Учебни материали :: „Непостоянство, твойто име е жена“ (есе, БЕЛ, 10 клас)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

13.05.2013 16:53 - „Непостоянство, твойто име е жена“ (есе, БЕЛ, 10 клас)

Автор: u4ebnimateriali Категория: Други

Прочетен: 7743 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 15.10.2013 10:59

Един от най-сложните житейски проблеми е този за любовта. Тя е нелогична и непредсказуема, немирна и неуловима. Сравняват я с чудна птица, чието опитомяване е невъзможно, но докосването до която прави човека безкрайно щастлив. Наричана рай и блаженство, любовта все още е неразгадана и тайнствена. Причина за пораждането на тази неземна магия най-често е жената. Със своята красота, нежност и финес тя предизвиква у всеки стремеж към хармония и възвишени чувства. Като извор на любов, жената е нейно олицетворение. Непостоянна, защото е движение, тя буди недоумение и обърква онзи, който търси в поведението ѝ логика. Жената непрестанно се променя, но във всеки свой образ отразява вечността. И любовта, и жената приличат на светкавица, която проблясва внезапно и внезапно изчезва. Те са като слънчеви петна, които човек неочаквано забелязва, усмихва им се и докато се опитва да ги задържи, те се стопяват. Да бъдат мигновени е в природата и на обичта, и на нейната изразителка- жената. Не е случайно, че женското начало през вековете е издигано в култ. В него са съзирали именно проявата на вечния двигател на света- любовта. Жената е идол- обект на преклонение от страна на мъжа. В нея той дири своята душа, удовлетворява потребността си от красота и очарование. Открива за себе си тайната на човешката природа и се изгубва в нея. Мъжът е носител на силата и ума. Жената пък е образът на чувствата и интуицията. Тя се подчинява на душевните си импулси, които не могат да се доловят с външните сетива. Това е причината жените да изглеждат загадъчни и забулени в мъглата на своето непостоянство. Те са верни само на себе си и подобно на сезоните в природата, непрекъснато търсят нов образ, нова премяна. За мъжа това е проява на каприз. Той не открива смисъл в подобно поведение и неразбираем за него е вечният стремеж към промяна. Неуловимостта и тайнството на любовта, вложени в природата на жената, отблъскват, но и магически привличат мъжа. Защото по неговите сили е да открива причините, да разбира скритите лостове, които движат света. Той е прорицателя, той е мъдрецът, в чиято власт е да проумее любовта, да разбули тайните ѝ, да направи образа ѝ вечен. Преди това той трябва да засвидетелства почитта и уважението си към жената, да ѝ се поклони. Едва тогава тя сама може да реши да го въведе в храма на любовта и да му помогне да постигне търсеното познание за нея. Жената и любовта са в тайнствен съюз, а мъжът- в наглед неизгодна позиция- е търсещ, преследващ ловец на неуловимото. Ала спечели ли жената, печели душата си и магията на вечната любов. Сложна е плетеницата на най-красивото за човека преживяване. Губим се в него и трудно намираме изход. Бягаме от любовта, но сме и привлечени от нея. Жената е ключът към нейното разбиране и само тя може да открие пътя към чудото. Обвързана с любовта, пазителка на нейната тайна, тя следва завоите в причудливия ѝ лабиринт и от него ще изведе единствено този, който е искрен и вярващ.

Нагоре