалния книжовен език се използва в текстовете на разговорния и художествения стил, както и от определени жанрове на публицистичния. На битово равнище той е речта, с която си служим в разговорите с нашите близки, а в останалите посочени сфери на общуване носи стилистичен ефект.
В неофициалната обстановка, при която общуваме помежду си всеки ден, употребата на диалект спестява време и ни улеснява. Той не изисква усилие от наша страна да спазваме книжовните норми, за каквото отклонение се приема.
Диалектът представя това, което сме- нашата идентичност. Въпреки това, като представител на младото поколение, избягвам да използвам диалектни форми. Знаем, че най-общо диалектите се поделят на източни и западни говори. Нашият местен говор принадлежи към източните, намиращи се на изток от ятовата граница. Той се характеризира с мекост при изговор, дължаща се на редукция на гласни, както и със специфични обръщения. Тези особености са допустими и уместни в ежедневието и битовото ни общуване. За хората от нашия край е напълно естествено да казваме „ма“, вместо книжовното „бе“. Много често срещано е т.нар. мечене или мек говор- умекчаване на съгласни, предхождащи гласни („добр`е“, „сирен`е“, „п`ет“ и т.н.). То се подсилва от редукцията на гласни в думи като „мисо“ вместо „месо“, „рика“ вместо „река“, „дите“ вместо „дете“. Примерите могат да продължат. Аз нямам мекия говор, типичен за моя край. Млад човек съм и се старая да спазвам книжовната норма и да избягвам обичайните „га“ вместо „кога“, както и „жа“ вместо частицата за бъдеще време „ще“. Много характерно е и възклицанието „въх“, „въй“. Въпреки че те са израз на местен колорит, ми звучат грубо, дори в ежедневното битово общуване. Може би за повечето от нас е по-удобно да употребяват местния говор, защото той е този, който чуват в заобикалящата ги среда. Съжителството с хора от по-възрастното поколение също спомага за това. Диалектът е жив, когато неговите носители разговарят на него. Средата на битовото ни ежедневно общуване го подхранва, защото тогава сме естествени и непринудени. В такава ситуация сме свободни от необходимостта да се съобразяваме с книжовните правила, защото никой не изисква това от нас в обикновен разговор. Има и нещо друго- употребявайки диалект, ние оставаме част от общността, чийто член сме, не правим изключение и впечатление- биваме разпознавани като свой, а не чужд човек и ни е по-лесно да се приобщим и да не останем в изолация. Диалектните думи са израз на регионална специфика и отглас от древни времена. Те придават колорит, но понякога употребата им прави човека, който ги използва, да изглежда необразован и често смешен. Това е причината, която ме кара да се опитвам да избягвам тези отклонения от книжовните правила. Старая се да го правя само в моменти, в които искам да предизвикам смях и да се шегувам. Може би по този начин губим спомена за своето минало. Въпреки това, уважавам диалектите, но и мисля, че всеки на моята възраст желае да бъде повече част от съвремието.
Диалектът представя това, което сме- нашата идентичност. Въпреки това, като представител на младото поколение, избягвам да използвам диалектни форми. Знаем, че най-общо диалектите се поделят на източни и западни говори. Нашият местен говор принадлежи към източните, намиращи се на изток от ятовата граница. Той се характеризира с мекост при изговор, дължаща се на редукция на гласни, както и със специфични обръщения. Тези особености са допустими и уместни в ежедневието и битовото ни общуване. За хората от нашия край е напълно естествено да казваме „ма“, вместо книжовното „бе“. Много често срещано е т.нар. мечене или мек говор- умекчаване на съгласни, предхождащи гласни („добр`е“, „сирен`е“, „п`ет“ и т.н.). То се подсилва от редукцията на гласни в думи като „мисо“ вместо „месо“, „рика“ вместо „река“, „дите“ вместо „дете“. Примерите могат да продължат. Аз нямам мекия говор, типичен за моя край. Млад човек съм и се старая да спазвам книжовната норма и да избягвам обичайните „га“ вместо „кога“, както и „жа“ вместо частицата за бъдеще време „ще“. Много характерно е и възклицанието „въх“, „въй“. Въпреки че те са израз на местен колорит, ми звучат грубо, дори в ежедневното битово общуване. Може би за повечето от нас е по-удобно да употребяват местния говор, защото той е този, който чуват в заобикалящата ги среда. Съжителството с хора от по-възрастното поколение също спомага за това. Диалектът е жив, когато неговите носители разговарят на него. Средата на битовото ни ежедневно общуване го подхранва, защото тогава сме естествени и непринудени. В такава ситуация сме свободни от необходимостта да се съобразяваме с книжовните правила, защото никой не изисква това от нас в обикновен разговор. Има и нещо друго- употребявайки диалект, ние оставаме част от общността, чийто член сме, не правим изключение и впечатление- биваме разпознавани като свой, а не чужд човек и ни е по-лесно да се приобщим и да не останем в изолация. Диалектните думи са израз на регионална специфика и отглас от древни времена. Те придават колорит, но понякога употребата им прави човека, който ги използва, да изглежда необразован и често смешен. Това е причината, която ме кара да се опитвам да избягвам тези отклонения от книжовните правила. Старая се да го правя само в моменти, в които искам да предизвикам смях и да се шегувам. Може би по този начин губим спомена за своето минало. Въпреки това, уважавам диалектите, но и мисля, че всеки на моята възраст желае да бъде повече част от съвремието.
Капиталистическата действителност, израз...
Любовта в съвременното общество. Нравств...
Взаимоотношенията човек-природа, отразен...
Любовта в съвременното общество. Нравств...
Взаимоотношенията човек-природа, отразен...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
