Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.05.2013 11:13 - Дон Кихот и Хамлет (ЛИС, БЕЛ, 10 клас)
Автор: u4ebnimateriali Категория: Други   
Прочетен: 7975 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 15.10.2013 10:20


Дон Кихот и Хамлет са герои, изпаднали в модерната за времето меланхолия. Затворени в своя душевен свят, наблюдават действителността чрез вътрешното си зрение. Те са изправени пред проблемите на епохата и всеки от тях по своему се опитва да се справи с тях.
      Най-явната характеристика, която обединява двата образа, е лудостта. От нея произтичат всички прояви на героите.      Полудял от четенето на рицарски романи, Дон Кихот се опитва да спаси миналото, а с него и всички ценности, които то е оставило- честта, смелостта да влизаш в битка, справедливостта и достойнството. Той се стреми да ги съхрани и пренесе в настоящето. Оръжие на неговата лудост е въображението. Дон Кихот се опитва да уеднакви своя идеал с действителността, което го въвлича в невероятни приключения. Авантюристът желае да бъде герой така, както рицарите в романите излизат победители в битката със света.        Дон Кихот действа, воден от своите емоции, от желанието си да бъде полезен. Борбата си с действителността той осъществява с нелепи средства, което го прави по детски наивен, но и способен искрено да вярва: „Той съвсем не е хитрец, напротив, наивен е и добър, не може да причини зло на никого.“- казва за него Санчо. Освен че лесно може да бъде запален за една идея, самият той е способен да увлича хората.Осъзнал пред смъртта своята лудост, неговите идеали и мечти остават живи в сърцата на приятелите му: „Хайде, не ставайте сега мързелив, дигнете се от леглото и елате да излезем на полето, облечени като пастири, тъй както бяхме решили!“.            Подобно на Дон Кихот, Хамлет също се стреми да спаси света от злото. Но за разлика от рицаря на печалния образ, той е повече трагичен герой.             Хамлет сам пожелава лудостта си:

                                „От черната дъска на мойта памет                                   изтривам всеки тривиален спомен,                                   слова на книги, форми, впечатления,                                   които младостта ми е преписвала,                                   и ще живее само твойта заповед                                   във книгата, във тома на ума ми                                   несмесена с по-нисшите материи.“ (стр.43)* Целта му е само да изглежда луд:

                                     „че луд не съм, но съм с лудешки сили.“ (стр.136)*

Той знае тайна, която не бива да изрича и неговите трагедия и драма са в това, че е длъжен да я носи в себе си, без да може да я сподели. Това го прави колеблив и нерешителен. Затваря го в мислите и го  кара само да наблюдава света:

                                       „С очите на ума си.“ (стр.23).*

        Той съзнава своето безсилие да поправи света, да промени хода на времето и историята:
                                   „Без бряг е времето; о, скръбен дял-                                      нима аз бих го в брегове сковал?“

(І действие, V сцена, по В. Петров)

         В сравнение с Дон Кихот, Хамлет е разсъдъчен. Повече песимист, отколкото оптимист. Старият идалго действа открито и необмислено, изправя се срещу света със своята искреност и неприкритост. Хамлет е воден от духа на баща си, целящ отмъщение, и прикрива намеренията си и истинските си мисли зад иронични фрази. Той не изрича направо истината, която носи, а скрита в думите на актьорите от гостуващата в двореца трупа и се самообвинява за липсата си на смелост:

                                         „А аз,                                           неясен, тънещ в гнъсна кал негодник,                                           ненужен сънльо, без осъществяване,                                           стоя на върха и не казвам нищо.“ (стр.86)*

        Дон Кихот не си задава въпроса да бъде или не, той действа, без да мисли за последиците и разумността на постъпките си. Хамлет дълго разговаря със себе си, което го лишава от действие. Дон Кихотовата лудост го води към това да бъде, а Хамлетовата го въвежда в ролята на шут, който борави умело с думите.      Философстването на датския принц все пак го въвлича в дуел с Лаерт. Хамлет умира в битка, подобно средновековен рицар. А Дон Кихотовата смърт е тиха и го води по пътя на размисъла и равносметката. Първият привежда в действие мисълта си, а при втория равносметката осмисля житейските му реакции.      Хуманистичните мечти на героите остават в ръцете на техните приятели. Конфликтът  между епохите на Средновековието и Ренесанса, изразен чрез образите на Хамлет и Дон Кихот, изглежда неразрешен. И двамата напускат света като самотници, чиято философия оцелява в сърцата само на най-близките им:

                                 „За туй ще имам случай да говоря                                    с дъха на този тук, сега безгласен.“ (стр.215)*-

казва Хораций във финала на трагедията, с което поема отговорността да носи и предаде истината за времето.      Дон Кихот е пародиран и гротесков, а Хамлет трагичен герой. Реалността е рамка, в чиито размери не се побират измеренията на техните разбирания и личност. Лудостта им е единственият изход от тежестта на битието, чиято смазваща ограниченост е тясна за волността на техния дух.     *Цитатите от трагедията „Хамлет“ са по превода на Владимир Свинтила- Шекспир, Хамлет, С., 1996г. 



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: u4ebnimateriali
Категория: Бизнес
Прочетен: 2574681
Постинги: 223
Коментари: 17
Гласове: 131
Календар
«  Август, 2021  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031