Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.05.2013 17:24 - Стихотворението „Българският език“- страстна защита на родното слово (съчинение разсъждение, БЕЛ, 7 клас)
Автор: u4ebnimateriali Категория: Други   
Прочетен: 10604 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 07.05.2013 17:30


           За Иван Вазов България и всичко българско са свещени. Това е причината, поради която той отдава цялото си сърце и творческо вдъхновение на родината. За него е въпрос на дълг да се изразяват почит и уважение към светините, свързани с нея. Една от тях е българският език. Създателят на одата се възмущава от обидните публикации, появили се в печата. Те защитават тезата, че родният ни език е недостоен да бъде поставен наравно с останалите като език, изразяващ мисълта на гения. Вазов приема лично нанесената обида и на полето на поезията се заема с пламенната му защита.       Чрез своето стихотворение авторът целѝ да изведе на преден план достойнствата на родното слово. Той изгражда неговия образ, като вплита всички онези негови същностни черти, които го превръщат в обект за преклонение.          Одата е жанр, който позволява използването на богат набор поетични средства и Вазов не случайно избира именно него. Той не само пламенно защитава, а горещо възхвалява родния език. Още с първата строфа авторът внушава гордостта от това да говориш български. Това е езикът, който ни свързва с миналото, оцелял през времето на народно страдание, езикът на родната ни майка, с чиито първи думи сме закърмени. Затова Вазов го определя с епитета „свещен“, защото носи белезите на всичко близко и родно, на националния ни дух. За поета не може да няма стойност онова, което те прави българин, което формира народностното ни съзнание.          Пламенната защита се осъществява с помощта на реторични въпроси. В такава форма са изградени втора и трета строфа. Те градират чувството на преклонение, като разкриват в какво се крие красотата на родния език и същевременно звучат като укор към онези, които са слепи за нея. Определяйки го като „прекрасен“, авторът го обрисува и като мелодичен и богат. Той е обратното на онова, което говорят за него- притежава „хубост, мощ“, речта му е „гъвкава, звънлива“. Тоновете му са назовани с архаичния, но образен епитет- „руйни“, а богатството му- с думата „разкош“. Българският език не е беден език, а се отличава с размах и изразителност.             Дотук поетът говори за родната реч като за живо същество. То има свое минало, история, свой нрав и свои качества. Вазов защитава словото, приемайки го за неотделима част от националния характер на българина. То е доказателство за способността да се съхрани през времето, да оцелее през превратностите на съдбата и да свидетелства за силата и духа на народа ни.          Авторът застава изцяло на страната на българския език. Той приема хулите на „чуждите, и нашите,“ като посегателство върху светостта на това живо същество. Опетняването му е символ за принизяване значимостта на една общонародна светиня. Има нещо библейско в кръвожадността на ругателите. За Вазов това са хора, които са неспособни да оценят богатството, което притежават, да го осмислят като национална ценност. Обърнали му гръб, те затварят сетивата си за него. Поведението им е равносилно на предателство. Причиненото от тях- отричането на езика, го превръща в „език страдални“, въздигайки го до болката и мъченичеството на кръста.            Поетът представя доводите на клеветниците с възклицателни изречения. Противопоставя ги на достойнствата на българския език, вече представени в първата част на одата. Според хулниците, той не е способен да въплъти мисълта на творческия гений, а е орисан само за брътвежи. Но Вазов трезво преценява ситуацията- ругателствата са само мода, временно проявление на криза в отношението към стойностното. Той знае, че низката клевета е проява на неразбиране, на духовна слепота, която е отрицание не само на езика, а на всичко, което е наше, което наричаме „родно“. Вазов е наясно с тези негативи тенденции в българското общество. За него те не са нещо ново. Поради това, той поема отговорността да се възправи срещу ограничеността и духовната нищета.           Последните две строфи са поетически обет на автора пред обекта на неговото преклонение- българския език. В тях той дава тържествено обещание да го защити и опази от срама. Вазов осъзнава своята историческа роля на творец- произведенията му са най-доброто оръжие срещу ругателствата. Използвайки бъдещи глаголни форми, заявява твърдото си намерение да бъде искрен апологет на българския език:                                               
                                               „Ох, аз ще взема черния ти срам
                                                 и той ще стане мойто вдъхновенье,                                                  и в светли звукове ще те предам                                                  на бъдещото бодро поколение;“

            Вазов приема очертаният образ на родния език да го вдъхнови за творческа дейност. Той вярва в прозорливостта на идните поколения и тяхната способност да приемат и ценят родното. Тревожи се за тях и разчита те да се разграничат от невежите обвинители като проявят разум.       Със средствата на поезията авторът вгражда в творбата си лика на българския език. Това е най-прекият път към обезсмъртяването му. Вазов приема себе си само като посредник в този процес, защото красотата на словото е най-сигурната самозащита. Дълг на твореца е да напомня за нея, като я пресъздава творчески:

                                               „ох, аз ще те обриша от калта                                                  и в твоя чистий блеск ще те покажа,                                                  и с удара на твойта красота                                                  аз хулниците твои ще накажа.“

       Съвестта на народа, защитникът воин на българския език отдава своята почит и преклонение пред него. За Вазов не стои въпросът има ли той място в народното съзнание. Има. И то е извоювано достойно, защото родното слово е връзката между поколенията, техният живот и тяхната памет. То трябва да се пази, развива и обогатява, защото е неизменна част от това, което наричаме българщина.
  



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: u4ebnimateriali
Категория: Бизнес
Прочетен: 3097477
Постинги: 223
Коментари: 17
Гласове: 133
Календар
«  Октомври, 2024  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031