Учебни материали :: Материал за матура (3

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

18.05.2013 15:04 - Материал за матура (3 - Алеко Константинов)

Автор: u4ebnimateriali Категория: Други

Прочетен: 8787 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 18.05.2013 15:08

Алеко Константинов (1863-1897) „Разни хора, разни идеали”(1897г.): Ново по съдържание и форма художествено явление. Представлява цикъл фейлетони. Изграждат се на основата на саморазобличението. Водеща роля в тях играе монологът. Основен композиционен похват: антитезата (противопоставяне на две позиции). В тях Алеко създава поредица от социални типове, рожба на конкретната политическа действителност. Образите са носители на родови типологически качества. Всеки фейлетон е завършено самостоятелно художествено цяло, но има свое място във фейлетонната поредица: 1. В първия фейлетон- типът на нищожния чиновник- помощник-регистратор, разкъсван от завист и амбиция. Фейлетонът има разказвач, но е монолог на героя- неуспял в живота човек, нереализирал стремленията си. Авторът пародира ораторската проза и патетизма. Изповед на кариериста. Протестът му е пасивен- само когато е пиян в кръчмата. Унижението, подлостта, доносите са оръжията, които той използва за издигането си. Очертава се като политически хамелеон. Той не съзнава нищожеството си. Саморазголва се: „Архиподлец ти ставам аз тебе,…”. Сравненията, разговорната лексика, градацията в оплакванията разкриват психологията на героя. Гротеската също е авторов похват. Във финала героят признава, че принадлежи на интелигенцията. 2. Тук е представен „великия спасител на България”, когато бива амнистиран. Диалогът е привиден. В битова обстановка, на чашка с приятел, героят се изповядва. В думите му личи цинизмът на насилника. Чрез тях оживяват спомените за грозните драми в полицейските участъци, мечтата за реванш. Хуманистът и демократът е възмутен от това и разобличаването на героя преминава в ярка сатира, заклеймяваща тираните на обществото. 3. На обществен показ е „патриота”. Представя търгаша с обществени идеали и байганьовско разбиране на патриотизма. Монологът преминава в изповед пред друго лице. Героят разсъждава за политиката, за освобождението на Македония, за отношенията с Русия и султана, за същността на патриотизма. Героят защитава философията на раболепието, за да я използва, когато неговата партия е на власт. Във финала героят разкрива лъжепатриотизма си чрез мечтата си за Солунската митница: „Че да ги пипна аз ония ми ти търговци, две годинки да им обирам каймака- стига ми! Па сетне оттегли се на Охридското езеро, дигни си една вила, па си накриви калпака… Ето, туй се казва патриотизъм. Всичко друго е вятър!”. 4. Под формата на роднински разговор са противопоставени два контрастни възгледа за гражданско поведение и човешко щастие. Чичото поучава племенника си как да успее в живота. Чичото е многословен и неубедителен, а лаконизмът на племенника изразява иронията му. Принципите на първия герой почиват на егоизма и примирението с общественото зло. Фамилиарността е внушена чрез умалителните „синко”, „парици”, „къщица”. Той формулира философията си в афоризми, които звучат като пословици: „Криво-право- мълчи си.” Това е философията на парвенюто и политическия хамелеон. Племенникът защитава честността и несъгласието с беззаконията. Чрез иронични въпроси и хапливи реплики той разкрива фалшивата „истина” на чичо си. В негово лице авторът вижда честния гражданин, демократа, хуманиста. „Бай Ганьо”(1895г.): Книгата е съставена от две части със заглавие „Бай Ганьо- невероятни разкази за един съвременен българин”. Състои се от отделни очерци. Художественото единство се определя от общия герой, даден в развитие, но и от единството на „нравственото отношение” на автора към него. Един от прототипите на героя е Ганьо Сомов. Редом с главния герой, в творбата присъства като коментатор антиподът на Бай Ганьо- авторът с будната си писателска съвест. В първата част, където героят пътува из Европа, натоварен с мускалчетата с розово масло, той е комичен- обликът му е този на балканското парвеню сред европейци. Представен е в различни ситуации- във влака, в банята, в операта, на гости у Иречек, на изложението в Прага, в Швейцария, в Русия. Навсякъде той е парвенюто, което не познава етикета за културно поведение. Саморазкрива се като човек, който не владее европейските маниери и правила на общуване. Водещ за него е „келепирът”- успехът в неговите търговски дела. Във втората част- „Бай Ганьо се върна от Европа” проявява цялата си непривлекателна същност на политикан и грабител. В България той вече има войнство от себеподобни- Гочоолу, Дочоолу, Гуньо Адвокатина, Данко Харсъзина, политически шайкаджии. В първата част той бива разкриван чрез анекдотите, които кръгът „Весела България” разказва за него, а във втората се саморазкрива чрез речите си, статиите, кореспонденцията си. В Европа Бай Ганьо е пресметлив печалбар, в България зловещ грандоман и политикан. Той прави избори, става журналист и депутат, влиза във висшето общество. Образът е разгърнат и добива реалистични черти. Грубостта, арогантността му достигат мащабите на тревожно за българската действителност явление- байганьовщината. Неговият политически цинизъм е отражение на балканското безочие, егоизъм, безпардонност, липса на морал и ценности, на духовен мрак. Но и тук той има свой антипод- Иваница Граматиков, като нравствен коректив и модел за нормално човешко поведение.

Нагоре