Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.05.2013 14:27 - Трагичното и драматичното в образите на Ахил и Хектор (ЛИС, БЕЛ, 9 клас)
Автор: u4ebnimateriali Категория: Други   
Прочетен: 14784 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 15.10.2013 10:21


       Ахил и Хектор са олицетворения на две начала в Омировата поезия- стихийното архаично войнство у първия и общественото и нравствено чувство у другия. Двубоят им, разгърнат с голяма пластичност и картинност в ХХІІ песен на „Илиада“, внася напрежение и драматизъм. Подробното предаване на всеки жест, действие и преживяване на героите създава чувство за съдбовност и неизбежност.       Трагизмът и драматизмът в образа на Хектор откриваме в душевното състояние на героя преди битката и обречеността му да загине. У Ахил те се коренят в желанието да отмъсти за мъртвия си приятел и в предстоящата му собствена смърт.        Хектор е наричан „любимото чедо на Омир“. Като грък от класическа Гърция, той притежава развито обществено чувство. Воден от него, героят се терзае преди битката с Ахил. В душата му се води конфликтна борба. Смяната на психологическото му състояние го прави драматичен. Той се колебае и разсъждава. Разкъсван от жажда за живот, пожелава да се скрие, да се спаси, но гордостта и доблестта надделяват и го тласкат да приеме двубоя:

                       „в бой да убия Ахила…                         или геройски да падна от него пред нашата крепост.“

Веднага след това е готов да се предаде и да подели с врага си богатствата на Троя. Страхът и колебанията на Хектор са естествени човешки реакции, които отстъпват пред честта и доблестта. Въпреки това, героят избира смъртта пред срама и позора.          Хектор трудно взема решението да остане и приеме боя. Той не е хладнокръвен и спокоен. Появата на Ахил го сепва и го кара да побегне. В този миг в очите на читателя се възправя не някакъв идеализиран титан, а обикновен човек, съпруг и баща. Макар верен на дълга си, той прави опит да се споразумее с Ахил да не оскверняват телата си. Драматичен е зовът на Хектор за цивилизовано отношение към смъртта.             Излъган от Атина, героят се впуска в битка. Всички знаят каква е съдбата му. Само той остава в неведение за присъдата на боговете. Хектор не разбира участта си и се надява да победи. В този момент той се разкрива като трагичен герой. Заканва се на Ахил и прави опит да го срази:

                       „(…) Но пази се от моето копие медно!“
             и          „Точно го прати, средата на щита Ахилов умери,                           но острието отскочи далече.“

Трагично звучи обръщението към брат му- Деифоб, за друго копие. Трагични са вярата и надеждата му, а всъщност е вече осъден. Хектор е обречен, а сам не знае това. Открива го миг преди смъртта си:

                   „Горко ми! Вече на смърт ме зоват боговете безсмъртни!“

Прозрял трагичната си безизходност, той разбира, че му остава едно- да умре. Но избира смъртта да бъде достойна, да запази доблестта си на обречен, честта, гордостта и достойнството си:

                      „Само че няма без смела борба и безславно да падна:                         Нещо велико ще сторя, та бъдните хора да помнят.“

Последните думи на Хектор са отново призив да се поиска откуп за тялото му, за да не бъде осквернено.        Устремен към мъст и изпълнен с омраза, с порива на архаичен воин Ахил отхвърля Хекторовата молба и побеждава. Той е свиреп и зъл. Безсърдечността му се поражда от страстното му желание за мъст. Сърцето му е „сърце от желязо“, както го нарича Хектор. Човек на крайностите, Ахил е безмилостен. Той връхлита, „преизпълнен с диво геройство“.         Гневлив и обидчив, Ахил е определян като първият трагичен герой в гръцкия свят. Той е син на богиня, но кратковечен. Подобно на Хектор, е обречен да умре, макар обичан от боговете. Смъртта му предрича троянецът, преди сам да склопи очи.       Ахил силно мрази, защото силно обича. Поведението му не е продиктувано само от зверска отмъстителност. Избрал трагичната си участ- да бъде герой, той обича приятеля си Патрокъл и честта го задължава да изкупи смъртта му:

                     „Хекторе, ти се надяваше, щом си погубил Патрокла,                       жив да останеш, че аз те не плашех, оттеглен от боя.                       Глупчо безумен! След него аз станах по-храбър защитник.“    Това обяснява отказа му за помирение и жестокостта му към врага:                           „Псета и птици грабливи до костичка ще те разкъсат.“   Драмата на Ахил е, че победата не може да му донесе успокоение. Без жал той отнема живота на син, съпруг и баща в лицето на Хектор. Това обаче не може да върне другаря му в света на живите.          Ахил и Хектор са епически герои и като такива носят своята трагична съдба, предопределена им от боговете. Красив и в двата образа е стремежът да я надмогнат. У Хектор чрез борба с нерешителността си и въпреки незнанието си, а у Ахил чрез владеещите го отрицателни емоции и амбиция за победа. Възправяйки се срещу участта си, те я заплащат с героизма и изключителното си безстрашие като истински герои на Античността.  



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: u4ebnimateriali
Категория: Бизнес
Прочетен: 3026727
Постинги: 223
Коментари: 17
Гласове: 133
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031