Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.05.2013 14:47 - Патриотичният патос на Чинтуловата поезия (ЛИС, БЕЛ, 10 клас)
Автор: u4ebnimateriali Категория: Други   
Прочетен: 28463 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 15.10.2013 10:56


    Свободата на народа е революционен идеал за Добри Чинтулов. Копнежът по нея е основният център, около който е ориентирана неговата поезия. Защото  тя е възторжената мечта на всеки българин от годините на робството, осъзнал потребността от нея. Тя поражда пламенния патос на поета, който той желае да вдъхне на своите сънародници.   Копнежът за свобода ражда идеята за всенародния бунт. Революционните стихове на Добри Чинтулов са призив за пробуждане на патриотизма у поробения народ като път за осъществяване на националния идеал.   Чрез въздействащ призивен тон, чрез мотивите за робския сън и революционното пробуждане, чрез величавия образ на българския юнак и вярата за успешния край на борбата, патриотът Чинтулов внушава идеята за съдбовния миг на общонационалния бунт.        Характерен образ за цялата българска възрожденска литература е този на съня, активно противопоставян на пробуждането. Той е символ на заключените сили на народа, на неговото апатично отношение към собствената му съдба. Сънят е отказ от съществуване. Той показва неспособността на българите да поемат отговорността за своя живот и да го доведат до промяна.           В поезията на Чинтулов сънят е синоним на робско търпение:

              „И тъй ний много претърпяхме,                 но стига толкоз да търпим,“ („Стани, стани, юнак балкански“).

Сънувайки, българите са спрели времето, прекъснали са неговия ход, а с него и своето развитие.        Стиховете на Добри Чинтулов са белег за осъзнаване на робското безвремие и за безсмисленото и безполезно упование в Бога. Сънят е равнозначен на смърт, на липса на живот и това провокира автора да отправи своя зов за пробуждане на патриотизма.         С помощта на преки обръщения към юнака балкански и към своите братя („Стани, стани, юнак балкански“), към българските юнаци и тяхното олицетворение- лъва („Българи юнаци“), Чинтулов се стреми да извади своя народ от робския сън. Реторичните въпроси разкриват истината за неговото безропотно търпение:

                                   „Българи юнаци,                                      ще ли още спим?“ („Българи юнаци“).

А с повелителните форми „стани“, „събуди“, „да развием“, „да гинат“ е изразен подтикът към действията, които трябва да извърши народът ни, за да излезе от хипнозата на робството.     Творбите на Чинтулов са сякаш поетичен отглас на далечните приказни сюжети, в които времето е спряло, героят е обезсилен или заспал и така прекъсва естествения ход на събитията. В тях прозира идеята за битката между доброто и злото. Чинтуловите текстове налагат този паралел: народът спи, а поробителят пие от силата му. Подтисникът е представен чрез образа на змията- митичен символ на вселенското зло, чиято глава трябва да бъде строшена. Начинът народът ни да се справи с него е изразен чрез хипербола:

        „С крака да ѝ строшим главата,“ („Стани, стани, юнак балкански“).

Тя е застанала на пътя към свободата и лишава българите от изконното им естествено право- да бъдат свободни.    Образът на историческия противник присъства и чрез своя хералдически символ- полумесеца, противопоставен на  балканския лъв. Възправянето им един срещу друг чрез средствата на поезията е символна картина на битката:

                                    „Да стане лева наш балкански…“ (пак там).

   Не особено конкретно е описанието на поробителя. Назован прекалено обобщено като „змия“, „полумесец отомански“, „турски племена“ („Стани, стани, юнак балкански“) и „турски глас“ („Българи юнаци“), той не носи акцента на Чинтуловата поезия.     Знаково и силно емоционално натоварен е образът на бунта. Тиранинът е припознат като причина за робството и средството за неговото отхвърляне е революционният подем.       Поетът не обвинява пряко българите, въпреки че призивността на стиховете му е показателна за бездействието им. За него те все още са „народ“ и „ний“. Чувството за национално единство присъства, щом авторът използва израза „нашият народ“ („Българи юнаци“). Но е нужно той да се отрече от сляпото религиозно упование в Бога и да предприеме конкретни действия, за да постигне свободата си.       Чинтулов  изразява идеята, че вярата в собствените сили може да предизвика на помощ останалите славяни:

                   „начало покажете вий;“

       и          „На помощ сърби, черногорци                      със радост ще се затекат,                      а и от север храбри руси                      тозчас ще да се появят.“ („Стани, стани, юнак балкански“).

Необходимо условие са и готовността за саможертва, мъжкото сърце и българско име: т.е. самосъзнание за национална принадлежност, която трябва да бъде защитена. Събуденият и осъзнал потребността от политическа и духовна независимост народ е асоцииран с приказния юнак, който води останалите и побеждава. Но не само водач, но и самотният прогласител на идеята за освобождение може да бъде такъв:

                          „сам юнак на коня                             с тръба зове свойте братя:“ („Вятър ечи, Балкан стене“).

Водител е и лъвският знак („Българи юнаци“ и „Вятър ечи, Балкан стене“)- белег за национална памет, за възкресената от миналото сила.       Възпламенени от патриотизма и от идеята за свободата, българите са способни да водят достойна битка. Знак за нейното начало са развитите знамена. С помощта на глаголи Чинтулов звуково предава разгръщането ѝ:

                                   „Пушки и топове                                      като загърмят,                                      саби и ножове                                      ще да зазвънчат.“ („Българи юнаци“).

Изходът от нея е представен в стихотворението „Стани, стани, юнак балкански“ чрез метафоричния образ на светлината:

                                   „да светне нашата земя,“.

Краят на съня е настъпил и пробуждането носи национално обновление и слава.       Видението за бягащия от българите турски глас („Българи юнаци“) разкрива убедеността и увереността на Чинтулов за успешния край на битката. Той не се съмнява в него, защото народът ни е побеждавал и е нужно отново да го стори:

              „да бъдем пак, каквито бяхме,“ („Стани, стани, юнак балкански“).

      Съхранили родолюбивите чувства на българите от Възраждането, Чинтуловите песни са символ на пробуждането. Те носят осъзнатата потребност да се чувстваме народ, който обича мястото, където живее и го защитава, защото го приема за свое. Вдъхват непримиримост към подчинение на чужда власт и любов към свободата. Те са горещ призив да запазим националното си самосъзнание и да не се спираме да бъдем българи. 



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: u4ebnimateriali
Категория: Бизнес
Прочетен: 3097489
Постинги: 223
Коментари: 17
Гласове: 133
Календар
«  Октомври, 2024  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031