Учебни материали :: Материал за матура (10

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

19.05.2013 18:21 - Материал за матура (10 - Атанас Далчев)

Автор: u4ebnimateriali Категория: Други

Прочетен: 27352 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 19.05.2013 18:22

Атанас Далчев(1904-1978) „Прозорец”(1925г.): Част от стихосбирката „Прозорец” от 1926г. Теми и мотиви: приказният мотив за търсенето на вълшебството; красотата и детската чистота са илюзия, възможна само в света на въображението. Образи: прозорецът, децата (братчето и сестричето), сребърната гора, вълшебната птица. Стихотворението е посветено на екзистенциалния философски проблем за илюзията и реалността. Вход към нереалния и приказен свят представлява прозорецът. Във възприятията на лирическия герой той отключва ново виждане и в него се отразява картината на братче и сестриче, преминаващи сребърната гора в търсене на красивата птица, която ще ги дари с вълшебството си. В гората не ги дебне опасност или беда, защото е във владенията ѝ. Нея търсят децата от цяла седмица и тя се появява на седмия ден- число с библейско значение. Пейзажът е обрисуван в стилистиката на детските вълшебни приказки. Образът му звъни от чистота и финост. Нематериалният свят е съвършен, но и ефимерен и мимолетен. Запалила гората с перата си, птицата сякаш стопява и самата илюзия. Лирическият герой се връща в реалността и познатото- изплуват познатите къщи и познатият път. „Болница”(1923г.): Част от стихосбирката „Прозорец” от 1926г. Основно чувство: усещане за приближаваща смърт, скованост, безнадеждност и безизходност, преходността на живота. Тема: обречеността на човека пред лицето на смъртта. Образи: болницата, болните, зимата, смъртта. Творбата се състои от три строфи. Тя разкрива мрачната ледна картина на очакваната смърт. Образът ѝ е обобщаващ, изграден с помощта на варосаната градска болница и лицата на побледнелите лица на хората. Чистотата на белите стени не внушава спокойствие и радост, а напротив- скръб, свиване и неизбежност. Лицата на болните са меланхолни и носят цвета на студена зимна мъгла. В контраст със стерилността на бялото са черните ръце върху белите покривки: „като черни оголени клони на зимния сняг,”. Изображението е пестеливо и графично. Животът е представен в гамата на черно-бялото. Зловещите нотки на творбата са засилени от тишината, здрачът и звука на стенния часовник, който отмерва преходността на битието. Тъга и скръб навяват и мръсните прозорци, изцапани с петна от мухи и бразди от прах и дъжд. Изобразителният авторов стил е предметен и обективиран. Той сякаш безстрастно наблюдава своя обект и чрез множество детайли внушава краткостта и безсмислието на земния човешки път. „Стаята”(1925г.): Част от книгата „Прозорец”. Основно чувство: печал, самотност, чувство за неживян живот. Тема: Тленността е преходна. Предметният свят надживява човешкото, което оставя своя отпечатък върху тях, но може да бъде оживен само от човешко присъствие. Образи: стаята, есента, огледалото, часовникът, портретите на жени. Стихотворението описва неживота в една стая, спирайки погледа си на всеки от предметите, които я изпълват. Цари запустение, липса на движение. Картината е статична и непроменлива. Липсва човешко присъствие, което да я оживи. Стаята мирише на вехто и прах. Всичко е подвластно на времето- то е господарят, който поглъща нещата и отнема живота им. Есента е сезонът на зрелостта и прехода към смъртта. Изобразяването ѝ внушава именно това- че човешкият земен път се стреми към залеза и смъртта. Огледалото- често срещан образ символ в творбите на Далчев, е отворена врата към отвъдния свят- към смъртта. Времето е спряло в часовника, сравнен с ковчег, където лежат умрели часовете. Жълти са портретите на жените, които са си отишли от света. Творбата може да се определи като словесен натюрморт- статиката и застиналостта на изобразяваното, непроменливостта отвеждат към поезия на мъртвото, на неживота, на смъртта. „Къщата”( 1925г.): Част от книгата „Пръстен”. Основно чувство: мистичен ужас и обективност при констатирането на видяното. Тема и мотиви: диаболични, мистични, демонично-готически мотиви; ужасът от мрачни видения; религиозни представи за живота на душата след смъртта. Образи: къщата, мъртвият. Стихотворението гради подобна на средновековен изоставен замък със странна и зловеща история представа. Самият дявол дава под наем къщата, но на неизвестен наемател. Вратата ѝ е всякога затворена и владее вечен мрак. Дъждът избива като пот върху фасадата на къщата. Ненадейният писък на вятъра отваря и затваря вратата и лирическият герой зърва мъртвия, заровен преди девет дни. Изведено е древно религиозно вярване, че до 40-ия ден душата на покойника навестява местата, които е обитавал приживе. Представени са страховитото, ужасът от непознатото, непонятното, онова, което е отвъд разума. „Повест”(1925г.): Част от книгата „Пръстен”. Основно чувство: тягостно, монотонно. Тема и мотиви: безцелното и безсмислено човешко съществуване; самотата; познанието; нарцисизъм. Образи: прозорецът, домът, стопанинът, книгите, часовникът (времето), огледалото, портретите. В творбата властва пълна безнадеждност. Животът е представен като кратко художествено произведение- „повест”, което е лишено от дълбочина и е пропит със скучна проза. Човекът не живее живота, дори когато е жив, защото той е застинала неподвижна картина, в която нищо не се променя. На принципа на парадокса, къщата е изоставена и в нея не живее никой, но си има стопанин, който никъде не е заминавал и от никъде не се е връщал. Затова и листът със словата, залепен на вратата: „Стопанинът замина за Америка” носи внушението за копнеж по динамика и развитие. Той рамкира творбата, поставен веднъж в началото и веднъж във финала ѝ. В дома на лирическия герой властва самотата на изминалите години, които са едничките му гости. Той съзнава, че навярно се е променил с времето, но не чувства различието, не може да отчете промяната, която е настъпила. Постигнал познание, за което говори стихът, че всички книги са прочетени, единствени събеседници на героя са портретите и собственият му образ, отразен в огледалото. В това се разкрива митът за самовлюбения Нарцис, неспособен да изпита любов към някого. Това превръща живота му в безследно съществуване и ражда философията на неживения живот: „И сякаш аз не съм живеел никога, / и зла измислица е мойто съществуване!”. В празния дом, в който той пребивава, но отсъства, са видими и осезаеми само предметите- портретите и коварното огледало, което е празно, както и листът с надпис. Само те биха били видими за случаен посетител. Душата и съзнанието са преминали отвъд видимото и обитават неземни пространства. „Книгите”(1926г.): Посветено е на К. Гълъбов. Основно чувство: печал и неудовлетвореност от неизживения живот. Тема и мотиви: ненужността на собствения живот, самотата, изолираността от живота. Образи: книгата (символ на живота) и книгите. В духа на библейската символика битието на лирическия герой е представен като непрестанно четене книгата на живота. Той не познава хората и света. Резигнацията му го изолира от света и пречи на естествения контакт с него. Дните му са страници от книгата на собствения му живот и той ги прелиства, уморен и отегчен. Сам определя живота си като глух и пуст- незначителен, празен, лишен от смисъл. Във финала на творбата заявява, че е останал незасегнат от любовта, изгубил света, заради книгите. Те го отдалечават от хората, изолират го и го затварят за външния свят. Разкрита е съдбата на интровертния психологически тип човек- затворен в себе си и интересуващ се от философското оправдание на съществуването. „Камък”(1927г.): Тема и мотиви:търсене на неизменното в живота- намира се в смъртта; камъкът като материал и символ на вечното битие. Образи: камъкът, вечността. Творбата е изградена във вид на диалог- обръщение към камъка. Лирическият герой разговаря с него. Сравнявайки го с хората, природата и сезоните, той очертава образа му на „неизменен”. Камъкът е безплътен и точно това го прави съвършен в непроменливостта. Той не допуска грешки, не ражда и сам е нероден. Неговата святост е причината, поради която се използва като материал за извайване на религиозни идоли. Камъкът е неразрушим, завършен, съвършен. Той е извън тлението на живота, защото е нежив. В това се крие истината за вечното, която лирическият герой прозира във финала на творбата и която се превръща в мото на цялото му поетическо творчество: „вечно и свето е само мъртвото, / живото живее в грях.”. Тази философия определя поезията му като поезия на мъртвото и вечното. „Дяволско”(): Принадлежи на сб.”Съдба”. Основно чувство: самота, резигнация от света, мрачни мисли за смърт. Тема и мотиви: екзистенциалните проблеми на света- самотата, безсмислието на живота, отчуждението между хората и невъзможността да се общува с тях. Времето е спряло, въпреки движението на стрелките. Значението на това движение е да напомни отминалите в самота дни. Героят назовава състоянието си „ад” и говори за приближаващата смърт, въпреки че е близо до свободата- до самия небосвод. Затворен в своята стая- символ на душата му, той има само една връзка с външния свят- прозорецът, който представлява очите му. Това е мястото, от което той реагира на неразбирането на света, като замерва хората с пръст от саксиите без цветя. Лирическият герой търси сродна душа, която да разбере потребностите му, без да има нужда да говори за тях. Той няма сили да вика, а страда тихо и драматично, защото разбира безсмислието на света. Открил различието си от другите, той достига познание, което задълбочава пропастта между него и света. Лирическият аз достига извечния закон- смъртта, който ознаменува тържеството му над света: „Не искам състрадание от хората! / Аз имам всичко: моя е смъртта.” Тя осмисля битието му, макар и доведена до гротеска- той ще умре, обесен на черния прозорец, изплезил се на света. Диаболизмът в творбата се предава от философското разбиране на автора за преходността и безсмислието на живота.

Нагоре