Учебни материали :: „Аз съм българче. Обичам…“ (есе, БЕЛ, 7 клас)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

08.05.2013 12:38 - „Аз съм българче. Обичам…“ (есе, БЕЛ, 7 клас)

Автор: u4ebnimateriali Категория: Други

Прочетен: 4568 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 08.05.2013 12:40

Стихотворението „Аз съм българче“ е първата среща на децата с патриотизма. То не е израз на крайния национализъм на автора, в което се опитват да ни убедят. Това са стихове, пропити с искрената любов на Вазов към България и чрез които той желае да я съхрани в сърцето на всяко българско дете. „Аз съм българче“ не са думи, изречени от самозабравил се горделивец. Те са слова на човек, който открито заявява своето чувство- любов към Родината. Всяка дума от тези поетически редове е заредена с искрен патриотизъм. Вярно е, че времето, в което живеем, не ни дава много поводи да изпитваме национална гордост или, ако ги има, не им обръщаме внимание. По-скоро повече са причините да се срамуваме, че сме родени на тази земя. Мисля, че точно в такива моменти, е хубаво да се обръщаме към текстове като този на Вазов. В стихотворението си, адресирано към и дало глас на децата, авторът посочва най-важните и винаги положителни за българите черти на Отечеството ни. Това са силната майка, която ни е родила, благата на родината, природата и свободата, славното юнашко минало, чиито наследници сме. В това се заключава за Вазов обичта към родния край. Тези са образите, които пораждат чувството на принадлежност към нашата земя България. В тях се корени сладостното чувство, което те кара да бъдеш част от мястото, на което си се родил и наследник на тези, живели тук преди теб. Затова то е свято и мило- защото значението му за всеки от нас се носи от историята, която ни предхожда. Силата на чувството на привързаност идва от мисълта за еднаквия ни духовен произход. А тази връзка се поддържа жива именно чрез образите, които Вазов вгражда в творбата си. Образи, които всеки носи в сърцето си, където и да се намира, и които, когато са забравени, могат да бъдат събудени чрез думите на едно стихотворение. Странно е, че Вазов създава толкова много творби, посветени на България и българското. Сякаш прозорливо е предусещал вълната на родоотстъпничество, която се засилва особено днес. И добре би било да сме благодарни за това, че с всяка своя дума за България я е съхранявал за поколенията. Чрез словата си той ревностно я пази и изгражда за нас, за да я вгради в съзнанието на българите като върховна извечна ценност. Тя е незаменим образ икона за всеки човек, роден на тази земя, пред който сме длъжни да благоговеем и който сме длъжни да почитаме. Защото само благодарение на него, сме живи и днес. И носим отговорността пред този свещен лик, изваян от народния поет за нас, да го браним, да го любим, да го тачим, да милеем за него. Понеже, само когато го носим в сърцето си, само когато чувстваме чрез него, само когато гледаме на света чрез него, можем да бъдем себе си и да наречем себе си българи. Само когато приемем, че сме част от този образ, когато се слеем с него, ще престанем да се ненавиждаме и ще се приемем такива, каквито сме, такива, каквито винаги сме били и каквито Вазов ни напомня да бъдем- българи, които обичат родината си. Той ни учи, че родолюбието може да започне от едно стихотворение, чиито слова са изречени от дете- свидетелство, че святата обич към родината се пази от най-достойния и чист свой пазител.

Нагоре