Учебни материали :: Жив ли е Бай Ганьо днес? (есе, БЕЛ, 6 клас)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

07.05.2013 11:58 - Жив ли е Бай Ганьо днес? (есе, БЕЛ, 6 клас)

Автор: u4ebnimateriali Категория: Други

Прочетен: 11377 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 07.05.2013 12:36

Достатъчно е да погледнем боклуците по улиците, да обърнем внимание на отношението на работещите в различни учреждения, да се вслушаме в речта на героите от някои филми, за да разберем, че явлението байганьовщина е все още живо. Образът на Алековия герой често навестява ежедневието ни, а понякога живее и във всеки от нас. Нерядко се сблъскваме с липсата на хигиенни навици, подобно проявената от Бай Ганьо във влака. Все още се срещат българи, възприемащи обществените места като чужди и не смятат, че е нужно да се стремят да имат поведение, което да пази, а не да мърси и руши обществената собственост. Надписи по стените на сгради и институции като училищата (днес ги наричаме „графити“, от което те не стават по-малко неуместни), изхвърлянето на отпадъци на неподходящи места са част от проявите на човешкото неразбиране, че околната среда е продължение на нашия свят, че тя ни осигурява условия за живот и сме длъжни да се грижим за нея. Това е един от признаците, които показват степента на нашата култура. Отношението ни към хората е знак за способността на човек да общува. Когато проявяваме неуважение и не зачитаме личното пространство на всеки индивид, ние нарушаваме основно правило. Това ни изолира, затваря и ни пречи да обменяме информация с другите, да бъдем част от света. Водени от криворазбраните правила на своята култура, подобно героя Бай Ганьо, няма да успеем да контактуваме с други хора, имащи различна от нашата култура. Напоследък, може би благодарение на популяризирането на европейските стандарти на живот, в България се забелязват опити да се разделим с байганьовщината, станала наша негативна отличителна черта. Влизането ни в Европейския съюз ни принуждава да проумеем, че е нужно да развиваме своите положителни страни. И това се проявява във всяка сфера на живота. Не липсват прояви на грижа за природата- имаме си инициативи като „Да изчистим България за един ден“, на модернизиране в областта на транспорта, на промяна в отношенията ни с хората както на работното място, така и към близките. Новостите, които за други народи са вече установен начин на живот, за нас тепърва ще бъдат стимул за развитие. Едва ли това ще се случи изведнъж. За духовната промяна е нужно време. Важно е да осъзнаем ограничеността си, да бъдем отворени за света, да възприемаме новото, но и да не забравяме, че сме българи. Народът ни има свой път и индивидуалност, древна история и богата култура, които са наша ценност. Българинът не се побира само в типа на малокултурния Бай Ганьо, защото има и нещо положително в него. Ако има нещо ценно в образа му, то е точно това, че не е чуждопоклонник. Той е здраво свързан с корените си и не робува сляпо на чуждото. Това е не по-малко силна черта на националния ни характер, и може би е важно тя да оцелее през времето.

Нагоре