Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.06.2013 18:32 - Бай Ганьо в нашия живот (есе, БЕЛ, 7 клас)
Автор: u4ebnimateriali Категория: Други   
Прочетен: 17464 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 02.06.2013 18:33


   Алеко е известен със своя критичен поглед към българската действителност след Освобождението. Това отчетливо личи в неговите фейлетони. Той е разочарован от падението на нравите и от несъответствието между високите му идеали, мизерията в новата столица и криворазбраната политика. В творбата си- „Бай Ганьо“, авторът си поставя за цел да изобличи негативните черти на българина. Те са причината името на героя да се превърне в нарицателно, защото чрез тях е представен типът на необразования и малокултурен, но амбициран да забогатее с нечестни средства българин.      Алековият герой е жив и днес със своя груб език и неспособност да възприеме правилата на държавите с култура и добро социално устройство. Пословични са неговият стремеж към власт и пари, които иска да придобие с измама. Келепирът във всичките му измерения е основна негова цел. Героят присъства в целия ни обществен живот и сред хората от различни социални групи, но особено се откроява присъствието му в политическия ни живот.      Не може да се отрече, че с отварянето на границите ни, българинът се научи на културно поведение в другите страни- на възпитано и любезно отношение, на съобразяване с правилата. Все пак има и сънародници, които все още се опитват да надхитрят реда, който властва там и да се възползват от него, без да полагат усилие. Да ползваш благата, да бъдеш консуматор и да смяташ, че всички са ти длъжни са основни отрицателни черти на българите, които все още не са осъзнали, че напредъкът е резултат от вложен труд, а не подаяние. Такива хора можем да срещнем, както у нас, така и сред сънародниците ни, живеещи в чужбина. И все пак, не е нужно да отправяме поглед далеч, за да се сблъскаме с оцелелия до наши дни герой. Достатъчно е да пуснем телевизора или да обърнем внимание на момчета с некавалерско поведение и реч.     Днешният Бай Ганьо не носи антерия и дисаги. Много по-често можем да го видим да говори чрез добре облечени, костюмирани мъже, които разполагат с пари, власт и известност. Те демонстрират своите материални възможности и разчитат да докажат себе си чрез показност, агресия и груб език. Простакът си пробива път с безочие и амбиция, разчитайки на силата на медиите и подкупа, а не на своята образованост и култура. Байганьовците от 21 век карат скъпи коли и се считат за недосегаеми и над закона. За тях не съществува правов ред, а само този, който властва в егоистичния им и меркантилен свят. Все повече ставаме свидетели на наглото отношение на такива хора- най-вече политици, които приемат, че са защитени от закона, само заради общественото си и държавно положение, което заемат.       Едничка цел на съвременния герой на Алеко са властта, парите и славата. И за да ги постигне, той си служи с хората, преминавайки границите на морала. Много по-жив днес е Бай Ганьо от втората част на творбата на писателя- „Бай Ганьо в България“. Дребната му търговийка с розово масло е превърната в голяма политическа игра, а келепирът достига размерите на огромна печалба, придобита със средствата на манипулация и политически шантаж. За него не съществуват обикновени хора- те са само средство и път за осъществяване на целта му- лично облагодетелстване.      Чудовищните рамки на злото, които чертае поведението на този комичен в началото герой, отблъскват съвременния човек, който се стреми към честен, достоен и справедлив живот- живот по правила и закони. Хората се чувстват омерзени и употребени, когато байганьовците си служат с тях и печелят положение, потъпквайки правата им. В повечето случаи обаче, за съжаление, те са безсилни да се противопоставят на мащабите на простащината и аморалността, защото средствата, с които си служи противникът са крайно груби и нехуманни, а понякога могат и да застрашат човешкия живот. Поискат ли да оцелеят, ще трябва да възприемат байганьовско поведение. А тези, които желаят да съхранят себе си, са по-скоро отчуждени и мълчаливо и безучастно наблюдават случващото се.       Бай Ганьо е жив и днес в нашия живот. В това никой не се съмнява. А ще продължава да бъде така, докато българинът сам не осъзнае своите недостатъци. Може би, ни е нужно да се погледнем отстрани и да се опитаме да преодолеем негативните черти на националния си характер. Всеки народ притежава такива, от които се срамува, но ние непрекъснато се връщаме към тях и не спираме да си припомняме, че ги има. Ако се опитаме да видим своите положителни качества като народ и започнем да ги отстояваме, като подкрепяме интелигентния и доказалия се с уменията и знанията си, а не с подлостта и бездарието си, ще успеем да загърбим образа на Бай Ганьо и ще се превърнем в цивилизована и нормална страна. 


Тагове:   клас,   Нашия,   Есе,   живот,   бай,   ганьо,   БЕЛ,   седми,


Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: u4ebnimateriali
Категория: Бизнес
Прочетен: 2773710
Постинги: 223
Коментари: 17
Гласове: 133
Календар
«  Декември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031