Постинг
17.10.2013 13:54 -
Песента в Ботевата поезия (домашна работа, БЕЛ, 11 клас)
Автор: u4ebnimateriali
Категория: Други
Прочетен: 7916 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 18.10.2013 20:31
Прочетен: 7916 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 18.10.2013 20:31
Изследователите на Ботевото творчество отдавна са забелязали близостта му с народната песен. Във времето, когато поетът създава своите творби, българската литература все още няма изработени и утвърдени поетични жанрове, обусловено от историческата ни съдба. Произведенията, с които българите се идентифицират, са народните песни. Те са част от т.нар. народно творчество, чийто автор е колективната фигура, наречена „народ“, и се характеризира с това, че се изпълнява устно. Това предполага културна ситуация, в която българите са все още подвластни на своето минало и съзнанието им все още не е способно да възприеме новото.
Ботев е на границата между старото и новото и целта му е да събуди именно този народ, потънал именно в това свое отминало време, престанал да отправя взор напред в бъдещето и да желае да съгради своята свобода, да се докосне до прогреса и да тръгне напред. Това обяснява избора му на поетична форма, чрез която да изрази идеите си. Оставайки близо до народната песен, той целѝ да бъде достъпен, да достига до своята публика и да ѝ вдъхне вярата, която е потребна, за да се събуди от съня на миналото. Ботев се опира на народния език, на ритъма на народната песен, защото те са утвърден канал на комуникация, по който могат да протекат и да бъдат прокламирани идеите за свобода.
Сред двадесетте творби на поета има такива, които чисто композиционно са напълно в духа на народната песен, възпроизвеждайки нейната поетика, структура и епика. Обръщенията, диалоговостта, наличието на герои, които са обобщени образи и типажи, са сред особеностите, които могат да се открият. Представителна в това отношение е творбата „Хайдути“, в която прозвучава юнашката, хайдушка песен за Чавдар войвода. В нея е възкресен един от народните закрилници, целта на което е да предизвика аналогии и да хвърли мост от героичното отминало време към унизителното настояще, да предизвика смут и да породи въпроса защо то е такова, а не равнопоставено на величавите отминали времена.
Ако бъде проследено присъствието на песента във всяко едно Ботево стихотворение, могат да бъдат открити нейните аспекти и различни смислови измерения.
В „Майци си“ сме свидетели на жалната майчина песен, с която най-близкият на героя човек оплаква неговия житейски избор. В „Към брата си“ песента е сравнена с плач- плачът на народа, а той от своя страна е равносилен изразител- проводник на Божия глас. В „Елегия“ чуваме даже песента на поробителя. Тя е сатиризирана, подложена на авторовите атаки, защото е основната причина за дълбокия сън на народа, тя го приспива и упойва, карайки го да забрави своите стремежи и да загърби идеята за свобода. За Ботев песента за робството е най-искрена, най-близка до сърцето му и най-точно отразява реалността. Тази песен пее гората в „До моето първо либе“. Тя е водещ образ в творчеството на поета, изразител на най-съкровените му въжделения. Затова е и призивът, отправен към либето, чиято любовна песен сякаш отклонява вниманието на лирическия герой от главната задача на неговия живот, то да пренебрегне своите интимни чувства, да ги надскочи, да ги преосмисли и да бъде в синхрон с тъжната песен на робството. Това е условието да остане част от живота на бореца за свобода. В „На прощаване“ чуваме и песента на смъртта. Тя е неразделна част от битието на юнака и от картината на героичната му смърт. Когато пропее куршумът, това е знак, че житейският му път е прекъснат, но не и този към славата. Свидетелство за нея е юнашката песен, в която народът по традиция увековечава своите закрилници, своите водачи, своите идеолози. Изцяло в духа на народната песен са „Пристанала“ и „Ней“. Заедно с "На прощаване", "Хайдути" и "Зададе се облак темен", стоят най-близо до народните творби по своето звучене и стилови ефекти. Стихотворението "Пристанала" не е лишено от идеята за революция, от призивите за борба и свобода, но е изцяло подвластно на силата на народното творчество. В него откриваме и майчината клетва, и бащината благословия, характерни за словесното творчество на българите, както и песента на дружината, към която се присъединява пристаналата девойка. "Ней" прави изключение от общия революционен и борбен тон на Ботевите творби, защото е посветено на любовната тема, но също изразява привързаността и обичта на Ботев към народните песни, макар да попада в друг тематичен кръг. В „Гергьовден“- една от силните сатирични творби на поета, звучи общата песен на пияните богати и на сиромасите. Робската им съдба е една, въпреки социалната разлика между тях. В еднаква степен Ботев не толерира нито робското примирение на имащите, нито това на бедните. За него те имат общ проблем- носители са на робска психика. Това е причината да ги изобличава и да изразява нетърпимостта си към тях. Сатиризираният и окарикатурен образ на песните на съвременните на Ботев поети виждаме в стихотворението „Защо не съм?...“. Тук под огнените му стрели попадат както Кръстю Пишурка, така и автори, които днес са част от пантеона на нашата литература- П.Р.Славейков и Ив. Вазов. Ботев не разбира безучастието, изразено чрез творбите им, към идеята за освобождение. Той осмива непричастността им към болката на народа и липсата на загриженост за неговото идеологическо пробуждане- необходимо условие за постигането на политическа и духовна свобода. В една от величавите си творби „Хаджи Димитър“ Ботев влага силата и мощта на песента на Балкана за хайдутина, който приютява, който е като негов син. Това е най-могъщият глас, най-ярката, най-мащабната проява на признание за великанския, за неизмеримия, за непобиращия се в земни рамки и понятия човешки подвиг. Песента се извисява над ниското равно поле, в което звучат жътварски припеви- олицетворение на битовото робско примирение, и придобива космически размери. Тя сякаш идва от митичното време на героите, чието странстване между небето и земята е изпълнено с драматизъм, но и недостижима висота. „В механата“ можем да открием буйните песни на българите, в които се крие готовността им за бунт, но които са породени единствено от въздействието на алкохола. В тях липсва искреният подтик към реално действие. Те са едно ново измерение на пиянството на народа ни, на неговата незаинтересованост за личната му съдба. Едновременно апотеоз на величието и будеща болка и отчаяние е зимната зла песен в „Обесването на Васил Левски“. Едничкият син на България виси обесен, изоставен и самотен, а зимата пронизително ознаменува безнадеждността на случилото се. Трагизмът, който пораждат пустошта и безлюдността, е израз на безизходността, но и на неповторимостта на личността на героя. Единственият велик син на България, в чиито възможности е постигане на свободата, е мъртъв. С това сякаш е прекъснат пътят на цял един народ към осъществяване, към постигане на върховната му цел- собствено свободно развитие.
Едно есе по темата: ocenka.hit.bg/pesenta_botev.htm
В „Майци си“ сме свидетели на жалната майчина песен, с която най-близкият на героя човек оплаква неговия житейски избор. В „Към брата си“ песента е сравнена с плач- плачът на народа, а той от своя страна е равносилен изразител- проводник на Божия глас. В „Елегия“ чуваме даже песента на поробителя. Тя е сатиризирана, подложена на авторовите атаки, защото е основната причина за дълбокия сън на народа, тя го приспива и упойва, карайки го да забрави своите стремежи и да загърби идеята за свобода. За Ботев песента за робството е най-искрена, най-близка до сърцето му и най-точно отразява реалността. Тази песен пее гората в „До моето първо либе“. Тя е водещ образ в творчеството на поета, изразител на най-съкровените му въжделения. Затова е и призивът, отправен към либето, чиято любовна песен сякаш отклонява вниманието на лирическия герой от главната задача на неговия живот, то да пренебрегне своите интимни чувства, да ги надскочи, да ги преосмисли и да бъде в синхрон с тъжната песен на робството. Това е условието да остане част от живота на бореца за свобода. В „На прощаване“ чуваме и песента на смъртта. Тя е неразделна част от битието на юнака и от картината на героичната му смърт. Когато пропее куршумът, това е знак, че житейският му път е прекъснат, но не и този към славата. Свидетелство за нея е юнашката песен, в която народът по традиция увековечава своите закрилници, своите водачи, своите идеолози. Изцяло в духа на народната песен са „Пристанала“ и „Ней“. Заедно с "На прощаване", "Хайдути" и "Зададе се облак темен", стоят най-близо до народните творби по своето звучене и стилови ефекти. Стихотворението "Пристанала" не е лишено от идеята за революция, от призивите за борба и свобода, но е изцяло подвластно на силата на народното творчество. В него откриваме и майчината клетва, и бащината благословия, характерни за словесното творчество на българите, както и песента на дружината, към която се присъединява пристаналата девойка. "Ней" прави изключение от общия революционен и борбен тон на Ботевите творби, защото е посветено на любовната тема, но също изразява привързаността и обичта на Ботев към народните песни, макар да попада в друг тематичен кръг. В „Гергьовден“- една от силните сатирични творби на поета, звучи общата песен на пияните богати и на сиромасите. Робската им съдба е една, въпреки социалната разлика между тях. В еднаква степен Ботев не толерира нито робското примирение на имащите, нито това на бедните. За него те имат общ проблем- носители са на робска психика. Това е причината да ги изобличава и да изразява нетърпимостта си към тях. Сатиризираният и окарикатурен образ на песните на съвременните на Ботев поети виждаме в стихотворението „Защо не съм?...“. Тук под огнените му стрели попадат както Кръстю Пишурка, така и автори, които днес са част от пантеона на нашата литература- П.Р.Славейков и Ив. Вазов. Ботев не разбира безучастието, изразено чрез творбите им, към идеята за освобождение. Той осмива непричастността им към болката на народа и липсата на загриженост за неговото идеологическо пробуждане- необходимо условие за постигането на политическа и духовна свобода. В една от величавите си творби „Хаджи Димитър“ Ботев влага силата и мощта на песента на Балкана за хайдутина, който приютява, който е като негов син. Това е най-могъщият глас, най-ярката, най-мащабната проява на признание за великанския, за неизмеримия, за непобиращия се в земни рамки и понятия човешки подвиг. Песента се извисява над ниското равно поле, в което звучат жътварски припеви- олицетворение на битовото робско примирение, и придобива космически размери. Тя сякаш идва от митичното време на героите, чието странстване между небето и земята е изпълнено с драматизъм, но и недостижима висота. „В механата“ можем да открием буйните песни на българите, в които се крие готовността им за бунт, но които са породени единствено от въздействието на алкохола. В тях липсва искреният подтик към реално действие. Те са едно ново измерение на пиянството на народа ни, на неговата незаинтересованост за личната му съдба. Едновременно апотеоз на величието и будеща болка и отчаяние е зимната зла песен в „Обесването на Васил Левски“. Едничкият син на България виси обесен, изоставен и самотен, а зимата пронизително ознаменува безнадеждността на случилото се. Трагизмът, който пораждат пустошта и безлюдността, е израз на безизходността, но и на неповторимостта на личността на героя. Единственият велик син на България, в чиито възможности е постигане на свободата, е мъртъв. С това сякаш е прекъснат пътят на цял един народ към осъществяване, към постигане на върховната му цел- собствено свободно развитие.
Едно есе по темата: ocenka.hit.bg/pesenta_botev.htm
Изразните средства, чрез които са обрису...
Теми и идеи в стихотворението "Към ...
Художествени изразни средства в „Градушк...
Теми и идеи в стихотворението "Към ...
Художествени изразни средства в „Градушк...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
