Жанрът на стихотворението „Опълченците на Шипка“ на Иван Вазов е ода. Като творба за възхвала, чиято цел е да изрази авторовия патос и преклонение пред подвига на героите, тя е богата на изразни средства- тропи и фигури, с помощта на които са изобразени опълченците и самата битка.

Образът на опълченците е обрисуван с помощта на следните средства (в скоби е отбелязана целта на употреба на всяко от тях):

Метафорични словосъчетания, епитети, определения, инверсии: „младите дружини“, „раите“ (вражеската гледна точка), „дружините наши“, „българи орловци“, „млади опълченци“, „дружините горди“, „героите наши“, „орляка юнашки“; „бесни и шумещи“ (изразяват единността, колективната сила, мъжеството, както и авторовото отношение и оценка за опълченците);

Метонимии: „върхът“, „вълните“, „желязото срещат с железни си гърди“ (акцентират върху единението и непоклатимостта, твърдостта на юнаците);

Синекдохи: „всякой гледа само да бъде напред“, „гърди геройски“ (подчертават готовността на всеки от героите и ентусиазма за участие в битката);

 Сравнения: „кат лъвове тичат“, „кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса“, „кат демони черни“, „като скали твърди“ (предават смелостта и неустрашимостта на героите);

Градации: „пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред“, „не сещат ни жега, ни жажда, ни труд“, „катурят, струпалят като живи пак“ (изразяват динамиката на действията на опълченците);

Плеоназъм: „не сещат ни жега, ни жажда, ни труд“ (натрупването на същ. имена градира способността на опълченците да преодоляват трудностите и препятствията по пътя към победата);

Повторение: „всякой“ (изразява активното участие на всеки от опълченците, всеотдайността на всеки от тях);

Реч на героите: "България цяла сега нази гледа, / тоя връх висок е: тя ще ни съзре, / ако би бегали: да мрем по-добре!" (саморазкриване; обрисувани са като безстрашни и жертвоготовни).

Битката в одата:

Метафори, епитети, определения: „Боят се обръща на смърт и на щик,“, „свирепата сеч“, „и трупове мъртви фръкнаха завчаска“,  „страшний редут“ (предават апокалиптичността на битката);

Реторични възклицания: „Пристъпи ужасни!“, „Бури подир бури! Рояк след рояк!“ (същевременно безглаголни), "Търчете! Тамо са раите!" (образът на противника), „Талазите идат; всичките нащрек са!“, „О, геройски час!“, „Няма веч оръжье! Има хекатомба!“ (антитезисно възклицание)- (придават приповдигнатост на речта и повишават вниманието на читателя, подчертават значимостта на случващото се);

Времеви ориентири за продължителността на битката, отбелязани с числителни имена: „три деня“, „дванайсетий път“, „три дни“ (маркират мъчителното протичане на времето, породено от тежестта и ожесточеността на битката);

Множество експресивни глаголи: пушкат, отблъскват, екнат, реват, падат, мрат, идат, бягат (представят динамиката на изобразяваното);

Звукова картина: „викове сърдити“, „и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра“, „други вик: ура!“, „на боя ревът“, „и фърлят се с песни“ (обрисуваният звуков фон представя битката като жива);

Градации: „и тела я стелят, и кръв я залива“, „нов дъжд куршуми, камъни и дървье“, „пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред“, „насипи налитат и падат, и мрът;“, „катурят, струпалят като живи пак“, „гълтат, потопяват орляка юнашки“ (пресъздават постъпателно движение във възходящ или низходящ ред, като подчертават динамиката на боя);

Плеоназъм: „не сещат ни жега, ни жажда, ни труд“ (натрупването на същ. имена градира способността на опълченците да преодоляват трудностите и препятствията по пътя към победата);

Метонимия: „желязото срещат с железни си гърди“ (подчертава твърдостта на героите);

Синекдохи: „всякой гледа само да бъде напред, „гърди геройски на смърт да изложи“ (извеждат готовността на всеки от опълченците да вземе участие в битката);

Хиперболи: „и тела я стелят, и кръв я залива”; „нов дъжд от куршуми…” (подсилват ефекта и впечатлението за титаничността на боя);

Анафорично повторение на съюз „и“: „и гърди геройски на смърт да изложи, / и един враг повеч мъртъв да положи“ (добавяне, накачване, градиране на действията);

Антитези: „Пушкалата екнат. Турците ревът,“, „идат като тигри, бягат като овци“ (антитезно сравнение), „Щурмът е отчаян, отпорът е лют.“ (подчертават контраста и смисловата антитеза, на чиято база е изградена цялата творба);

Синтактичен паралелизъм: „патроните липсват, но волите траят, / щикът се пречупва - гърдите остаят“ (подсилва антитезното начало);

Контраст: „живи и умрели“ (на него се базира одата);

Непълни изречения (с изпуснат глагол): „Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба, / всяко нещо - удар, всяка душа - плам.“ (придават предметност в изобразяването на битката- алтернатива на натрупването на глаголи);

Пауза: „Йоще миг - ще падне заветният хълм.“ (реторичен похват за задържане на вниманието на читателя преди настъпването на кулминацията);

Накъсване на речта- особено ясно се вижда то при възклицателните изречения (изразява задъхаността на автора, поради важността на момента и предава напрежението на битката).

За езика в цялата ода: www.dimitech.net/%D0%B7%D0%B0-%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BE%D0%B4%D0%B0-uchitel265.html