Учебни материали :: Силата на словото според одата „Левски“ (план-конспект за ЛИС, БЕЛ, 11 клас)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

11.11.2013 10:11 - Силата на словото според одата „Левски“ (план-конспект за ЛИС, БЕЛ, 11 клас)

Автор: u4ebnimateriali Категория: Други

Прочетен: 15256 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 13.11.2013 15:46

І.Увод. Одата „Левски“ е първата творба в „Епопея на забравените“. Това не е случайно. Апостолът на свободата е поставен на челно място в пантеона на незабравимите, на които Вазов отдава почит. Той е най-високият връх на личния и индивидуален подвиг, който авторът отбелязва и възхалява. Целта му е да го утвърди като мярка за величие. В това главна роля играе словото.

ІІ.Теза. Неговата съзидателна сила, чрез която са изведени личните прозрения за етично поведение, личи в монолога на героя. Чрез словото е постигната идеализацията и библейският смисъл на образа на Левски. Санкциониращата мощ на авторовите думи се проявява в нетърпимостта към предателя и предателството. Мълчанието е превърнато във висш израз на словесна мощ.

ІІІ.Изложение.

            І-ва подтеза: В началото на одата поетът предоставя думата на своя герой. Читателят става свидетел на неговата лирична и човешка изповед, в която блесва силата на словото- изразител на прозрения за етиката.

1. Животът в манастира, който е в разрез с живота на народа. Пробуждането на Левски за идеята за свобода, изградено с помощта на пламенността и убедителността на неговите думи:       а) съзидателната сила на словото- осъзнаване и споделяне на личното разбиране за чест и съвест чрез прозорливостта на мисълта, изразена чрез думите:         - Бог не цени сляпото изпълнение на канона чрез молитви и религиозни церемонии;     - човешките измерения на християнството- да помогнеш в страданието на ближния е по-достойно и истинно изпълнение на Божиите повели;         - отричане на фалшивия и лицемерен аскетичен живот, който е глух за болката на народа, и осъзнато приемане и избор на пътя в света- откровен и открит отклик, подкрепа и обет за служене на хората.

          ІІ-ра подтеза: Словото на автора целѝ да възвеличи съдбовното решение на Апостола. Вазов не само гради образа на иконата на българската свобода, разкривайки благото му слово и ораторски талант. Той охулва дръзналия да оспори и попречи да се осъществи светият избор. Обругава предателя и оставя празни места в текста- мълчалив израз на безсилието на думите да изразят низостта и величието.

1.     Словото като средство за постигане на идеализация и на библейския смисъл на образа на Левски: а) чрез метафори и градации, утвърдителни (положителни) конструкции- извеждане на всички нравствени характеристики и качества на героя: - обрисуване на облика с богата синонимия: скитник, отшелник, безстрашен, изобретателен, самопожертвователен, „обърнал се беше на дух, на огън“, невидим, неуловим, фантом, сянка, внушаващ респект, с авторитет сред хората от народа; - думите на Левски: прости, кратки, като семе, което пада в сърцата; добър оратор, който умело извежда идеите за свобода; силата на благото слово.
2. Разрушителната сила на словото като средство за изобличаване на предателя: а) образът на поп Кръстю, контрастиращ със светлия лик на Апостола: - натрупване на синоними, епитети и сравнения, обрисуващи го като негативен: мръсен червяк, низък роб, позор, петно на храма, безсрамен човек, с ниско чело, издайник грозен, злобен, изпълнен с омраза, подъл, подобен на Юда; - словото му като инструмент на подлостта. 3. Премълчаването като израз на духовна и морална сила: а) Вазов не произнася името на предателя- значението на това се заключава в желанието то да бъде забравено; епопеята е апотеоз на величието, а не на низостта; б) гордото мълчание на героя в съда- демонстрация на превъзходство и вътрешна сила, на себенадмогване и себепожертвование; то е символ на лично себепостигане и мълчалива и достойна защита на идеята за свобода.

ІV.Заключение. Силата на словото в одата „Левски“ се реализира с помощта на изповедния и откровен глас на героя. Способността му на оратор, владеещ своята публика, се осъществява чрез благостта и силата на думите му. Авторът става негов продължител и горещ защитник на споделените от него идеи. Уповавйки се на характерните за одата изразни средства и богатата им палитра, той поставя на пиедестал Апостола, проследявайки силата му да убеждава и увлича. В драматичен противовес отхвърля правото на защита на предателя, яростно го заклеймява и обрича на забвение, лишавайки го от правото на съществуване чрез силата на думите. Оставяйки празни места в текста, Вазов издига мълчанието като израз на невъзможността на словото да побере и изрази измяната и величието.

Нагоре