Учебни материали :: Новаторът Паисий (ЛИС, БЕЛ, 10 клас)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

14.05.2013 18:24 - Новаторът Паисий (ЛИС, БЕЛ, 10 клас)

Автор: u4ebnimateriali Категория: Други

Прочетен: 2833 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 15.10.2013 10:55

В историята на българската литература и култура Паисий остава с една малка книжка. Но тя е новаторска по съдържание и форма и поставя началото на нов етап в развитието на българите- Възраждането. Авторът е актуален за времето с проблемите, които поставя. И преди него има писатели, които обръщат внимание на историята, но техните произведения са обвързани със средновековния черковен светоглед. Новите задачи, които Паисий поставя на литературата, са за тясно сближаване с живота, за служенето на народа, и изискват нова форма- историографията. Той ѝ придава публицистични нотки, идеализира и коментира с оглед на националната идеология. „История славянобългарска“ е предназначена за широка, народна аудитория. Фактите, които Паисий подбира, целят да въздействат на читателя. Изложението им е актуализирано и подчинено на полемиката. Усещат се вълнението и горещите патриотични чувства, които водят автора при създаването на творбата. Стилът е жив и естествен, гневен и лиричен, и следва душевните подбуди на Паисий да утвърди националното самосъзнание на българите. Новото в създаденото произведение е будното съзнание и прозорливостта на автора, който се проявява като общественик, загрижен за своя народ. Той прави опит да заговори открито за проблемите му и смело да начертае пътя на неговото избавление, разбирайки ясно, че той се крие в събуждане на заспалите патриотични чувства. Паисий открива новото в забравената традиция. Тя носи позитивен дух за българите и може да допринесе за тях полза. Паисий решава наболелите проблеми на своето време- разобличава чуждия политически и духовен гнет; произнася сурова присъда над онези свои сънародници, които са готови да се отрекат от народността и езика си, търси опора за това в широките среди на народа. Неговата творба е предназначена именно за тях. Той образова и възпитава, съзнавайки опасността от претопяване. Този негов страстен, открит и патриотичен тон е новост за литературата ни. С това Паисиевата история се превръща в програма за национално възраждане и в нея откриваме идеологията на националноосвободителните борби. Авторът без страх разкрива пред очите на читателя истината за робското положение на своя народ. Той описва жестокостта и несправедливостта на поробителя спрямо него. Изобличава открито потисническата и ограбваща система на Турската империя. Но не, за да угнети още повече българите, а за да отвори очите им, да събуди тяхното родолюбие. Паисий разбира, че народът е активен участник в историята, той знае, че тя се гради от обикновения човек. Затова изтъква неговите добродетели и го окуражава, като му припомня стореното от него в миналото. В зората на нашето Възраждане един монах формулира и задачите, и реалните участници в историческото развитие на народа. Паисий не е самозабравил се утопист. Той гледа на света рационално в духа на европейското Просвещение, търсейки ползата за българите. С това идейно приобщава нацията ни към Европа и я включва в тогавашния процес на „глобализация“. Пред народа ни в условия на робство се изправя задачата за догонване на развиващите се страни. И Паисий, вече светска личност, но запазил религиозния си мироглед, оценява тази реалност. Разбира потребността „да се обогатиш с разум“ и практично го предлага в творбата си. Той провежда новия морал- рационализма, и в това е неговата новаторска сила. Новият човек не трябва да забрави Бога, но да обърне поглед към земните неща- да бъде политически свободен, да бъде гражданин на своята държава. Паисий желае да приобщи българите към тези европейски ценности и в това се проявява истинското му историческо съзнание. Политическата философия на автора вижда народа, който се обединява в държава, която е свободна и позволява на хората си да творят блага. Паисий осъзнава тази необходимост и провокира у народа държавническо чувство. Проблемите за превръщането на народа в нация и формирането на държава са големите проблеми на „История славянобългарска“. Те са модерни за времето си и поставянето им от Паисий показва, че независимото съществуване е естественото състояние на всеки етнос. Потребността от такова е изконно право на българите. Свободното им политическо, културно и духовно развитие зависи единствено от осъзнаването им като нация с общи интереси и стремежи. В изразител на този нов дух се превръща Паисий, създавайки „История славянобългарска“.

Нагоре