Постинг
14.05.2013 12:53 -
Миналото- национален залог за бъдещето (есе, БЕЛ, 10 клас)
Автор: u4ebnimateriali
Категория: Други
Прочетен: 3836 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 15.10.2013 10:57
Прочетен: 3836 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 15.10.2013 10:57
Ключови понятия като народ, език, отечество формират представата за национална идентичност. Те са натоварени със смисъл, който ни кара да изпитваме национална гордост и да се проявяваме като патриоти. Наша е отговорността да съхраняваме тяхното значение и с това да допринасяме да бъдат част от речника и на бъдещите българи.
Нишката на националното културно-историческо развитие е водила народа на българите през вековете. Тя му е давала сила да оцелява и да се съхранява, да носи все още своето име- „български“.
Понятието „минало“ включва случилото се преди, някога назад във времето, а изразите „минало на една нация“ и „минало на един народ“ са сбор от ключови исторически и културни събития. Те са символ за връзката между хората, живеещи на една територия в продължителен отрязък от време. Всичко случило се в далечното и по-близко „преди“ ги прави общност, обединена от единни ценности. Всеки народ е народ на първо място заради своето историческо минало. Макар началото му да се губи в мъглите на времето, има събития, които чертаят линията на превръщане на една група хора в общност, която има общи преживявания. Военните подвизи и победи сближават, особено когато става въпрос за отвоюване на територия. Народите водят кръвопролитни сражения, за да отстоят себе си и да защитят своето място и право на живот. Това е свързвало хората, макар и не без цената на жертви. И българите имат свой пантеон от царе- военачалници, водили битки за национално утвърждаване и описани от Паисий Хилендарски не без проява на гордост и самочувствие заради стореното от предците му. Общите исторически преживявания- победи и разгроми, възходи и падения, чертаят във времето линията на народната съдба, в която да откриваме поводи да бъдем патриоти. Те са пътят, довел българите в настоящето и напомнящи им за техния корен. Миналото е пазител на историята, но и на културните достижения на един народ. То гради стремежа към познание и духовно развитие. Част от свещеното за българите „преди“ са неговите учители, просветители, учени и светци. Създаденото от тях е формирало и подхранвало душевността на народа ни, неговите нравствени и ценностни потребности. Защото народът не е просто населението на една територия. Той е нейната душа, нейният дух. Той е този, който с присъствието и със сътвореното в културно отношение, я прави значима. Изтеклото време има способността да оставя следи- върху предметите, вещите, произведенията на изкуството, хората. Те са знаците за онова, което е било, и в тях е бисерът- ценното на онова, което е станало плод на вековни усилия. Иначе казано, в националните паметници и в себе си трябва да търсим своето минало. В тях се пази изкристализиралата мъдрост на времето, която може да ни покаже как да станем част от бъдещето.
Понятието „минало“ включва случилото се преди, някога назад във времето, а изразите „минало на една нация“ и „минало на един народ“ са сбор от ключови исторически и културни събития. Те са символ за връзката между хората, живеещи на една територия в продължителен отрязък от време. Всичко случило се в далечното и по-близко „преди“ ги прави общност, обединена от единни ценности. Всеки народ е народ на първо място заради своето историческо минало. Макар началото му да се губи в мъглите на времето, има събития, които чертаят линията на превръщане на една група хора в общност, която има общи преживявания. Военните подвизи и победи сближават, особено когато става въпрос за отвоюване на територия. Народите водят кръвопролитни сражения, за да отстоят себе си и да защитят своето място и право на живот. Това е свързвало хората, макар и не без цената на жертви. И българите имат свой пантеон от царе- военачалници, водили битки за национално утвърждаване и описани от Паисий Хилендарски не без проява на гордост и самочувствие заради стореното от предците му. Общите исторически преживявания- победи и разгроми, възходи и падения, чертаят във времето линията на народната съдба, в която да откриваме поводи да бъдем патриоти. Те са пътят, довел българите в настоящето и напомнящи им за техния корен. Миналото е пазител на историята, но и на културните достижения на един народ. То гради стремежа към познание и духовно развитие. Част от свещеното за българите „преди“ са неговите учители, просветители, учени и светци. Създаденото от тях е формирало и подхранвало душевността на народа ни, неговите нравствени и ценностни потребности. Защото народът не е просто населението на една територия. Той е нейната душа, нейният дух. Той е този, който с присъствието и със сътвореното в културно отношение, я прави значима. Изтеклото време има способността да оставя следи- върху предметите, вещите, произведенията на изкуството, хората. Те са знаците за онова, което е било, и в тях е бисерът- ценното на онова, което е станало плод на вековни усилия. Иначе казано, в националните паметници и в себе си трябва да търсим своето минало. В тях се пази изкристализиралата мъдрост на времето, която може да ни покаже как да станем част от бъдещето.
Национален коледарски празник в Ямбол
На 13 януари национален протест в София ...
Мотивът за носталгията по миналото в сти...
На 13 януари национален протест в София ...
Мотивът за носталгията по миналото в сти...
Няма коментари
