Учебни материали :: По дрехите посрещат, по ума изпращат (есе, БЕЛ, 7 клас)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

07.05.2013 15:09 - По дрехите посрещат, по ума изпращат (есе, БЕЛ, 7 клас)

Автор: u4ebnimateriali Категория: Други

Прочетен: 24847 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 07.05.2013 15:16

Дрехите са едно от лицата ни, с което се представяме във външния свят. Те бегло изразяват нашата истинска същност, която се проявява във възпитанието, поведението и думите ни. „Как изглеждам“ и „какъв съм“ са два различни образа на една личност. Те не винаги съвпадат и затова по единия не можем да съдим за съдържанието на другия. Външният вид е само формата, чрез която се проявява същността ни, но може да бъде и удобна маскировка, която прикрива истината. Това, че някой изглежда по определен начин, не означава, че в действителност е такъв. Понякога двата образа влизат в остър двубой за надмощие- кой от тях е по-значим и важен и кой да направлява човека и действията му. А той слага ту едната, ту другата маска и сам със себе си играе на криеница, докато забрави кой е. Попадне ли в непозната обстановка и среда, човекът бива възприеман от околните най-напред чрез външния му вид. Той изпраща първите сигнали, които градят впечатлението за него и които ще му помогнат или не да се реализира в общуването. Започне ли да споделя и обменя мисли, престава да има значение как изглежда. Важно за околните става какво отношение има той към един или друг проблем, какво ценѝ, какво обича и харесва и какво- не, какви познания и разбирания за света има.
Не би могло да се общува само чрез образа, който имаме за пред света. Неизбежно възниква необходимостта в този обмен да изразим себе си такива, каквито сме- с нашите истински и непресторени мисли и чувства. Те са, които оставят отпечатък у другите за нашето Аз, които градят образа ни в умовете на останалите хора, които създават представата за нас. Човекът е способен да представя и фалшив образ за себе си, да се прикрива зад съвършено обиграни фрази и думи, зад които дълбоко пази липсата си на мнение или знание по даден въпрос. Той прави това, защото съзнава, че не всеки е достатъчно умен, а му се иска да бъде такъв или поне да го смятат и приемат за такъв. Ако обаче желаем да общуваме пълноценно и да не лъжем нито себе си, нито другите и поради това да разчитаме да открием хората, с които наистина си заслужава да бъдем, е най-добре да бъдем открити и искрени. Само така ще привлечем онези, които ни ценят за това, което наистина сме и което можем да им дадем, а не заради това как изглеждаме в очите на другите.

Нагоре