Постинг
11.11.2013 10:11 -
Силата на словото според одата „Левски“ (план-конспект за ЛИС, БЕЛ, 11 клас)
Автор: u4ebnimateriali
Категория: Други
Прочетен: 16108 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 13.11.2013 15:46
Прочетен: 16108 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 13.11.2013 15:46
І.Увод.
Одата „Левски“ е първата творба в „Епопея на забравените“. Това не е случайно. Апостолът на свободата е поставен на челно място в пантеона на незабравимите, на които Вазов отдава почит. Той е най-високият връх на личния и индивидуален подвиг, който авторът отбелязва и възхалява. Целта му е да го утвърди като мярка за величие. В това главна роля играе словото.
ІІ.Теза. Неговата съзидателна сила, чрез която са изведени личните прозрения за етично поведение, личи в монолога на героя. Чрез словото е постигната идеализацията и библейският смисъл на образа на Левски. Санкциониращата мощ на авторовите думи се проявява в нетърпимостта към предателя и предателството. Мълчанието е превърнато във висш израз на словесна мощ.
ІІІ.Изложение.
І-ва подтеза: В началото на одата поетът предоставя думата на своя герой. Читателят става свидетел на неговата лирична и човешка изповед, в която блесва силата на словото- изразител на прозрения за етиката.
1. Животът в манастира, който е в разрез с живота на народа. Пробуждането на Левски за идеята за свобода, изградено с помощта на пламенността и убедителността на неговите думи: а) съзидателната сила на словото- осъзнаване и споделяне на личното разбиране за чест и съвест чрез прозорливостта на мисълта, изразена чрез думите: - Бог не цени сляпото изпълнение на канона чрез молитви и религиозни церемонии; - човешките измерения на християнството- да помогнеш в страданието на ближния е по-достойно и истинно изпълнение на Божиите повели; - отричане на фалшивия и лицемерен аскетичен живот, който е глух за болката на народа, и осъзнато приемане и избор на пътя в света- откровен и открит отклик, подкрепа и обет за служене на хората.
ІІ-ра подтеза: Словото на автора целѝ да възвеличи съдбовното решение на Апостола. Вазов не само гради образа на иконата на българската свобода, разкривайки благото му слово и ораторски талант. Той охулва дръзналия да оспори и попречи да се осъществи светият избор. Обругава предателя и оставя празни места в текста- мълчалив израз на безсилието на думите да изразят низостта и величието.
1. Словото като средство за постигане на идеализация и на библейския смисъл на образа на Левски: а) чрез метафори и градации, утвърдителни (положителни) конструкции- извеждане на всички нравствени характеристики и качества на героя: - обрисуване на облика с богата синонимия: скитник, отшелник, безстрашен, изобретателен, самопожертвователен, „обърнал се беше на дух, на огън“, невидим, неуловим, фантом, сянка, внушаващ респект, с авторитет сред хората от народа; - думите на Левски: прости, кратки, като семе, което пада в сърцата; добър оратор, който умело извежда идеите за свобода; силата на благото слово.
2. Разрушителната сила на словото като средство за изобличаване на предателя: а) образът на поп Кръстю, контрастиращ със светлия лик на Апостола: - натрупване на синоними, епитети и сравнения, обрисуващи го като негативен: мръсен червяк, низък роб, позор, петно на храма, безсрамен човек, с ниско чело, издайник грозен, злобен, изпълнен с омраза, подъл, подобен на Юда; - словото му като инструмент на подлостта. 3. Премълчаването като израз на духовна и морална сила: а) Вазов не произнася името на предателя- значението на това се заключава в желанието то да бъде забравено; епопеята е апотеоз на величието, а не на низостта; б) гордото мълчание на героя в съда- демонстрация на превъзходство и вътрешна сила, на себенадмогване и себепожертвование; то е символ на лично себепостигане и мълчалива и достойна защита на идеята за свобода.
ІV.Заключение. Силата на словото в одата „Левски“ се реализира с помощта на изповедния и откровен глас на героя. Способността му на оратор, владеещ своята публика, се осъществява чрез благостта и силата на думите му. Авторът става негов продължител и горещ защитник на споделените от него идеи. Уповавйки се на характерните за одата изразни средства и богатата им палитра, той поставя на пиедестал Апостола, проследявайки силата му да убеждава и увлича. В драматичен противовес отхвърля правото на защита на предателя, яростно го заклеймява и обрича на забвение, лишавайки го от правото на съществуване чрез силата на думите. Оставяйки празни места в текста, Вазов издига мълчанието като израз на невъзможността на словото да побере и изрази измяната и величието.
ІІ.Теза. Неговата съзидателна сила, чрез която са изведени личните прозрения за етично поведение, личи в монолога на героя. Чрез словото е постигната идеализацията и библейският смисъл на образа на Левски. Санкциониращата мощ на авторовите думи се проявява в нетърпимостта към предателя и предателството. Мълчанието е превърнато във висш израз на словесна мощ.
ІІІ.Изложение.
І-ва подтеза: В началото на одата поетът предоставя думата на своя герой. Читателят става свидетел на неговата лирична и човешка изповед, в която блесва силата на словото- изразител на прозрения за етиката.
1. Животът в манастира, който е в разрез с живота на народа. Пробуждането на Левски за идеята за свобода, изградено с помощта на пламенността и убедителността на неговите думи: а) съзидателната сила на словото- осъзнаване и споделяне на личното разбиране за чест и съвест чрез прозорливостта на мисълта, изразена чрез думите: - Бог не цени сляпото изпълнение на канона чрез молитви и религиозни церемонии; - човешките измерения на християнството- да помогнеш в страданието на ближния е по-достойно и истинно изпълнение на Божиите повели; - отричане на фалшивия и лицемерен аскетичен живот, който е глух за болката на народа, и осъзнато приемане и избор на пътя в света- откровен и открит отклик, подкрепа и обет за служене на хората.
ІІ-ра подтеза: Словото на автора целѝ да възвеличи съдбовното решение на Апостола. Вазов не само гради образа на иконата на българската свобода, разкривайки благото му слово и ораторски талант. Той охулва дръзналия да оспори и попречи да се осъществи светият избор. Обругава предателя и оставя празни места в текста- мълчалив израз на безсилието на думите да изразят низостта и величието.
1. Словото като средство за постигане на идеализация и на библейския смисъл на образа на Левски: а) чрез метафори и градации, утвърдителни (положителни) конструкции- извеждане на всички нравствени характеристики и качества на героя: - обрисуване на облика с богата синонимия: скитник, отшелник, безстрашен, изобретателен, самопожертвователен, „обърнал се беше на дух, на огън“, невидим, неуловим, фантом, сянка, внушаващ респект, с авторитет сред хората от народа; - думите на Левски: прости, кратки, като семе, което пада в сърцата; добър оратор, който умело извежда идеите за свобода; силата на благото слово.
2. Разрушителната сила на словото като средство за изобличаване на предателя: а) образът на поп Кръстю, контрастиращ със светлия лик на Апостола: - натрупване на синоними, епитети и сравнения, обрисуващи го като негативен: мръсен червяк, низък роб, позор, петно на храма, безсрамен човек, с ниско чело, издайник грозен, злобен, изпълнен с омраза, подъл, подобен на Юда; - словото му като инструмент на подлостта. 3. Премълчаването като израз на духовна и морална сила: а) Вазов не произнася името на предателя- значението на това се заключава в желанието то да бъде забравено; епопеята е апотеоз на величието, а не на низостта; б) гордото мълчание на героя в съда- демонстрация на превъзходство и вътрешна сила, на себенадмогване и себепожертвование; то е символ на лично себепостигане и мълчалива и достойна защита на идеята за свобода.
ІV.Заключение. Силата на словото в одата „Левски“ се реализира с помощта на изповедния и откровен глас на героя. Способността му на оратор, владеещ своята публика, се осъществява чрез благостта и силата на думите му. Авторът става негов продължител и горещ защитник на споделените от него идеи. Уповавйки се на характерните за одата изразни средства и богатата им палитра, той поставя на пиедестал Апостола, проследявайки силата му да убеждава и увлича. В драматичен противовес отхвърля правото на защита на предателя, яростно го заклеймява и обрича на забвение, лишавайки го от правото на съществуване чрез силата на думите. Оставяйки празни места в текста, Вазов издига мълчанието като израз на невъзможността на словото да побере и изрази измяната и величието.
„Аз съм българче. Обичам…“ (есе, БЕЛ, 7 ...
Изразните средства, чрез които са обрису...
Силата на словото според одата „Левски“ ...
Изразните средства, чрез които са обрису...
Силата на словото според одата „Левски“ ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
