Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.05.2013 14:59 - Жан-Жак Русо- „Емил или за възпитанието” (анализ)
Автор: u4ebnimateriali Категория: Други   
Прочетен: 10749 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 15.10.2013 10:35


          Прочутият философ Жан-Жак Русо е роден през 1712г. в Женева. На тридесет и осем години се прославя, заради наградата за най-добро съчинение, която получава от Академията в Дижон. През 1761-62г. издава романите си „Новата Елоиз”, „Емил” и политическия трактат „Общественият договор”. След публикуването на „Емил” започва преследването на автора. В Париж изгарят книгата и властите издават заповед за арестуването му. В родния му град изгарят и „Емил”, и „Общественият договор”.           Влиянието на Русо, колкото и противниците и поклонниците му да твърдят, че не е толкова голямо, все пак е значително. Той допринася за възникването на романтизма в литературата, а влиянието му върху теорията за възпитанието и практиката е още по-значимо. Русо свежда до минимум ученето по книга в детската училищна възраст. Препоръчва преди разума да се възпитават чувствата на детето и подчертава колко е важно то да се учи от опит. Изненадващо е, че човек като Русо, който изоставя децата си, говори за това как другите да отглеждат своите, но въпреки това идеите му оказват въздействие върху съвременната теория на възпитанието.           „Емил” е написан в Ермитажа в продължение на три години- от 1759 до 1762г. Този педагогически роман съдържа цялостната философия на Русо. Основния си принцип той изяснява още в първите редове: „Всичко излиза добро из ръцете на твореца, всичко се изражда в ръцете на човека”. В предговора заявява, че няма да говори за важността на едно добро възпитание, нито ще доказва, че съществуващото е лошо, защото хиляди преди него са направили това и не желае да пълни книгата си с неща, известни на всеки. Предметът в творбата му е формирането на човека, на човешката личност. Основната идея в романа е, че трябва да се разчита на децата и на възпитанието им въз основа на природните принципи, за да се създаде ново общество. Според Русо, възпитанието трябва да се основава върху естествените качества на детето, без да се избързва, защото има определена възраст за всяко новопридобито знание. Той доказва детството като неизбежен и необходим период от живота на човека. Идеализира детето и детството, както идеализира човека в природното му състояние. За него детето е по природа добро и в него са заложени възможностите за развитие и съвършенство, самото то е образ на съвършенството. Затова и смисълът на възпитанието се свежда до даване на простор за проява и развитие на детската природа: „Обичайте детството! Бъдете благосклонни към неговите игри, неговите удоволствия и неговите невинни инстинкти.”- пише Русо. От тук произтичат всички идеи в педагогическата му система: идеята за естествено и свободно възпитание, идеята за негативно възпитание, които всъщност означават съобразяване с детската природа. Въпреки това философът не отрича значението на фигурата на възпитателя. Неговата роля се заключава в това да насочва развитието на детето до момента, в който то ще бъде способно на самостоятелен живот. 
            Писателят показва как едно дете се възпитава сред природата- да не носи дрехи, които да му стягат, да не бъде ограничавано в действията си от възрастните. Според Русо, през първите дванадесет години човек е като животно, а разумът и страстите се развиват след петнадесет години. Затова и  на дванадесет Емил не е развит интелектуално и морално, но знае да вижда, чува и усеща до съвършенство. Между дванадесет и петнадесет години научава само това, което е практично и може да му бъде полезно- без четене и книги. Сам открива нещата, които са му необходими в живота. Възпитателят му има за задача само да го насочи към нещата от реалността. Между петнадесет и осемнадесет години детето се формира морално, т.е. едно единствено правило трябва да го води и това е усещането. Заведено е в планината, за да усети религиозното. Колкото по-голяма е надморската височина, толкова по-близо може да усети Бог. Природата е тази, която дава вдъхновение и е истинска. В същото време за Емил е възпитана Софи, която трябва да му бъде само компаньонка и домакиня. 
       Според Русо възпитанието обхваща три вида въздействия- от природата, от хората и от нещата. Необходимо е между тях да съществува съгласуваност. Възпитанието се превръща в съзнателна, планомерна и целенасочена дейност, само когато е законосъобразна. Обективните закони са законите на вътрешното съзряване на личността, независимо от влиянието на обществото и въздействието на колективната среда- тяхното влияние е противоестествено и, следователно- отрицателно. Затова Русо изолира Емил, което е и утопичният момент в неговите възгледи. Това е и причината да наричат философа индивидуалист и противник на принципа за колективност при възпитанието. Той се отнася негативно към обществото и цивилизацията, но е такова отношението му към социалната среда на бедния трудов народ. Затова и взема за свой възпитаник дете от тази охолна среда, за да го спаси от нея. Той пише: „Нека изберем един богат; така ще бъдем поне сигурни, че сме създали един човек повече, докато бедният може и сам да стане човек.” За него децата на село се развиват по-добре и самостоятелно. Когато майката не е до тях, те се научават да говорят силно и ясно. 
         Свободната изява е условие за физическо развитие и укрепване, за развитие на самостоятелен и творчески дух, единствена предпоставка за пробуждане, усъвършенстване и утвърждаване на нравственото начало в подрастващия. Принципът за свобода е от голямо значение за нравственото възпитание. „Основният принцип върху който размишлявах във всичките си съчинения и които развих в последното („Емил или за възпитанието”) с пълна яснота, на която съм способен, е, че човек е същество добро по природа, обича справедливостта и реда, че по рождение неговото сърце няма нищо порочно и че първите движения на природата са винаги правилни.” – пише Русо.
         Оптимистичната вяра в природата на човека и характерният за Русо искрен педагогически хуманизъм обуславят неговото учение за свободното възпитание. Цялата му система следва да се гради върху естественото право на детето на свободно проявление: „Единствено има воля този, който не се нуждае от чужда помощ, за да я прояви; от тук следва, че най-голямото благо не е властта, а свободата. Истински свободният човек иска само това, което може, и прави само това, което му харесва. Ето моят основен принцип. Касае се само да го приложим и върху детството и всички правила на възпитанието ще могат да се извлекат от него…” Русо е първият най-ярък изразител на идеята за свободното възпитание и родоначалник на едно от широко разпространените педагогически движения.



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: u4ebnimateriali
Категория: Бизнес
Прочетен: 3026876
Постинги: 223
Коментари: 17
Гласове: 133
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031