Постинг
09.05.2013 18:29 -
Дневникът на Мими Тромпеева- огледало на нейната душа (ЛИС, БЕЛ, 8 клас)
Автор: u4ebnimateriali
Категория: Други
Прочетен: 12703 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 15.10.2013 10:18
Прочетен: 12703 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 15.10.2013 10:18
Главната героиня в разказа „Дамата с рентгеновите очи“ на Светослав Минков е в центъра на сатиричното изображение, изобличаващо грозотата на бездуховното общество. Образът ѝ е лишен от високи идеали и висши стремежи, а животът ѝ е празен и затворен в рамките на тялото и тесния материализъм.
Дневникът на Мими отразява докрай нейната впечатляваща хубост, елементарно мислене, себичност и ограничен личен свят. Героинята целѝ единствено да бъде част от хайлайфа на салонното общество.
Самото ѝ име я характеризира като лекомислена и може би кокетна жена. То е умалително- Мими. Обикновено потребността човек да води личен дневник е предизвикана от необходимостта да се вгледа в себе си. Но дневникът на Мими е по-скоро хронология на нейното душевно и духовно късогледство. В него тя се саморазкрива като безнадеждно разглезено младо същество, привикнало към лукса и ценящо единствено безсмисленото съществуване. Мими никога не е била личност, защото отношението ѝ към живота е повърхностно.
Единствената цел на героинята е да бъде част от т.нар. висше общество, в което се ценят само красивата външност, познанствата, близостта и успехът сред неговите членове, както и парите. Съзнавайки, че пречка за приобщаването ѝ към тези среди е един неин телесен недостатък- кривогледството, тя прибягва до услугите на маестро Галфоне и средствата на съвременната пластична хирургия, които предлага той.
След настъпилата промяна у нея при хирургичната намеса на отстраняване на недъга ѝ, през нейния дневник авторът надниква в съзнанието ѝ. Характеристиката на Мими Тромпеева е изградена почти изцяло косвено- чрез нейните мисли, постъпки и взаимоотношения с другите герои. Мнението на средата, в която тя се движи, определя поведението ѝ. Тя няма индивидуалност, нито проявява личностни качества. Отношенията на останалите герои към Мими са предадени главно чрез нейните впечатления. Те доочертават и дообогатяват образа ѝ с нова характеристика. В началото никой не ѝ обръща внимание, а всички я презират. След корекцията на зрението, обаче всички полудяват по новия ѝ физически образ. Новопридобитият ѝ рентгенов поглед ѝ позволява да види „как дробовете им се издуват от завист“ при успеха ѝ сред мъжката част на салонното общество. Новото зрение ѝ позволява да проникне зад привидната любезност, властваща в него, и да забележи, че главите на неговите членове са празни. Това е проглеждане, което за героинята има смисъл, ако води до лично себеосъзнаване, до пробуждане на разбирането на безплодния живот, който водят всички. В нея не успява да се извърши подобно духовно прераждане, защото ѝ липсва всякакъв стремеж за каквото и да било развитие.
Преодоляла главната пречка по пътя към света на хайлайфа, Мими започва да се ползва с привилегиите на красива и пробивна жена. Особено след операцията тя се опиянява от успеха си, изразен във възклицанието на другите: „Ах, какви чудни очи!“. Първата мисъл, която в резултат на това я осенява, е светкавичното ѝ пожелание: „Дано се омъжа по-скоро!“ Това е следващата амбициозна цел на Мими- да сключи брак. Но не защото иска да обича или да се осъществи като майка и жена. За нея любовта няма духовен смисъл. Тя е преди всичко възможност да блесне и да доминира над другите дами и да затвърди позициите си сред отбраното общество..
Мими намира своя избраник сред множеството ухажори. Жан е богат, мил, единствен наследник на вуйчо си мултимилионер и също като другите няма мозък в главата си. Героинята многократно си пожелава да прилича във всичко на любимия си и да бъде достойна негова партньорка. Сделката между нейния баща и новоизлюпеният ѝ годеник, много добре показва, че Мими е смятана и от двамата за разменна вещ. Това изобщо не ѝ прави впечатление, нито буди тревожни екзистенциални въпроси и дилеми от философски характер. За нейната меркантилност главното е да се реализира мечтаният брак: „Отначало папа упорстваше, защото сумата му се видя голяма. Но после, като разбра, че Жан е човек с характер, отстъпи. Един милион в аванс и два милиона след сватбата.“ Това е цената на семейното щастие, мисълта за което я кара „да полудее от щастие“. За Мими не съществуват понятия като чувства, привързаност, обич. Това, което има значение е материалното изражение на човешките отношения, което превръща героинята в сляп поклонник на парите.
Светът на Мими е съвършено ограничен. В него няма духовни хоризонти, душевни вълнения, страдание, вътрешна борба или съвест. Той е лишен от нравствени ценности, управляван единствено от властта на парите и безцелното вегетиране на салонното общество. Техният начин на живот е обречен да се самовъзпроизвежда чрез атрибутите на съвременната масова култура и да не намира духовна опора на своето съществуване.
Образът на Мими Тромпеева, като всеки сатиричен образ, е по-скоро в черно-белите краски на графичното изображение. Героинята е абсолютно последователна в своите едностранчиви прояви и отчайваща елементарност. В това се крие и замисълът на автора- да открои колкото може по-отчетливо отблъскващата същност на хората без духовност, чиито претенции за охолство и щастие напълно се разминават с посредствените им възможности.
Тагове:
Няма коментари