Постинг
23.09.2013 13:03 -
1.Теория на пазара. Видове пазар. Пазарен механизъм. Търсене и предлагане (реферат)
Автор: u4ebnimateriali
Категория: Други
Прочетен: 16682 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 23.09.2013 13:23
Прочетен: 16682 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 23.09.2013 13:23
Въведение
Въпросите „Как?“, „Колко“ и „За кого?“ в съвременната пазарна икономика, поради оскъдността, се решават преимуществено от пазара.
Под пазар разбираме- всяка ситуация, при която продавачът и купувачът влизат помежду си в отношение на покупко-продажба. Пазарът е организирана размяна на стоки между продавачи и купувачи, всеки от които се движи от собствения си интерес. Затова основна е размяната, в която има винаги две гледни точки- тази на купувача и продавача. Пазарът е търсене на стоки, а търсене има тогава, когато купувачът може да купи стоката, затова пазарното търсене е количеството от дадена стока, която продавачите искат и могат да предложат на дадени цени в определен период от време. Покупко-продажбата е взаимодействие между двете страни и те трябва да знаят един за друг, да обменят пазарна информация и да се срещат по време и място. Стоката е обект на покупко-продажба и може да бъде продукт, услуга и други, съгласно трудовата теория за стойността, тя трябва да бъде продукт на труда и да има материален характер. Според Теорията за пределната полезност стоката трябва да носи полза и да задоволява определени потребности. Стоковият свят излиза извън рамките на двете теории, за това се използува понятието благо. Тъй като обект на размяна могат да бъдат неща които не са продукти на труда, нито носят полза на потреблението. Цената е паричният или натурален еквивалент, който се получава в размяната срещу стоката и зависи от вложените ресурси и от субективните предпочитания на потребителя. Всеки пазар има продуктова характеристика- това е видът на стоката, по която този пазар се отличава от останалите. Всеки пазар има териториална и географска характеристика. Пазарът на репички в София и този в Пловдив. На единия може да има излишък а на другия дефицит. Географският район може да бъде един град, една страна или една отделна сграда. Освен това трябва да се знае периода, в който се извършва размяната.
Тези характеристики на пазара ни дават възможност да кажем, че той е орган за размяна на стоката. Засичането на продуктовата и териториалната характеристика ни дават пазарната мрежа, която ни позволява да следим движението на стоките, разширяването и свиването на пазара както и да покажем пазарните секции и ниши. Ако добавим към пазарната мрежа и фирмите, които продават стоките си на различните пазари ще достигнем до понятието пазарен дял- процентното участие на дадена фирма в продажбата на даден продукт на един или всички пазари.
Същност и характеристика на пазара
Най-общата представа за пазар се свързва със сферата на размяната, където се осъществява търсене и предлагане на стоки. Пазарът възниква на основата на възникването и развитието на стоковото производство и размяната. Хилядолетия наред първобитните хора са се трудили без да усещат нужда от размяна. Всичко, което e било нужно за тях, е била общата собственост. Това е било така поради липсата на излишъци. С развитието на разделението на труда се развива производителността и се появяват относително големи излишъци, оттам водачите на общностите постепенно започват да налагат лидерството си и се превръщат в собственици.
Първоначално размяната е имала стихиен характер. Смята се, че около 2600г.пр.Хр. тя вече е съществувала.
Появата на парите към 4000г.пр.Хр.- размяната неимоверно се ускорява, а с това се развиват и усъвършенстват пазарните отношения. В най-широк смисъл пазарът се разбира именно като цялостна организация на разменния процес, предопределяща начина на комуникиране между производители и потребители.
В този смисъл пазарът се дефинира така: Пазарът е системна позиция на икономиката, в която естествени механизми осигуряват равновесие на търсене и предлагане и регулират взаимодействие на участващите в размяната- купувачи и продавачи. В един по-различен смисъл (маркетингов смисъл) пазарът се разбира като взаимодействие между купувачи и продавачи, които имат определени повече или по-малко сходни характеристики- като равнище на доходи, потребности, навици, географско местоположение и т.н. В най-тесен смисъл (в ежедневието) пазарът се разбира като мястото, където се осъществява размяната.
Пазарът е понятие, чрез което се изразява взаимодействието между купувачите и продавачите на стоките и услугите, в резултат на което се установяват цените и количествата и се осъществяват сделките по размяната.
Пазарът е съвкупност от икономически отношения в сферата на обръщението, посредством коитосе реализират стоките. На пазара се отива, за да се купят необходимите стоки и услуги, с които се удовлетворяват различни потребности. Съвкупността от всички купувачи на материални блага и услуги формира търсенето на тези стоки. Следователно, основа на търсенето са постоянно нарастващите потребности, а за бъдат те задоволени, хората трябва да платят определена цена. Способността им да купуват стоки и услуги се нарича платежоспособно търсене.
От своя страна стокопроизводителите създават блага, изхождайки от потребностите на хората. Съвкупността от всички производители формира предлагането. Така на пазара се срещат търсенето и предлагането, пазарът е реално или въображаемо място, на което се осъществява акта на покупко-продажба. Пазарът е резултат, условие и предпоставка за функционирането на собствеността. В процеса на размяната контрагентите влизат във взаимоотношение като частни собственици на блага,а собствеността всъщност предполага сделките да се осъществяват на принципите на възмездност и еквивалентност. На пазара се получава съперничество между контрагентите при желанието им да постигат една и съща цел, а това се нарича конкуренция (взаимодействието на пазарните агенти, при което всеки участник се стреми да реализира своите интереси, независимо или за сметка на другите участници). В по-тесен план погледната, конкуренцията е присътвие на двама или повече продавачи/купувачи на определен пазар, където се предлага ограничено количество от дадена стока.
Икономиката, при която производството на благата се осъществява от милиони производители, всеки от които все по-тясно се специализира в определена област и поради това е принуден да предлага продукта си за размяна, се нарича пазарна икономика.
Стоковото производство е само един от белезите на пазарната икономика. Това е също икономика, при която пазарът се явява всеобщ регулатор на деловата активност, а двигател на тази активност е икономическия интерес и стремежът към лична изгода. Това намира израз в конкуренцията, на основата на която системата на пазарната икономика функционира ефективно, без да има нужда от човек или институция, която да разработва планове или да контролира дали те се спазват.
Страните, развиващи се на основата на пазара, показват изобилие от стоки и висок жизнен стандарт. Но критиците на този начин на организация на обществения живот твърдят, че той води до безработица, инфлация, силно неравенство и бедност.
Водещо значение в пазарните отношения изпълняват цените, които носят основна информация за предпочитанията на потребителите и възможностите на производителите. Цените се формират на основание на двете основни пазарни сили: търсенето и предлагането. Именно в тяхното въздействие се изразява "недвижимата ръка", която според Адам Смит координира действията на участниците в стопанския живот, без да са нужни други намеси и институции. Пазарните цени показват на потребителя какво и колко трябва да пожертва, за да се сдобие с желаното благо, а на производителя- кои са предпочитаните стоки за потребителя.
В пазарната икономика производството и размяната на благата се основават на два важни принципа: първият се свежда до това, че всеки участник в пазарните процеси има максималистично поведение- т.е. стреми се към максимална изгода при минимални разходи; вторият принцип се свежда до това, че при това максимално поведение има ограниения и задръжки, които намират израза в действието на редица обективни закони като закона за растящите разходи, принципите на възвращаемост и др.
Характеристиките на пазара могат да се обобщят и накратко да се сведат до следните:
—продуктова характеристика- какво се продава на пазара;
—териториална- местоположението на пазара;
— пазарен дял- процентното участие на дадена фирма в продажбите на определен продукт или услуга.
Функции на пазара
Икономическата дейност се извършва от хора, които постоянно вземат решения. Знанията, координацията и мотивацията са ключов елемент във функционирането на всяка икономика. Ако хората не знаят къде техните услуги се оценяват най-високо, какви стоки се желаят от потребителите или какви производствени методи са най-ефективни, те не могат да икономисат ресурси. Ако действията им не са координирани, икономиката ще се движи към застой. Ефективно функциониращата икономика трябва да бъде комуникативна, координираща и стимулираща изпълнителите към активност. Обобщаването на информация е една от най-значимите функции на пазарната цена. Предпочитанията на потребителите не могат да се наблюдават директно, цената на продукта непрекъснато съобщава информацията за оценката на консуматора на тези и други стоки. Промяната в пазарните цени доставя информация за това дали дадено изделие или ресурс е станало повече или по-малко оскъдно. Ако продавачът доставя повече продукти на пазара, отколкото се търсят от потребителите, цената ще падне. Производителите ще намалят производството, някои ще напуснат този бизнес. Намалението на цената ще стимулира към повече потребление. Ако производителите доставят по-малко стока, отколкото потребителите желаят да купят, ще възникне излишно търсене. Купувачите ще са склонни да платят по-висока цена. Тъй като цената нараства, потребителите ще започнат да икономисват, а производителите да произвеждат повече, отново цената ще балансира търсенето и предлагането. Едно от големите предимства на пазарното ценообразуване е неговата способност да мотивира поведението на стокопроизводителите.
Пазарът изпълнява няколко основни функции:
—селективна- пазарът извършва подбор на необходимите продукти;
— алокативна- пазарът осигурява ефикасно разпределение и разполагане напроизводствените фактори и подходящ избор на действие;
—дистрибутивна- пазарът преразпределя новосъздадените продукти между субектите на производството на основата на господстващата собственост върху капиталовите блага;
—комуникационна/информационна- чрез цената пазарът информира за това, което се търси и предлага; същността ѝ се изразява в това, че без информацията която им дава пазарът, икономическите субсидии щяха да вземат много погрешни решения, а цените, давайки информация за предпочитанието на индивидите, насочват производството към онези стоки и към такова равнище на качество и технологии, което е желано от потребителя;
—мотивационна- изразява се чрез цената на обекта; без тя да се включва в пазарния процес, не можем да имаме нужните доходи;
— координационна- чрез пазара се координират взаимоотношенията между икономическите агенти;;
—в учебната литература се споменават още регулираща, измерителна,балансираща и възпроизводствена функции на пазара.
Стремежът да се получава лична изгода е мощна движеща сила. Пазарните процеси координират индивидуалните планове на икономическите агенти и привеждат собствения им интерес в хармония с общественото благосъстояние. Това прокламира Адам Смит в 1776год. и тази идея и до днес не е отречена.
Структура на пазара
Пазарът има сложна структура. Разграничава стоки за производство, стоки за потребление, трудов пазар, финансов пазар (паричния и капиталов пазар). Според функционалното му предназначение можем да разграничим: пазар на фактори и продуктов пазар (стоки и услуги за крайно потребление). Развитието на пазара до борсите, аукционите, търговете.
Борсовата търговия е посредническа, осъществена чрез брокер и при спазването на строго определени правила, регламентирани в закона. Основни участници са фирмите, домакинствата, различни правителствени или неправителствани организации. Домакинствата от една страна са крайни потребители, а от друга- собственици на факторите за производство (труда, земята и капитала). Фирмите са по-скоро косвени пазарни участници, които поемат деловата инициатива и организират производството на стоки и услуги.
Видове пазари:
Пазарите могат да се разделят на първични и вторични. Първичните- продажба на нови стоки, а на вторичните- на стари.
1. Според стоките потребителските пазари се поделят на:
— пазари на стоки с дълготрайна употреба;
—пазари на стоки с краткотрайна употреба.
2. От гледна точка на териториалните граници и неговите мащаби пазарът е:
—местен;
—национален (вътрешен);
—регионален (външен);
—световен (външен).
3. Според обекта на покупко-продажба:
—пазар на стоки и услуги, стокова борса- стоков пазар;
—пазар на факторите на производството- трудов пазар, трудова борса за наемане на персонал;
— пазар на капитали- търсенето и предлагането на суровини, машини, оборудване и други интересуващи фирмите стоки;
— пазар на земя- покупко-продажба на недвижимо имущество и различни видове земя.
—финансов пазар: паричен- валутен и капиталов (фондова борса- продажба на ценни книжа, акции и облигации), кредитен пазар (свързан със заеми).
4. Според степента на зрялост на пазарните отношения:
—високо развит;
—формиращ се;
—възникващ;
—регулиран;
—свободен;
—монополен.
5. Според броя на предлагащите и търсещите агенти:
— полипол- пазар на свободната конкуренция;
— олигопол- при няколко продавача и много купувачи;
— монопол- при един продавач и много купувачи;
— монопсон- при много продавачи един купувач.
6. Свободен пазар- без намеса на държавата:
— регулиран от държавата пазар.
7. Централизиран пазар- търгове, аукциони, борси и други;
— децентрализиран пазар- пръснат по цялата територия на страната.
8. Според възможността за достъп и излизане от пазара:
— открит/отворен пазар;
— затворен пазар.
Пазарен механизъм. Основни елементи на пазарния механизъм. Пазарно равновесие.
Пазарен механизъм- метод за организация на икономиката, който позволява посредством цените и производствените решения на частните производители да се решават основни икономически проблеми. Той се реализира чрез пазарните елементи- стока, цена, пазарно търсене, предлагане и конкуренция.
Стока (благо)
Всичко, което е предмет на размяна или покупко-продажба. За представителите на трудовата теория за стойността стоката е продукт на човешкия труд, задоволяващ определени потребности, за представителите на теорията за пределната полезност благото е всяко нещо, което може да задоволи личните потребности и има ефект за потребителя, но в действителност има стоки, които не отговарят на условията нито на едната от тези две теории. Това са особени стоки като продажбата на гледка (стаята в хотел с изглед към морето е по-скъпа), както и други стоки, които не носят полза на обществото (наркотици и т.н.), а се произвеждат заради необходимостта от печалбата, която носят. Благата могат да бъдат класифицирани според различни критерии: 1) в зависимост от това дали съществуват, вследствие от положени човешки усилия, са: свободни или икономически; 2) в зависимост от това дали се доставят чрез пазара са: публични (тези, които не се доставят от пазара) и пазарни; 3) според времетраенето на потреблението са: стоки за еднократна употреба или за дълготрайна употреба; 4) според целите, които обслужват, са: стокизаместители и допълващи се такива.
Цена
В сърцевината на пазарната икономика лежи системата на цените. Цената е носител на информация, важна за купувача и продавача, тя е и стимулатор, който подтиква продавачите и купувачите към действие. Когато цената е висока, купувачите намаляват покупките, а когато е по-ниска, води до увеличаване на покупките. Продавачите пък правят своите производствени решения, като при увеличаване на цената, увеличават количеството на предлагането и обратно- при намаляване съкращават производството. Така ценовата система, използвайки интереса на производителите, ги кара да произвеждат това, което потребителите желаят. Системата на цените е стимул за внедряване на научно-техническия прогрес и изтласква неефективните производители от пазара. Днес почти всяка държава се опитва да влияе върху пазарния механизъм. Държавата може да установи долна граница и да защити определена група производители.
Това, което се дава в замяна срещу получено благо, тя е паричният еквивалент, получаван срещу стоката/услугата в процеса на покупко-продажбата. Съществува механизъм, който установява пазарните цени и обуславя техните промени, известен под името „система на цените“. Той разчита на различните решения, които вземат независимите агенти. Цените на стоките са в зависимост от съотношението между търсенето и предлагането, което води до формирането на закона на Ортес, че "цените настоките са правопропорционални на търсенето и обратнопропорционални на тяхното количество".
Цената формира своеобразна система поощрения и наказания, което подбужда към действие, към коопериране, към инвестиции в бъдещи проекти, доставя силно желани стоки, води икономично използуване на оскъдните ресурси и стимулира използуването на по-ефективни технологии.
Търсенето и предлагането са двете основни променливи на пазара, чиито изменения са определящи за пазарното равновесие.
Търсене
Търсенето е желание за получаване на дадена стока или услуга, което е подкрепено с притежанието на необходимити средства за нейното придобиване- това количество от дадена стока/услуга, което купувачите са готови да закупят при определено равнище на цената.
Когато става дума за "търсене" в икномическата теория и практика, винаги се има в предвид платежоспособното търсене. За да се осъществи такова, е нужно притежание на пари, но трябва да е налице и второ важно условие, а именно- желанието да се закупи дадена стока. Така комбинацията от разполагане с лични средства и желание за покупка образува платежоспособно търсене. Величината на платежоспособното търсене се определя от количеството на едни или други стоки, които потребителите могат да закупят при сложените им цени и паричните им доходи. Един от съществените фактори, който влияе на търсенето, са цените. Съществува обратна връзка между величината на платежоспособното търсене и цената на конкретна стока. Колкото цената е по-висока, толкова по-малко е нейното търсене. Тази връзка се изразява чрез закона на търсенето, който гласи, че при равни дрги условия, колкото е по-високо нивото на търсената стока или услуга, толкова е по-малко търсеното количество от нея.
Върху търсенето на стоки и услуги влияят и други фактори. Например доходите на домакинствата. За тъй наречените нормални стоки е налице положителна, права връзка между нарастването на дохода и търсенето на стоката/услугата. Т.е. при равни други условия, когато доходът на домакинството расте, расте и потреблението.
Друг фактор, който влияе върху търсенето, са цените на останалите стоки, но връзката между конкретна стока и нейното търсене и цените на останалите стоки е различна, в зависимост от това дали става дума за допълващи стоки, за стоки заместители или за стоки, които нямат връзка с разглежданата стока или услуга. Ако в резултат на изменението на цената на стоката заменител се повиши или падне нейното търсене, то в противоположна посока ще се промени търсенето на заместващата я стока, а цената ѝ ще се промени в същата посока, в която се е променила цената на първата.
При допълващи се стоки, ако в резултат на измененията на една от допълващите стоки, се промени нейното търсене, то в същото направление ще се търсенето на другата стока, а цената ѝ ще се промени в посока, противоположна на цената на първата стока. Влияят се взаимно и цените, и търсенето на стоки, които на пръв поглед изглеждат независими. Когато се променят цените на стоки с нееластично търсене (хляб), то при равни други условия потребителят е принуден да отделя все по-голяма част от дохода си за тях и в резултат- намалява търсенето на стоки с дълготрайно търсене (еластични).
Друг фактор, който влияе, са очакванията на индивидите. Много често очакването за инфлация стимулира търсенето и то расте, независимо че растат и цените. Влияние върху търсенето оказва и качеството на стоките. Това е свързано с аномалия, която се нарича "Веблен" и се появява при съмнение на потребителя, че цените са ниски, защото качеството е ниско.
"Снобски ефект"- има групи, които, когато една стока поевтинее, спират да си я купуват, и започват да взимат по-скъпи стоки със същото предназначение, за да покажат, че са от друга група в обществото.
Обобщение:
Закон на търсенето- когато цената расте, търсенето спада- обратна зависимост между цената и броя на купувачите.
Върху търсенето влияе цената на определена стока, доходът на населението, цените на останалите стоки, качеството, вкусовете и предпочитанията, техният брой и др. Когато става дума за ценовия фактор имаме движение по кривата на търсенето. Когато става дума за неценовия фактор (всички останали фактори), имаме цялостно изместване на кривата на търсенето вдясно и вляво. Различни домакинства могат да бъдат категоризирани към различни групи, в зависимост от равнището на доходите им. Те имат различна покупателна стойност. Когато обобщим търсенето на определена стока или услуга, което всяко едно домакинство има, за всяко конкретно равнище на цената получаваме пазарно търсене на конкретна стока.
Предлагане
Количеството от една стока/услуга, което продавачите са готови да продадат на точно определена цена.
Под предлагане на дадена стока разбираме количеството от нея, което се предоставя за продажба на пазара при определена цена. Предлагането също се обуславя от много фактори и, за да се разкрие тяхното влияние, също се прилага методът при равни други условия. Т.е. концентрираме се върху конкретен фактор, като приемаме останалите за незаменими.
Зависимостта на предлагането на дадена стока е права и се изразява чрез закона на предлагането, който гласи, че при равни други условия колкото по-висока е пазарната цена, толкова по-голямо е предлаганото количество.
Друг фактор, който влияе на предлагането, са производствените разходи. Колкото по-високи са те, толкова по-неизгодно за производителя е да предлага стоката си при установилата се на пазара цена. Предлагането е в зависимост и от цените на останалите стоки. Връзката е обратна.
Когато се разглежда директна връзка между цена и предлагано количество имаме движение по кривата на предлагането. Когато се изследва влиянието на неценови фактори, кривата на предлагане се измества цялостно.
Обобщение:
Законът за предлагането- предлагането е право пропорционално на изменението на цената, което означава, че то се увеличава с повишаване на цената и съответно намалява с нейното понижаване.
Продължава в следващия постинг...
Теория за пазара, пазарен механизъм и па...
Теория за мрънкането
“Теория на очакванията” на Виктор Врум
Теория за мрънкането
“Теория на очакванията” на Виктор Врум
Фискална политика
В сянката на Foreign Policy на д-р Бжежи...
Основни изисквания към косвените данъци ...
В сянката на Foreign Policy на д-р Бжежи...
Основни изисквания към косвените данъци ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари