Постинг
28.05.2013 10:25 -
Тропи и фигури - 3 / Фигури на мисълта
Автор: u4ebnimateriali
Категория: Други
Прочетен: 6945 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.05.2013 11:16
Прочетен: 6945 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 29.05.2013 11:16
Фигури на мисълта:
Алюзия (от лат.- шега, намек)- стилистически и реторически обрат, с предназначение да породи впечатление или идея не чрез пряко изразяване, а по асоциативен (заобиколен) път; в този смисъл алюзията е загатване за историческо събитие, литературно произведение или литературен герой
Възклицание- Пр.: "Ох, аз ще взема черния ти срам…"- „Българският език“, Ив. Вазов Диалогизъм- създаване на илюзия, че публиката е включена в диалога (Пр.: „Песен за човека“ и цялата Вапцарова поезия)
Енумерация (от лат.)- чрез нея ораторът резюмира накратко всички важни изводи, направени след аргументация, като представя тези изводи още веднъж в ефектен и красив ред, като изброява, така че да въздейства силно
Инверсия- промяна на смисъла чрез разместване на думите (определяно и определяемо, епитет и съществително) или чрез промяна в интонацията (Пр.: "Отечество любезно как хубаво си ти"- „Отечество любезно“, Ив. Вазов; "там, дето либе хубаво черни си очи вдигнеше"- „На прощаване в 1868г.“, Хр. Ботев)
Консилацио- познаваш аргументите и има толерантност, но смачкваш с „Но“
Образен парадокс- Пр.: Обичам жените и ги презирам
Паралелизъм (от гр.- успоредно)- съпоставка на два образа или синтактични изрази Образен паралелизъм- успоредяване на два образа (Пр.: „Черней горо, черней, сестро, двама да чернеем“- народна песен, записана от Л. Каравелов) Синтактичен паралелизъм- Пр.: "Аз станах. - Небето бе празно и глухо... / Аз плачех. - Тълпата бе ледно-бездушна.“- „Миг“, Д. Дебелянов Като композиционно средство- Пр.: "У Недини слънце грее… / Не ми било ясно слънце, / най ми била сама Неда"- народна песен Повторение- на пасаж, израз, дума или звукове с ритмична или смислоподчертаваща функция (Пр.: "Поздравих пролетта, поздравих младостта"- „Юноша“, Хр. Смирненски)
Реторични възклицания- характерни са за одическите текстове с цел придаване на приповдигнато настроение и изразяване на патоса- (Пр.: "О, Шипка!"- „Опълченците на Шипка“, Ив. Вазов)
Реторични въпроси- съдържа художествено утвърждение, отговор (Пр.: "Език прекрасен, кой те не руга / и кой те пощади от хули гадки? / Вслушал ли се е някой досега / в мелодьята на твойте звуци сладки? / Разбра ли някой колко хубост, мощ / се крий в речта ти гъвкава, звънлива- / от руйни тонове какъв разкош, / какъв размах и изразитост жива?"- "Българският език", Ив. Вазов)
Реторични обръщения- обръщение към въображаем читател (Пр.: "На теб, Българийо свещена"- „На България“, Ив. Вазов) Субжекция- поставяне на въпрос и съответно даване на отговор
Алюзия (от лат.- шега, намек)- стилистически и реторически обрат, с предназначение да породи впечатление или идея не чрез пряко изразяване, а по асоциативен (заобиколен) път; в този смисъл алюзията е загатване за историческо събитие, литературно произведение или литературен герой
Възклицание- Пр.: "Ох, аз ще взема черния ти срам…"- „Българският език“, Ив. Вазов Диалогизъм- създаване на илюзия, че публиката е включена в диалога (Пр.: „Песен за човека“ и цялата Вапцарова поезия)
Енумерация (от лат.)- чрез нея ораторът резюмира накратко всички важни изводи, направени след аргументация, като представя тези изводи още веднъж в ефектен и красив ред, като изброява, така че да въздейства силно
Инверсия- промяна на смисъла чрез разместване на думите (определяно и определяемо, епитет и съществително) или чрез промяна в интонацията (Пр.: "Отечество любезно как хубаво си ти"- „Отечество любезно“, Ив. Вазов; "там, дето либе хубаво черни си очи вдигнеше"- „На прощаване в 1868г.“, Хр. Ботев)
Консилацио- познаваш аргументите и има толерантност, но смачкваш с „Но“
Образен парадокс- Пр.: Обичам жените и ги презирам
Паралелизъм (от гр.- успоредно)- съпоставка на два образа или синтактични изрази Образен паралелизъм- успоредяване на два образа (Пр.: „Черней горо, черней, сестро, двама да чернеем“- народна песен, записана от Л. Каравелов) Синтактичен паралелизъм- Пр.: "Аз станах. - Небето бе празно и глухо... / Аз плачех. - Тълпата бе ледно-бездушна.“- „Миг“, Д. Дебелянов Като композиционно средство- Пр.: "У Недини слънце грее… / Не ми било ясно слънце, / най ми била сама Неда"- народна песен Повторение- на пасаж, израз, дума или звукове с ритмична или смислоподчертаваща функция (Пр.: "Поздравих пролетта, поздравих младостта"- „Юноша“, Хр. Смирненски)
Реторични възклицания- характерни са за одическите текстове с цел придаване на приповдигнато настроение и изразяване на патоса- (Пр.: "О, Шипка!"- „Опълченците на Шипка“, Ив. Вазов)
Реторични въпроси- съдържа художествено утвърждение, отговор (Пр.: "Език прекрасен, кой те не руга / и кой те пощади от хули гадки? / Вслушал ли се е някой досега / в мелодьята на твойте звуци сладки? / Разбра ли някой колко хубост, мощ / се крий в речта ти гъвкава, звънлива- / от руйни тонове какъв разкош, / какъв размах и изразитост жива?"- "Българският език", Ив. Вазов)
Реторични обръщения- обръщение към въображаем читател (Пр.: "На теб, Българийо свещена"- „На България“, Ив. Вазов) Субжекция- поставяне на въпрос и съответно даване на отговор
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
