Учебни материали :: Жертви ли са героите от разказа „Дервишово семе“ на Николай Хайтов (ЛИС, БЕЛ, 8 клас)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

08.05.2013 18:12 - Жертви ли са героите от разказа „Дервишово семе“ на Николай Хайтов (ЛИС, БЕЛ, 8 клас)

Автор: u4ebnimateriali Категория: Други

Прочетен: 4145 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 15.10.2013 10:29

Разказът на Николай Хайтов „Дервишово семе“ представя една конфликтна ситуация. В него авторът показва разминаването в схващанията на героите. То поражда невъзможност да се намери решение от безизходното положение. Животът е представен като възел, сплетен от различни човешки съдби. Всеки от героите на разказа се подчинява на определени правила и разбирания. Сблъсъкът между повелите на рода и тези на сърцето превръща техните изразители в жертви на собствения им избор. Бабата и дядото на Рамадан са истински наследници на своите предци. Тяхното патриархално мислене управлява действията им и е причина те да настояват Дервишовият род в лицето на Рамадан да бъде продължен. Силата на кръвта и отговорността пред родовия закон ги карат безмилостно да налагат на главния герой волята си: „Тука искам на Асан Дервишов внук да писне…“. Искането е категорично и безапелационно. Важно е да се спази традицията, а личните воля и желание са без значение. По силата на традицията Рамадан е оженен в Триград и родът се сдобива с наследник. Дядото изпълнява повелята на предците си. Той постига покой чрез подчинение на дълга към кръвта. Такова е отношението и на братята Реджеп и Юмер към сестра им Силвина. Те сякаш разполагат с живота ѝ, пренебрегвайки личността ѝ и вземайки съдбовни решения вместо нея. Тяхното житейско виждане, архаично като това на дядото на Рамадан, влиза в конфликт с нейното. В ценностната им скала на „чобани“ животът на Силвина е равностоен на два пръча с два големи чана. Те превръщат сестра си в средство за размяна и удовлетворяване на жестока древна езическа повеля, по силата на която тя става жена на Руфат. Като жертва на своите братя, подобно нейният любим на дядо си, със своите виждания Силвина стои близо до Рамадан. Тяхната любов, неподчиняваща се на родовия дълг, надхвърля закона за брачен съюз. Те се проявяват като герои от друго време. Като хора, способни на личен избор, се подчиняват на свободата да обичат, без да се чувстват длъжни пред закона на кръвта. Водеща за тези герои е красотата и любовта към другия. Оглеждайки се в нея, те не чувстват задължение към повелите на рода. Рамадан и Силвина са жертви на времето. Техните характери ги поставят на кръстопътя между „дивото“ и едно по-ново- индивидуалистично мислене. Те проявяват вътрешната свобода на обичащия, но съдбата им отрежда да живеят във времето на патриархални порядки. Въпреки любовта, вътрешната борба и омразата към Руфат, изразени в думите: „Триста пъти съм го трепал и съживявал. Главата ми гореше.“, Рамадан не се поддава на варварския закон за отмъщението. От своя страна, Силвина пренебрегва чувствата си и се подчинява на насила наложената ѝ воля. Тя става жертва на разбирането, че жената не е равностойна на съпруга си. Християнското смирение на женската ѝ природа я карат да изрече думите: „Ако той беше звяр, не ставай и ти!“. Въпреки нещастието си, двамата влюбени се опитват да надскочат границите на нецивилизованото отношение към човека, което проявяват останалите герои. Негова жертва става и Руфат. Ръководен от злоба и желание за притежание, той не успява да спечели любовта на Силвина и остава само фактически неин спътник в живота, но не и владетел на сърцето ѝ. Защото обичта е искрено и чисто чувство, което не следва правила и закони. Сблъсквайки пътя на подчинение на родовото право и този на сърцето, авторът на разказа рисува свят, който не е еднозначен. Битието на човека е сложна картина от повели, задължения, желания и свобода, които се преплитат и борят помежду си. Творбата ни убеждава че всеки се ражда с правото на избор. От него зависи дали човек ще бъде щастлив или нещастен. Колебанието и невъзможността да се направи избор го обричат да живее на кръстопът, какъвто е животът на главния герой на „Дервишово семе“.

Нагоре