Учебни материали :: Съгласувано и несъгласувано определение (БЕЛ)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

15.10.2013 11:55 - Съгласувано и несъгласувано определение (БЕЛ)

Автор: u4ebnimateriali Категория: Други

Прочетен: 55428 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 15.10.2013 12:03

Съгласувано определение:

Съгласува се по род и число с определяемото (съществително име). Отговаря на въпросите: какъв?, каква?, какво?, какви?, чий?, чия?, чие?, чии?. Подчертава се с една вълнообразна черта.

Изразява се чрез части на речта, които се менят по род и число- прилагателно име, причастия, някои видове местоимения и числителни имена:

А) с прилагателно име- утринното слънце;

Б) с причастие- „Тогава огнедишащият демон на войната / по цялата земя развял бе знамената / на свойта страшна мощ.“ (Хр. Смирненски);

В) с местоимение- „Хайде да вървиме, мое сърце.“- рекъл Павлин и сладко целунал своята годеница.“ (Л. Каравелов);

Г) с числително име- тук попадат и бройни, и редни числителни имена: един, два, хиляда, милион, милиард (менят се по число), трима, четирима, двоица, троица, един-два, два-три, десетина, двайсетина, двечки, трички- „На третия ден пристигна хубавият автомобил на капитана заедно с Лиана.“ (Ел. Пелин).
Членува се.

Несъгласувано определение:

Определение, което не се съгласува по род и число с определяемото (съществително име). Отговаря на въпросите: на какъв?, на каква?, на какво?, на какви? (с варианти на употреба на предлозите- от, с, към, за...), както и вече посочените въпроси без предлози. Подчертава се с една вълнообразна черта, пресечена с трета.

Изразява се чрез различни части на речта, чрез синтактично неделими словосъчетания, чрез фразеологични словосъчетания и рядко чрез цели изречения:

А) чрез съществително име без предлог- „Тримата другари пренощуваха оттатък града, в една купа сено.“ (Г.Караславов); определя се и като приложение;

Б) чрез съществително име с предлог: „Срамът, неволята, немотията, всичко това го бе натиснало до стената на отчаянието, като да го бе налетял някой бесен вълк.“ (М. Георгиев);

В) чрез субстантивирана част на речта с предлог: „Всички наши особености са озарени от лъчите на вечното и безкрайното.“ (Сл. Боянов);

Г) чрез неизменяемо по род и число или само по род прилагателно име (все, екстра, кескин, серт, сербез и др.)- от все сърце се смееше; „с кутия екстра папироси“; късметлия мъж;

Д) чрез пълна форма на лично местоимение с предлог: „Жените около тях проточваха любопитно шии, но се усмихваха недоверчиво.“ (Г. Караславов);

Е) чрез кратка форма на притежателно местоимение (обикновено или възвратно); „Да бъде крепка, братя, у десницата ви свята!“ (Хр. Смирненски);

Ж) чрез местоимение за означаване на количество и степен „колко“ и „толкова“ („толкоз“): „Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!“ (Й. Йовков); Толкова възторг не съм видял...“ (Ив. Вазов);

З) чрез наречие (без предлог): „Местността наоколо беше пустинна и дива.“ (Ст. Загорчинов);

И) чрез наречие с предлог: „Поканили в двореца, тежки сватове, гости от близо и далеч; повикал царят музиканти, наредил богата трапеза“. (народна приказка);

Й) чрез синтактично неделимо словосъчетание: „В двора доведоха нисък човек, с червено лице, плешив.“ (Л. Стоянов);

К) чрез фразеологично словосъчетание: „Ей, Нейчо, ще направим ние с тебе една градина за чудо и помен. (А. Каралийчев);

Л) чрез цяло изречение: „Нали това ме питаш с думите „дали съм запазила добрите си чувства към теб от миналото?“ (П. Славински).

Нагоре