Постинг
23.09.2013 12:47 -
Промоция на здравето (реферат)
Автор: u4ebnimateriali
Категория: Други
Прочетен: 20004 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 23.09.2013 12:57
Прочетен: 20004 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 23.09.2013 12:57
Резюме
Промоция на здравето е сравнително нова формулировка, която включва в себе си разбирането за правилна информираност и поведение от страна както на компетентните лица и органи, така и на хората, потребяващи услугата, за постигане на задоволително ниво на здраве в обществото. За тази цел възникват концепции в областта на тези потребности. Изработват се механизми, благодарение на които да бъде осъществена промоцията на здравето. От съществено значение са здравната култруа, здравното образование и възпитание, които способстват самопомощта и помощта при поддържането на здравния статус на всеки от нас. Те от своя страна се осъществяват по схемата на различни теоретични модели и методи. Рефератът проследява и рисковите фактори и здравословния начин на живот в контекста на здравното образование.
Ключови думи: промоция, здраве, концепции, механизми, здравна култура, здравно образование, здравно възпитание, модели, методи, рискови фактори, здравословен начин на живот
Промоция на здравето е нова област на стратегията за практически действия по отношение на здравето на човека и обществото. Свързва елементи от много сфери и научни дисциплини- главно социология, социална психология, медицина, педагогика, икономика и политически науки. Постигането на консенсус за една общоприета дефиниция на промоция на здравето, днес изглежда трудно от гледна точка на сложността и многоаспектността на нейните концепции и стратегии, както и на многодисциплинарния подход.
„Промоция на здравето“ произлиза от две основни понятия- „промоция“ и „здраве“.
„Промоция“ се дефинира като „действие за подпомагане, съдействие, поощряване, подкрепа на растежа или развитието на нещо“. „Здраве“, съгласно приетата в Устава на СЗО дефиниция, е „състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не само липса на болест или недъг“.
Здравето е състояние на равновесие (хомеостаза) между организма и неговата среда, за разлика от болестта, при която равновесието е нарушено. Главно значение има възможността за пълноценен социален живот.
Развитие на концепцията за промоция на здравето „Промоция на здравето“ като понятие е въведено за първи път от американския професор по обществено здравеопазване Winslow през 1923г. като: „организирано усилие на обществото за обучение на индивида по проблемите на личното здраве и развитието на обществената система, осигуряваща на всеки стандарт на живот, адекватен за поддържане и подобряване на здравето“. През 1974г. канадският министър на здравеопазването Lalond в своя доклад „Нова перспектива за здравето на канадците“ (първи официален документ, в който се третира проблемът) предлага промоцията на здравето като ключова стратегия за подобряване на здравето. Според него, здравето е функция на начина на живот и жизнената среда и е повлияно от човешката биология и осигуряването на здравни грижи. Той въвежда идеята, че има четири основни групи фактори, допринасящи за причините за заболявания и умирания на хората: нездравословен стил и начин на живот, екологични вредности, биологични фактори и пропуски в дейността на здравеопазната система. През 70-те години на ХХв. на международно ниво стартира нова стратегия на Световната здравна организация за укрепване и повишаване на здравето на хората. Резолюция на Световна асамблея на СЗО от 1977г. постановява: „Постигането на здраве за всички трябва да стане основна социална цел на всички правителства“. Това е раждането на глобалната стратегия „Здраве за всички до 2000 година“ (сега „Здраве за всички в 21 век“). Мерките за промоция на здравето са от съществено значение за реализиране на нейните цели. Концепцията за промоция на здравето се утвърждава в началото на 80-те години на ХХв. като философска основа на движението за ново обществено здравеопазване. То приема здравето като основен ресурс на индивида, общността и обществото и подчертава влиянието на социалните и икономическите аспекти на здравето върху благополучието на индивида и просперитета на обществото. И така, от 1981г. СЗО разработва стратегия за промоция на здравето, включваща теоретичната концепция и превръщането ѝ в действена и резултатна обществена практика. Научната основа на теорията за промоция на здравето е холистичното разбиране за здравето- то се възприема в неговата цялостност по отношение на измеренията му и на влиянието на заобикалящата човека среда. Здравето на човешката общност, в която живее и работи отделният индивид е ключ за неговото собствено здраве. Ето защо усилията при практическата реализация на здравно-промотивните дейности са насочени както към отделния индивид, така и към човешките общности. Първата международна конференция по промоция на здравето се състои в гр.Отава- Канада, през 1986г. Неин най-съществен принос е приемането на Отавската харта за промоция на здравето. Тя е базисен докумен със следните приноси: дефинира понятието промоция на здраве; посочва основните предпоставки за здраве; очертава три основни подхода за промоция на здравето; поставя пет приоритетни области за дейност по ПЗ. Дефиницията на понятието от Отава се изразява в следното: „Промоцията на здраве е процес, при който хората получават възможност да увеличат контрола върху своето здраве и да го подобрят.“ Към тази дефиниция участниците в Конференцията в Джакарта десетилетие по-късно добавят, че получаването на възможност за повишаване на контрола се отнася до детерминантите на здравето. Отавската харта определя промоцията на здравето като стратегия, която свързва здравето с жизнената среда и поведението. Последното се разглежда като съответствие на действията, модели на справяне, модели на консумация, профилактични умения и действия, самопомощ и грижа. Жизнената среда- социална среда, физическа среда, икономика, политика влияе съществено върху здравето. Освен това промоцията на здравето съчетава личния избор с общественато отговорност. Непосредствената цел е формирането на здравословен начин на живот, а крайната цел е подобряване здравето на населението и постигане от всеки индивид на максималните му здравни потенциали. Основните механизми за осъществяване на промоцията на здравето Създаване на равни възможности- осигуряване на еднакви възможности на всички хора за здраве чрез осигуряване на поддържаща жизнена среда, достъп до информация, контрол над детерминантите.
Подкрепа- комбинация между индивидуални и социални действия с цел ангажираност, социално приемане и системно подпомагане.
Посредничество- координиране на действия на всички заинтересовани за здравето и балансиране на различните интереси в обществото.
Включване- уважение към всички идеи, ценности и стандарти от организационната и културна структура на обществото с цел постигане по-високо ниво на здраве.
Уважение- уважение на човешкото достойнство, равенство, солидарност при отчитане на разликите в потребностите, ценностите и културата на отделния индивид или група.
Фокусиране- определяне на приоритета здраве.
Здравна култура, здравно образование и възпитание; здравни убеждения и отношение към здравето; здравна мотивация и здравно поведение: основни понятия Здравна култура, здравно образование и възпитание Субективната здравна култура е съвкупност от здравни знания, здравни убеждения и здравно поведение, които са насочени към опазване на индивидуалното, груповото и общественото здраве. Здравното образование и възпитание е целенасочен процес на формиране на субективна здравна култура. Те могат да се дефинират като сумарните влияния и въздействия, които определят знанията, убежденията и поведението, свързани с повишаването, поддържането и възстановяването на здравето на индивидите и човешките общности и обединяват формалното и неформалното образование в семейството, училището и обществото като цяло. Здравното образование и възпитание са комуникативни дейности, насочени към подобряване на позитивното здраве и превенция на негативното здраве при индивидите и групите, чрез повлияване на убежденията, отношението и поведението на заемащите ключови позиции и на обществото като цяло. Здравни убеждения и отношение към здравето Убеждения- „...нещо, в което се вярва; убеденост за истинността на дадено твърдение или реалното съществуване на даден феномен, особено когато се основава на проучване на доказателства...“. Силата на убежденията може да бъде повлияна от такива фактори като: доверието и уважението към този, който отправя „съобщението“. За разбирането на човешкото поведение от централно значение са отношенията (становищата). Те се повлияват от убежденията и ценностите на личността и могат да рефлектират върху чувствата и поведението. Те са относително стабилни, но не и фиксирани, променят се и могат да бъдат променяни. Придобиват се чрез индивидуалния опит от семейството и приятелите, училището и колегите, мас-медиите. Те дават възможност на човек да пресее и преподреди своя опит, чрез изразяване на определени отношения може да се привлича вниманието на околните и др. Отношенията могат да бъдат изследвани чрез анкетиране или наблюдение. Могат да се променят чрез даване на знания, на ценностна база или чрез модифициране на поведението посредством въздействие върху мотивацията. Здравна мотивация и здравно поведение Мотивацията на човешкото поведения (moveo- движа на лат.) се определя като вътрешните подбуди за действие. А мотивите представляват съвкупност от психологически процеси, които активизират човешкото поведение, насочват го към определена цел и го поддържат стабилно във времето. Те са тясно обвързани с ценностната система на индивида и йерархията на неговите потребности. Те обосновават избора на определено поведение. Според модела на Маслоу мотивацията се основава на човешките потребности, които той обособява на пет нива- базови, сигурност, принадлежност, его-статус и самореализация.
Здравното образование и възпитание като комуникация Съдържанието на комуникацията е необходимо да се регулира по следната схема- какво се иска да се каже, какво се казва, какво се чува, какво се разбира, какво се запомня, какво се възпроизвежда. В процеса на комуникация се преминава през определяне на реалната цел на съобщението; преценяване на представата за приеманото съобщение; използване на подходящ канал за изразяване; получаване на обратна връзка за проверка на взаимното разбиране; постоянно упражняване на комуникативните навици; използване на възможностите за практикуване; насърчаване и възнаграждаване за добрата комуникация. Върху комуникацията оказват влияние фактори като пол, възраст, образование, социален произход, интелигентност, тип личност, здраве, интереси, националност, професия, религия и др. За да бъде комуникацията успешна от особено значение са качествата на комуниктора- да е симпатичен, да има добър външен вид, да прилича на „клиента“ (аудиторията), да се асоциира с посланието, което предава. За да се възприеме добре посланието трябва да е полезно и уместно, позитивно заредено, да се предаде по прост и разбираем начин, да представлява новост, да се съобрази представянето с аудиторията. Начинът за предаване на информацията също не е маловажен. Дали е писмен, аудиозапис, аудио-визуален метод, чрез комбиниран метод, комбиниран метод с директен контакт между комуникатора и аудиторията.
Здравно образование и възпитание: модели и методи Теоретичен модел за промоция на здравето Включва следните елементи: 1.Здравно възпитание- целенасочен метод за създаване на положително лично поведение и подпомагане на индивида, групата и обществото като цяло, чрез придобиване необходимата информация за развитие на позитивни здравни характеристики, здравна мотивация и утвърждаване на положителни здравни навици и жизнени умения. 2.Здравна защита- съвкупност от мерки, целящи повишаване на позитивното здраве и създаване на благоприятна за здравето жизнена среда. 3.Здравна профилактика- всички мерки, предприемани от здравните специалисти и обществото по предотвратяване разпространението на рисковите фактори и заболяванията и техните усложнения сред населението. В своя учебник „Промоция на здравето“ Св. Димитрова прави следното разделение: Модели на здравно възпитание. Традиционен (инструктивно-директивен, авторитарен); съпричастен (споделен); промотивен (еволютивен). Методи. Класически: словесен; печатен; нагледен; комбиниран. Модерни: социално заучаване; социална имунизация; дифузия на нововъденията; игрови методи за повишаване на жизнените и здравно-значимите умения; методи от поведенческата медицина- контрол на дистреса, кризисни интервенции и др.
Рискови фактори и здравословен начин на живот в контекста на здравното образование Според природата на рисковите фактори те биват: биологични, генетични, психологични, поведенчески, социални, екологични, метеорологични и др. Рисковите фактори могат да се представят в четири основни групи: 1. Стил на живот- включва социални и поведенчески фактори, които са потенциално управляеми и предотвратими по принцип, без да е нужно да се очакват радикални научни открития (тютюнопушене, злоубоптреба с алкохол, наркотици и лекарствени вещества, адинамия и хиподинамия, нерационално хранене, психо-социален стрес, нестабилност на семейството, самотност, ниско образование и култура и др.). На тях се дължат 49-53% от най-честите увреждания на здравето и 70-80% от умиранията в развитите страни. 2. Генетични и биологични фактори- най-вече предразположение към наследствени и дегенеративни заболявания. Те обуславят 18-22% от уврежданията на здравето. Имат отношение към атеросклерозата, исхемичната болест на сърцето, рака, диабета и др. 3. Рискови фактори от околната среда- неблагоприятни въздействия от общата и трудова среда (замърсяване на въздуха, водата, почвата, работната среда) и социално-икономически фактори (доходи, заетост, безработица, разходи, потребление). Те обуславят 17-20% от уврежданията на здравето. 4. Рискови фактори, свързани с дейността на здравната служба- те са отговорни за 8-10% от уврежданията на здравето. Здравословен начин на живот Здравословният начин на живот е синтезиран израз на типичните за даден индивид или социална група черти на позитивното здравно поведение. Той се характеризира с наличието на: активно отношение към собственото здраве, позитивна здравна мотивация; умения за опазване и укрепване на здравето; позитивни здравни навици; умения за самопомощ и взаимопомощ; готовност за участие и ангажираност в решаване на проблемите на общественото здраве. За изграждането на здравословен начин на живот и постигането на реална успешна промоция на здравето има два стратегически подхода: индивидуален (високорисков) и масов (популационен). При първия подход центърът е самият човек, най-често влязъл в ролята на пациент. Той се изразява в профилактични мерки и действия. Взаимоотношенията лекар-пациент, изградени на базата на доверие са най-съществената предпоставка за успешна промоция на здравето при този подход. За поддържането на доверието и за промотивните дейности на лекаря и работещия с него екип са необходими високопрофесионални комуникативни умения. При втория подход целта е да се променят поведенческите норми в обществото. На базата на много добра и актуална информация и анализи се избира подходяща интервенция, предназначена за голям брой хора от общността (популация). След внимателно и задълбочено планиране се пристъпва към осъществяване на интервенцията при постоянно мониториране. Всяка популационна интервенционна програма завършва с оценка на крайните резултати. Заслужава да се отбележи фактът, че включването на нашата държава в ЕС и изобщо засиленото международно сътрудничество от по-ново време доведоха до засилен интерес към дейностите по промоция на здравето. Това от своя страна трябва да бъде стимул за популяризиране на промоцията на здравето, защото, за да съществува, всяко общество се нуждае от способни да се грижат, интересуват и подобряват своето здраве членове.
Използвана литература:
Димитрова, Св., Промоция на здравето, Ст. Загора, 2013
Ивков, Б., Промоция на здравето- основни понятия и дефиниции, в: http://bojidarivkov.wordpress.com/2012/11/01/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D1%8F%D1%82%D0%B8/
Ламбов, Д., Що е промоция на здраве?, в: http://zdrave-to.blogspot.com/2010/09/0130.html
Промоция на здравето- същност и социално-медицинско значение, в: http://medic.etilena.info/topics/so/641
Доц.д-рСалчев, П., Профилактика и промоция
Развитие на концепцията за промоция на здравето „Промоция на здравето“ като понятие е въведено за първи път от американския професор по обществено здравеопазване Winslow през 1923г. като: „организирано усилие на обществото за обучение на индивида по проблемите на личното здраве и развитието на обществената система, осигуряваща на всеки стандарт на живот, адекватен за поддържане и подобряване на здравето“. През 1974г. канадският министър на здравеопазването Lalond в своя доклад „Нова перспектива за здравето на канадците“ (първи официален документ, в който се третира проблемът) предлага промоцията на здравето като ключова стратегия за подобряване на здравето. Според него, здравето е функция на начина на живот и жизнената среда и е повлияно от човешката биология и осигуряването на здравни грижи. Той въвежда идеята, че има четири основни групи фактори, допринасящи за причините за заболявания и умирания на хората: нездравословен стил и начин на живот, екологични вредности, биологични фактори и пропуски в дейността на здравеопазната система. През 70-те години на ХХв. на международно ниво стартира нова стратегия на Световната здравна организация за укрепване и повишаване на здравето на хората. Резолюция на Световна асамблея на СЗО от 1977г. постановява: „Постигането на здраве за всички трябва да стане основна социална цел на всички правителства“. Това е раждането на глобалната стратегия „Здраве за всички до 2000 година“ (сега „Здраве за всички в 21 век“). Мерките за промоция на здравето са от съществено значение за реализиране на нейните цели. Концепцията за промоция на здравето се утвърждава в началото на 80-те години на ХХв. като философска основа на движението за ново обществено здравеопазване. То приема здравето като основен ресурс на индивида, общността и обществото и подчертава влиянието на социалните и икономическите аспекти на здравето върху благополучието на индивида и просперитета на обществото. И така, от 1981г. СЗО разработва стратегия за промоция на здравето, включваща теоретичната концепция и превръщането ѝ в действена и резултатна обществена практика. Научната основа на теорията за промоция на здравето е холистичното разбиране за здравето- то се възприема в неговата цялостност по отношение на измеренията му и на влиянието на заобикалящата човека среда. Здравето на човешката общност, в която живее и работи отделният индивид е ключ за неговото собствено здраве. Ето защо усилията при практическата реализация на здравно-промотивните дейности са насочени както към отделния индивид, така и към човешките общности. Първата международна конференция по промоция на здравето се състои в гр.Отава- Канада, през 1986г. Неин най-съществен принос е приемането на Отавската харта за промоция на здравето. Тя е базисен докумен със следните приноси: дефинира понятието промоция на здраве; посочва основните предпоставки за здраве; очертава три основни подхода за промоция на здравето; поставя пет приоритетни области за дейност по ПЗ. Дефиницията на понятието от Отава се изразява в следното: „Промоцията на здраве е процес, при който хората получават възможност да увеличат контрола върху своето здраве и да го подобрят.“ Към тази дефиниция участниците в Конференцията в Джакарта десетилетие по-късно добавят, че получаването на възможност за повишаване на контрола се отнася до детерминантите на здравето. Отавската харта определя промоцията на здравето като стратегия, която свързва здравето с жизнената среда и поведението. Последното се разглежда като съответствие на действията, модели на справяне, модели на консумация, профилактични умения и действия, самопомощ и грижа. Жизнената среда- социална среда, физическа среда, икономика, политика влияе съществено върху здравето. Освен това промоцията на здравето съчетава личния избор с общественато отговорност. Непосредствената цел е формирането на здравословен начин на живот, а крайната цел е подобряване здравето на населението и постигане от всеки индивид на максималните му здравни потенциали. Основните механизми за осъществяване на промоцията на здравето Създаване на равни възможности- осигуряване на еднакви възможности на всички хора за здраве чрез осигуряване на поддържаща жизнена среда, достъп до информация, контрол над детерминантите.
Подкрепа- комбинация между индивидуални и социални действия с цел ангажираност, социално приемане и системно подпомагане.
Посредничество- координиране на действия на всички заинтересовани за здравето и балансиране на различните интереси в обществото.
Включване- уважение към всички идеи, ценности и стандарти от организационната и културна структура на обществото с цел постигане по-високо ниво на здраве.
Уважение- уважение на човешкото достойнство, равенство, солидарност при отчитане на разликите в потребностите, ценностите и културата на отделния индивид или група.
Фокусиране- определяне на приоритета здраве.
Здравна култура, здравно образование и възпитание; здравни убеждения и отношение към здравето; здравна мотивация и здравно поведение: основни понятия Здравна култура, здравно образование и възпитание Субективната здравна култура е съвкупност от здравни знания, здравни убеждения и здравно поведение, които са насочени към опазване на индивидуалното, груповото и общественото здраве. Здравното образование и възпитание е целенасочен процес на формиране на субективна здравна култура. Те могат да се дефинират като сумарните влияния и въздействия, които определят знанията, убежденията и поведението, свързани с повишаването, поддържането и възстановяването на здравето на индивидите и човешките общности и обединяват формалното и неформалното образование в семейството, училището и обществото като цяло. Здравното образование и възпитание са комуникативни дейности, насочени към подобряване на позитивното здраве и превенция на негативното здраве при индивидите и групите, чрез повлияване на убежденията, отношението и поведението на заемащите ключови позиции и на обществото като цяло. Здравни убеждения и отношение към здравето Убеждения- „...нещо, в което се вярва; убеденост за истинността на дадено твърдение или реалното съществуване на даден феномен, особено когато се основава на проучване на доказателства...“. Силата на убежденията може да бъде повлияна от такива фактори като: доверието и уважението към този, който отправя „съобщението“. За разбирането на човешкото поведение от централно значение са отношенията (становищата). Те се повлияват от убежденията и ценностите на личността и могат да рефлектират върху чувствата и поведението. Те са относително стабилни, но не и фиксирани, променят се и могат да бъдат променяни. Придобиват се чрез индивидуалния опит от семейството и приятелите, училището и колегите, мас-медиите. Те дават възможност на човек да пресее и преподреди своя опит, чрез изразяване на определени отношения може да се привлича вниманието на околните и др. Отношенията могат да бъдат изследвани чрез анкетиране или наблюдение. Могат да се променят чрез даване на знания, на ценностна база или чрез модифициране на поведението посредством въздействие върху мотивацията. Здравна мотивация и здравно поведение Мотивацията на човешкото поведения (moveo- движа на лат.) се определя като вътрешните подбуди за действие. А мотивите представляват съвкупност от психологически процеси, които активизират човешкото поведение, насочват го към определена цел и го поддържат стабилно във времето. Те са тясно обвързани с ценностната система на индивида и йерархията на неговите потребности. Те обосновават избора на определено поведение. Според модела на Маслоу мотивацията се основава на човешките потребности, които той обособява на пет нива- базови, сигурност, принадлежност, его-статус и самореализация.
Здравното образование и възпитание като комуникация Съдържанието на комуникацията е необходимо да се регулира по следната схема- какво се иска да се каже, какво се казва, какво се чува, какво се разбира, какво се запомня, какво се възпроизвежда. В процеса на комуникация се преминава през определяне на реалната цел на съобщението; преценяване на представата за приеманото съобщение; използване на подходящ канал за изразяване; получаване на обратна връзка за проверка на взаимното разбиране; постоянно упражняване на комуникативните навици; използване на възможностите за практикуване; насърчаване и възнаграждаване за добрата комуникация. Върху комуникацията оказват влияние фактори като пол, възраст, образование, социален произход, интелигентност, тип личност, здраве, интереси, националност, професия, религия и др. За да бъде комуникацията успешна от особено значение са качествата на комуниктора- да е симпатичен, да има добър външен вид, да прилича на „клиента“ (аудиторията), да се асоциира с посланието, което предава. За да се възприеме добре посланието трябва да е полезно и уместно, позитивно заредено, да се предаде по прост и разбираем начин, да представлява новост, да се съобрази представянето с аудиторията. Начинът за предаване на информацията също не е маловажен. Дали е писмен, аудиозапис, аудио-визуален метод, чрез комбиниран метод, комбиниран метод с директен контакт между комуникатора и аудиторията.
Здравно образование и възпитание: модели и методи Теоретичен модел за промоция на здравето Включва следните елементи: 1.Здравно възпитание- целенасочен метод за създаване на положително лично поведение и подпомагане на индивида, групата и обществото като цяло, чрез придобиване необходимата информация за развитие на позитивни здравни характеристики, здравна мотивация и утвърждаване на положителни здравни навици и жизнени умения. 2.Здравна защита- съвкупност от мерки, целящи повишаване на позитивното здраве и създаване на благоприятна за здравето жизнена среда. 3.Здравна профилактика- всички мерки, предприемани от здравните специалисти и обществото по предотвратяване разпространението на рисковите фактори и заболяванията и техните усложнения сред населението. В своя учебник „Промоция на здравето“ Св. Димитрова прави следното разделение: Модели на здравно възпитание. Традиционен (инструктивно-директивен, авторитарен); съпричастен (споделен); промотивен (еволютивен). Методи. Класически: словесен; печатен; нагледен; комбиниран. Модерни: социално заучаване; социална имунизация; дифузия на нововъденията; игрови методи за повишаване на жизнените и здравно-значимите умения; методи от поведенческата медицина- контрол на дистреса, кризисни интервенции и др.
Рискови фактори и здравословен начин на живот в контекста на здравното образование Според природата на рисковите фактори те биват: биологични, генетични, психологични, поведенчески, социални, екологични, метеорологични и др. Рисковите фактори могат да се представят в четири основни групи: 1. Стил на живот- включва социални и поведенчески фактори, които са потенциално управляеми и предотвратими по принцип, без да е нужно да се очакват радикални научни открития (тютюнопушене, злоубоптреба с алкохол, наркотици и лекарствени вещества, адинамия и хиподинамия, нерационално хранене, психо-социален стрес, нестабилност на семейството, самотност, ниско образование и култура и др.). На тях се дължат 49-53% от най-честите увреждания на здравето и 70-80% от умиранията в развитите страни. 2. Генетични и биологични фактори- най-вече предразположение към наследствени и дегенеративни заболявания. Те обуславят 18-22% от уврежданията на здравето. Имат отношение към атеросклерозата, исхемичната болест на сърцето, рака, диабета и др. 3. Рискови фактори от околната среда- неблагоприятни въздействия от общата и трудова среда (замърсяване на въздуха, водата, почвата, работната среда) и социално-икономически фактори (доходи, заетост, безработица, разходи, потребление). Те обуславят 17-20% от уврежданията на здравето. 4. Рискови фактори, свързани с дейността на здравната служба- те са отговорни за 8-10% от уврежданията на здравето. Здравословен начин на живот Здравословният начин на живот е синтезиран израз на типичните за даден индивид или социална група черти на позитивното здравно поведение. Той се характеризира с наличието на: активно отношение към собственото здраве, позитивна здравна мотивация; умения за опазване и укрепване на здравето; позитивни здравни навици; умения за самопомощ и взаимопомощ; готовност за участие и ангажираност в решаване на проблемите на общественото здраве. За изграждането на здравословен начин на живот и постигането на реална успешна промоция на здравето има два стратегически подхода: индивидуален (високорисков) и масов (популационен). При първия подход центърът е самият човек, най-често влязъл в ролята на пациент. Той се изразява в профилактични мерки и действия. Взаимоотношенията лекар-пациент, изградени на базата на доверие са най-съществената предпоставка за успешна промоция на здравето при този подход. За поддържането на доверието и за промотивните дейности на лекаря и работещия с него екип са необходими високопрофесионални комуникативни умения. При втория подход целта е да се променят поведенческите норми в обществото. На базата на много добра и актуална информация и анализи се избира подходяща интервенция, предназначена за голям брой хора от общността (популация). След внимателно и задълбочено планиране се пристъпва към осъществяване на интервенцията при постоянно мониториране. Всяка популационна интервенционна програма завършва с оценка на крайните резултати. Заслужава да се отбележи фактът, че включването на нашата държава в ЕС и изобщо засиленото международно сътрудничество от по-ново време доведоха до засилен интерес към дейностите по промоция на здравето. Това от своя страна трябва да бъде стимул за популяризиране на промоцията на здравето, защото, за да съществува, всяко общество се нуждае от способни да се грижат, интересуват и подобряват своето здраве членове.
Използвана литература:
Димитрова, Св., Промоция на здравето, Ст. Загора, 2013
Ивков, Б., Промоция на здравето- основни понятия и дефиниции, в: http://bojidarivkov.wordpress.com/2012/11/01/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D1%8F%D1%82%D0%B8/
Ламбов, Д., Що е промоция на здраве?, в: http://zdrave-to.blogspot.com/2010/09/0130.html
Промоция на здравето- същност и социално-медицинско значение, в: http://medic.etilena.info/topics/so/641
Доц.д-рСалчев, П., Профилактика и промоция
Грижа за косата през зимните месеци
Мъжете изпитват истинско задоволство от ...
Не казвайте прекалено много „Обичам те“
Мъжете изпитват истинско задоволство от ...
Не казвайте прекалено много „Обичам те“
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
