Учебни материали :: Трудът краси човека, а мързелът го грози (есе, БЕЛ, 7 клас)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

07.05.2013 13:08 - Трудът краси човека, а мързелът го грози (есе, БЕЛ, 7 клас)

Автор: u4ebnimateriali Категория: Други

Прочетен: 14306 Коментари: 0 Гласове:

Една стара българска народна приказка казва, че най-хубави са ръцете на онзи, който се труди. Тази мъдрост разкрива представата на българина за красотата, видима не само чрез външния образ на човека- мома или невеста, както е в народните песни. Преди всичко, красотата е резултат от проявата на душевни качества. Човек, който среща трудностите с усилие на волята и желание да ги преодолее, който с упорство и настойчивост надмогва проблемите, той сякаш излъчва светлина. За съвременния свят и днешните хора красотата е от особена важност. Тя почти е издигната в култ. Козметиката усърдно се опитва да наложи вярата, че умело поставеният грим може да направи някого красив. Модата и пластичната хирургия ни убеждават, че няма нищо по-значимо от съвършеното тяло. А някъде много назад остава трудът като средство за постигане на душевна красота. Да се трудиш, означава да преобразяваш света, който те заобикаля. Да го промениш, като от грубия суров материал създадеш нещо полезно, сътвориш нещо хубаво. Това е, което ни прави човеци- чувството, че притежаваме силата да въздействаме на света, проявявайки едни или други свои способности. Трудейки се, ние преследваме целите си, осъществяваме желанията и стремежите си. Виждайки резултатите от своите усилия, преценяваме грешките и недостатъците си и пристъпваме към нов опит да ги преодолеем. Трудът не е само въздействие и облагородяване на външната среда. Той е изпитание и за силата на характера ни. Борба със себе си. А постигнатото чрез нея ни позволява да се съизмерим както със себе си, така и с другите, да се надскачаме, да бъдем по-добри. Мързеливият прилича на нива, покрита с бурени. Той не използва своите сили, за да променя света около себе си. Не влага способностите си, за да движи себе си и живота напред. Всяко нещо, лишено от постоянна грижа, залинява, бива изоставено и, съответно, погрознява. Такъв човек прилича на кладенец, от който не се черпи вода, заради което се покрива с мухъл и запустява. Това го прави грозен в представите на българина, който свързва чистото и красивото с труда. Човек, оставил се на течението, лишен от душевна сила и воля, не може да изпита сладостта и удовлетворението от плодовете на своя труд. Той не познава магията и тайнството на тяхното израстване и е неспособен да ги оцени като красиви. Защото красиво и значимо е само онова, което си платил със силата на душата си, и само красота може да бъде отплатата за твоята жертва.

Нагоре