Учебни материали :: Любовта в съвременното общество. Нравствени и материални измерения (есе, БЕЛ, 8 клас)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

09.05.2013 12:35 - Любовта в съвременното общество. Нравствени и материални измерения (есе, БЕЛ, 8 клас)

Автор: u4ebnimateriali Категория: Други

Прочетен: 4718 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 09.05.2013 12:39

Любовта е най-простичкото и най-сложното нещо в света. Тя е състояние на човешкия дух, което трае само миг. И е трудно да задържиш това мигновение. Крехко и ефирно, то отлита. Немирна е птицата, наречена „Любов“. В съвременното общество е почти невъзможно да усетиш присъствието ѝ. Любовта няма и не може да има материален израз. Тя проблясва като лъч в случайно изречена добра дума или милосърдна постъпка, в искрено пожелание или сърдечна усмивка. Не са малко хората, които вярват, че съществуването на любовта се доказва с подаряването на скъпи предмети; че се проявява в осигуряването на разкош и материално задоволство. Такова е съвременното разбиране за нея. А то е само душевно заробване и затваряне на пътя към истинското изживяване и разбиране на любовта. Светът на вещите е далечно отражение на идеалния свят, в който пребивава същностното. Те напомнят за действителните образи, за света, от който произтича всичко. Затова не могат да бъдат достоен израз на нещо толкова възвишено, каквото е любовта. Предметите не са чувства, а едно от средствата, чрез които може да се напомни за душевния свят. Те са най-близки до сетивата ни, но стоят най-далеч от любовта. Немирното вълнение, сърдечният трепет от преживяното, докосването до красивото, родени във вътрешния човешки свят най-пълно изразяват любовта. „Ето моята тайна…“- казва лисугерът на малкия принц,- „Тя е много проста: човек вижда добре единствено със сърцето. Същностното е невидимо за очите.“ Екзюпери точно е уловил и предал смисъла на любовта- да гледаме на света с вътрешното си зрение, с усещането за смисъл и връзка между събитията. Гледайки със сърцето си, сме способни да бъдем добри, да приемаме доброто като помощ. В това се проявява нашата нравственост, нашата хуманност, нашата сила да бъдем човеци. Любовта присъства и докосва света, едва когато е озарила душата ни. В мига, в който сме пробудени за нея, изпитваме чувство на състрадание и милосърдие. В нас се появява желание да помогнем. Ние разбираме болката и съчувстваме. Изпитваме ли любов, в нас се вливат и преливат всички положителни сили на света. А колко често ни се случва да изпадаме в подобно състояние?
Светът, в който живеем, е грапав и груб. Присъствието на любовта е едва доловимо. Истинското ѝ лице плахо поглежда иззад ъгъла. Ужасът от нападателните ни опити да се докоснем до нея, да я достигнем, я възпира да тръгне към нас. А разстоянието до нея можем да скъсим. Достатъчно е да се вслушаме в сърцето си.

Нагоре