Учебни материали :: Съмнението като житейски принцип (есе по философия, 10 клас)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

13.05.2013 15:09 - Съмнението като житейски принцип (есе по философия, 10 клас)

Автор: u4ebnimateriali Категория: Други

Прочетен: 7180 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 26.09.2014 15:21

Съмнението е древен философски метод за познание на света. Философите поделят хората в три групи: вярващи, че са открили истината; твърдящи, че тя не може да се възприеме; търсещи истината. Именно тези от третата група са съмняващите се. Те са непримиримите неспокойно бунтари, преследващи призрака на честта и морала, но въздържащи се от действия. В живота си често се сблъскваме с факти, които не отговарят на нашите представи и които отказваме да приемем, защото са в разрез с нашите разбирания. Това ни превръща в съмняващи се и несигурни в принципите на обществото и ни изолира от него. Осъзнаваме правотата си, но и човешкото си безсилие да променим света и се затваряме в себе си, неспособни да се доверим на никого. Наранен от близките, открил несправедливостта, човек губи вяра, че моралните правила са валидни за всички. Той носи в себе си нормите за етично поведение, но когато вижда нарушаването им от околните, се чувства като самотен остров, заобиколен от океана на греха и безчестието. Това го принуждава за своя гледна точка към света да избере съмнението. Съмнението поражда колебание и нерешителност. То затваря в света на мислите и блокира волята за действие. Такъв е Хамлет, преживяващ разочарованието от измяната на своята майка. Неспособен на конкретно действие, той изпада в безкрайна меланхолия и размисъл. Мрачен и потиснат е човекът на съмнението. Той носи истината, знае я, но съзнава, че не може да я изрече направо и да се противопостави на незаконните властници. Моралната присъда се прикрива зад ирония и двусмислени фрази. Съмняващият се съзнателно може да избере лудостта и ролята на придворен шут. Зад тази маска той е спокоен да назове нещата с истинските им имена. Боравейки умело със словото, опирайки се на нелогично поведение, той успешно може да осъди неморалността на другите и да изрече истината за постъпките им. С това едновременно спазва две правила: едното, което повелява дългът му да не крие истината, щом я вижда и знае, и другото, което му нашепва, че той е просто човек, а не бог, в чиято власт е да съди. Позицията на съмняващия се, разпънат между дълга и безсилието, го прави самотен. Обидата го изпълва с недоверие и го отдалечава от всички. Той може да загърби дори любовта, както Хамлет пренебрегва Офелия. Защото не е нито убеден вярващ, нито краен атеист. Въздържа се от всякакво действие, понеже се опасява от фаталния му изход. Бездействието съвсем не прави съмняващия се глупав. Напротив, благодарение на ролята си на наблюдател, той трезво преценява всяка ситуация. Не му липсва мъдрост, но тя усилва болката от отчуждението, изолира го от света и хората и го прави несъвместим с рамките, очертани от общоприетите правила. Да бъдеш човек на съмнението е съзнателен избор. Често той се определя от житейско стечение на обстоятелствата, но е и въпрос на лична морална гледна точка. „Да бъдеш или да не бъдеш!“ е дилема, която разкрива характера на раздвоената личност. При всички случаи този, който се изправя пред нея и трябва да я реши, е отговорен човек. Такъв, който оценява състоятелността както на едната, така и на другата позиция. Той съзнава последствията от всяка постъпка и риска от всеки избор. И поема трудния и нелек път, който съединява двата бряга- пътят, който определя човека като мяра за всички неща, в природата на когото е свободно да избира.

Нагоре