Постинг
28.05.2013 09:07 -
Тропи и фигури - 2 / Семантично равнище
Автор: u4ebnimateriali
Категория: Други
Прочетен: 6596 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 28.05.2013 14:58
Прочетен: 6596 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 28.05.2013 14:58
На семантично (смислово) равнище. Тропи (троп- начин на изразяване)
Алегория- конкретизация на нещо абстрактно (Пр.: „Приказка за стълбата“ на Хр. Смирненски)
Антономасия- физически и нравствени качества на предмета на речта се назовават със собственото име на носител на такива качества (Пр.: на литературен герой- Хамлет- нерешителност, Плюшкин- скъперничество, Тарюф- лицемерие, Отело- ревност, Квазимодо- външна уродливост и грозота, но душевна красота, Дон Кихот- идеализъм, лудост, въображение, Бай Ганьо- простащина; на митологичен образ- Зевс- власт, Херкулес- сила; на историческа личност- Цезар- користолюбие, Рокфелер- пари)
Апликация- прибавяне, съединяване; стилистичен похват, при който авторът въвежда в художествения текст крилати фрази, пословици, чужди мисли като цитати или перифразирани
Апофтегма (от гр.- стегнато изказване, мъдро изречение, афоризъм) Гротеска- орнаменти с човешки фигури, птици, животни и чудовища, намерени в Италия; grotte- деформация, парадоксалност, карикатурен вид на предмети или хора (Пр.: описанието на Нено чорбаджи в повестта „Мамино детенце“ на Л. Каравелов; основен похват в разказа „Дамата с рентгеновите очи“ на Св. Минков) Евфемизъм- употреба на неоскърбяващи, благоприлични наглед думи вм. по-строги; някои го определят като вид перифраза (Пр.: недостатъчно образован вм. необразован; той ни напусна вм. умря)
Епитет (от гр.- прибавяне)- определение с емоционална окраска, признак на предмет, необикновено прилагателно (Пр.: "руйни тонове"- "Българският език", Ив. Вазов; "тиха усмивка"- "На прощаване", Хр. Ботев). Видове: обикновен, метафоричен и двукоренен. Ирония (от гр.- насмешка)- полуприкрито се изразява отрицание по емоционален път; една от степените на хумора (Пр.: Неговата нежна половинка.)
Инвектива- грубо охулване, дискредитиране, черен PR; една от степените на хумора Катахреза- неправилна употреба (Пр.: стрелям с пушка, цветно бельо) Литота (от гр.- простота, скромност)- обратна хипербола; по пътя на въображението образът се намалява чувствително с цел да се отслаби положителната оценка; употреба на „не“ и „няма“ (Пр.: Хубав ли е филмът?- Не е лош.) Мейозис- обратното на хиперболата; предмет или негови признаци умишлено се намаляват (Пр.: Искам да кажа с една-две думи. Изчакай ме една минута.) Метафора (от гр.- пренасяне)- черти на един предмет се пренасят върху друг, свързване на пряко и преносно значение, скрито сравнение (Пр.: злато човек; мълчанието е злато; "Над старото тържище ален / бе залезът като домат"- "Любов", Ат. Далчев) Метонимия (от гр.- преименуване)- изразява количествено отношение между част и цяло, като цялото изразява частта; близост между предметите, връзка по място, обстоятелства, средства и др., според някои е вид метафора (Пр.: "желязото срещат с железни си гърди"- „Опълченците на Шипка“, Ив. Вазов; „върхът отговори…“- „Опълченците на Шипка“, Ив. Вазов; Залата ръкопляскаше.; Прочетох Йовков.)
Насмешка- ниска степен на хумор; изградена е на морална основа; най-често се осмива външният вид Образен паралелизъм- връзка между поетическото образно изграждане и картини от природата, които се описват в аналогия с човешки преживявания; основен конструктивен принцип е хармонията и съразмерността (Пр.: “Искърът шумеше страшно, тя видя отблясъка на тъмните му талази”- “ Една българка”, Ив. Вазов; "И все по-зловещо небето тъмнее, / и все по се мръщи студената нощ, / и все по-горещо дружината пее, / а буря приглася с нечувана мощ…"- “Арменци”, П.К. Яворов) Оксиморон- съчетание на противоречиви, взаимоизключващи се понятия (Пр.: живият труп; бързай бавно; смешен плач; близка далечина) Олицетворение- одухотворяване на предмети и животни, пренасяне на човешки качества върху неодушевеното, персонификация (Пр.: Често срещано в приказките- животните и растенията говорят, изпитват човешки чувства и по аналогия- в литературните творби.) Метафраза- обозначава особена разновидност на преразказа, чийто израз е максимално близък до литературния текст, съхраняващ общото фразеологично значение; формален еквивалент на израз; различават се три разновидности: преразказ-метафраза (почти буквално възпроизвеждане на текста), преразказ-парафраза и преразказ-коментар Парадокс- много често се гради на базата на оксиморона; представлява разгърнато твърдение, което противоречи на пръв поглед на здравия разум; обикновено е поднесен под формата на сентенция или афоризъм- (Пр.: Вода гази- жаден ходи или Не сме богати, за да купуваме евтини стоки.) Парафраза (от гр.- „допълнителен начин на изразяване“)- повторно излагане на текст или пасаж, като се използват други думи; обикновено парафразирането изяснява текста, който се парафразира; определя се като динамичен еквивалент (Пр.: Сигналът беше червен. т.е. Не му беше позволено да продължи. Използването на тоест, именно или подобни са знак за въвеждането парафразата) Перифраза- название на предмет, лице, явление или действие се заменя с описателен израз (Пр.: Черноморска столица вм. Варна) Пародия- смешно подобие, несполучливо подражание (Пр.: "глас имам меден загорски"- "Хайдути", Хр. Ботев- "глас имам дрезгав, мечкарски")
Сарказъм- чувство за превъзходство; целѝ промяна на мнение чрез неговото показване; една от степените на хумора Сатира- разобличаваща нападка; една от степените на хумор, но с критичен елемент; жанр в литературата (Пр.: фейлетоните на Хр. Ботев и на Ал. Константинов са остра политическа сатира на своето време) Символ (от гр.- знак)- образ с преносно значение; двупланов- обозначаемо-обозначаващо (Пр.: пролетта е символ на новото, пробуждането; сърцето- на любовта) Синекдоха (от гр.- с подразбиране)- частта изразява цялото (вид метонимия), заместване при пропорционално съотношение, по пътя на алюзията се дава представа за целия предмет, а обхваща част от него (Пр.: "гърди геройски“; „всякой гледа само да бъде напред“- „Опълченците на Шипка, Ив. Вазов; „родна стряха“- „Родна стряха“, Ран Босилек; срам от ралото) Сравнение- съпоставяне на лица, предмети, явления, непознато с познато, далечно с близко, абстрактно с конкретно с помощта на като че, сякаш, подобно... Видове: разширено и отрицателно (Пр.: отрицателно сравнение- "не ми било…, най ми било…"- в народните песни) Хипалага- замяна на една дума с друга (Пр.: Африка се бие. вм. Африканците воюват)
Хипербола (от гр.- преувеличаване)- противоположност на литотата (Пр.: "Гореща пот рукна от лицето ѝ."- „Една българка“, Ив. Вазов)
Апликация- прибавяне, съединяване; стилистичен похват, при който авторът въвежда в художествения текст крилати фрази, пословици, чужди мисли като цитати или перифразирани
Апофтегма (от гр.- стегнато изказване, мъдро изречение, афоризъм) Гротеска- орнаменти с човешки фигури, птици, животни и чудовища, намерени в Италия; grotte- деформация, парадоксалност, карикатурен вид на предмети или хора (Пр.: описанието на Нено чорбаджи в повестта „Мамино детенце“ на Л. Каравелов; основен похват в разказа „Дамата с рентгеновите очи“ на Св. Минков) Евфемизъм- употреба на неоскърбяващи, благоприлични наглед думи вм. по-строги; някои го определят като вид перифраза (Пр.: недостатъчно образован вм. необразован; той ни напусна вм. умря)
Епитет (от гр.- прибавяне)- определение с емоционална окраска, признак на предмет, необикновено прилагателно (Пр.: "руйни тонове"- "Българският език", Ив. Вазов; "тиха усмивка"- "На прощаване", Хр. Ботев). Видове: обикновен, метафоричен и двукоренен. Ирония (от гр.- насмешка)- полуприкрито се изразява отрицание по емоционален път; една от степените на хумора (Пр.: Неговата нежна половинка.)
Инвектива- грубо охулване, дискредитиране, черен PR; една от степените на хумора Катахреза- неправилна употреба (Пр.: стрелям с пушка, цветно бельо) Литота (от гр.- простота, скромност)- обратна хипербола; по пътя на въображението образът се намалява чувствително с цел да се отслаби положителната оценка; употреба на „не“ и „няма“ (Пр.: Хубав ли е филмът?- Не е лош.) Мейозис- обратното на хиперболата; предмет или негови признаци умишлено се намаляват (Пр.: Искам да кажа с една-две думи. Изчакай ме една минута.) Метафора (от гр.- пренасяне)- черти на един предмет се пренасят върху друг, свързване на пряко и преносно значение, скрито сравнение (Пр.: злато човек; мълчанието е злато; "Над старото тържище ален / бе залезът като домат"- "Любов", Ат. Далчев) Метонимия (от гр.- преименуване)- изразява количествено отношение между част и цяло, като цялото изразява частта; близост между предметите, връзка по място, обстоятелства, средства и др., според някои е вид метафора (Пр.: "желязото срещат с железни си гърди"- „Опълченците на Шипка“, Ив. Вазов; „върхът отговори…“- „Опълченците на Шипка“, Ив. Вазов; Залата ръкопляскаше.; Прочетох Йовков.)
Насмешка- ниска степен на хумор; изградена е на морална основа; най-често се осмива външният вид Образен паралелизъм- връзка между поетическото образно изграждане и картини от природата, които се описват в аналогия с човешки преживявания; основен конструктивен принцип е хармонията и съразмерността (Пр.: “Искърът шумеше страшно, тя видя отблясъка на тъмните му талази”- “ Една българка”, Ив. Вазов; "И все по-зловещо небето тъмнее, / и все по се мръщи студената нощ, / и все по-горещо дружината пее, / а буря приглася с нечувана мощ…"- “Арменци”, П.К. Яворов) Оксиморон- съчетание на противоречиви, взаимоизключващи се понятия (Пр.: живият труп; бързай бавно; смешен плач; близка далечина) Олицетворение- одухотворяване на предмети и животни, пренасяне на човешки качества върху неодушевеното, персонификация (Пр.: Често срещано в приказките- животните и растенията говорят, изпитват човешки чувства и по аналогия- в литературните творби.) Метафраза- обозначава особена разновидност на преразказа, чийто израз е максимално близък до литературния текст, съхраняващ общото фразеологично значение; формален еквивалент на израз; различават се три разновидности: преразказ-метафраза (почти буквално възпроизвеждане на текста), преразказ-парафраза и преразказ-коментар Парадокс- много често се гради на базата на оксиморона; представлява разгърнато твърдение, което противоречи на пръв поглед на здравия разум; обикновено е поднесен под формата на сентенция или афоризъм- (Пр.: Вода гази- жаден ходи или Не сме богати, за да купуваме евтини стоки.) Парафраза (от гр.- „допълнителен начин на изразяване“)- повторно излагане на текст или пасаж, като се използват други думи; обикновено парафразирането изяснява текста, който се парафразира; определя се като динамичен еквивалент (Пр.: Сигналът беше червен. т.е. Не му беше позволено да продължи. Използването на тоест, именно или подобни са знак за въвеждането парафразата) Перифраза- название на предмет, лице, явление или действие се заменя с описателен израз (Пр.: Черноморска столица вм. Варна) Пародия- смешно подобие, несполучливо подражание (Пр.: "глас имам меден загорски"- "Хайдути", Хр. Ботев- "глас имам дрезгав, мечкарски")
Сарказъм- чувство за превъзходство; целѝ промяна на мнение чрез неговото показване; една от степените на хумора Сатира- разобличаваща нападка; една от степените на хумор, но с критичен елемент; жанр в литературата (Пр.: фейлетоните на Хр. Ботев и на Ал. Константинов са остра политическа сатира на своето време) Символ (от гр.- знак)- образ с преносно значение; двупланов- обозначаемо-обозначаващо (Пр.: пролетта е символ на новото, пробуждането; сърцето- на любовта) Синекдоха (от гр.- с подразбиране)- частта изразява цялото (вид метонимия), заместване при пропорционално съотношение, по пътя на алюзията се дава представа за целия предмет, а обхваща част от него (Пр.: "гърди геройски“; „всякой гледа само да бъде напред“- „Опълченците на Шипка, Ив. Вазов; „родна стряха“- „Родна стряха“, Ран Босилек; срам от ралото) Сравнение- съпоставяне на лица, предмети, явления, непознато с познато, далечно с близко, абстрактно с конкретно с помощта на като че, сякаш, подобно... Видове: разширено и отрицателно (Пр.: отрицателно сравнение- "не ми било…, най ми било…"- в народните песни) Хипалага- замяна на една дума с друга (Пр.: Африка се бие. вм. Африканците воюват)
Хипербола (от гр.- преувеличаване)- противоположност на литотата (Пр.: "Гореща пот рукна от лицето ѝ."- „Една българка“, Ив. Вазов)
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
