Постинг
19.01.2014 20:07 -
„Бай Ганьо е най-окаяният пътешественик“- Тончо Жечев (есе, БЕЛ, 11 клас)
Автор: u4ebnimateriali
Категория: Други
Прочетен: 5666 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 19.01.2014 20:23
Прочетен: 5666 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 19.01.2014 20:23
Пътешественикът е символ на откривателския дух, на смелостта и жаждата да се докоснеш до непознатото. Благодарение на авантюристите, днес човечеството разполага с познания, които биха останали скрити, ако не е надделял куражът им да се сблъскат с далечни страни. Пътешественикът разширява не само своя хоризонт. Той преследва мечтата на човека да узнае, да види, да се изпълни с преживявания, които да направят живота му интересен, цветен и богат. Свободен е, защото тя го води, и е свободен, защото я постига.
Образът на Бай Ганьо не се покрива с тази представа. Той е много далеч от копнежа по един нов и различен свят. Нежелаещ да опознае културата на Европа, остава затворен в своето, без да разшири границите на мисловния си свят. Това го прави жалък и окаян.
Алеко Константинов е гениален в изграждането на своя персонаж. Бай Ганьо се оказва символ не на опитващия се да се отвори за новото човек, а на ограничения малокултурен балканец, който няма представа за себе си. Европейската култура е чужда за героя. Тя не намира отзвук в неговото съзнание. Той дори не прави опит да се докосне до нея. Изпълнен с преднамереност, лишава себе си от възможността да разчупи рамката на своето.
Той не изпитва страх или срам, поради несъответствието между него и чуждия свят. Съизмерването се оказва невъзможно. Защото това е присъщо на интелигентния човек, който осъзнава своето несъвършенство и се стреми да се усъвършенства, нагласяйки поведението си спрямо различието. Не и Бай Ганьо. Той счита себе си самодостатъчен. От значение за него е само келепирът от личните му дела, без да проумява, че разбирайки една непозната култура, получава шанс да реализира своята предприемчивост. Но и за това са потребни находчивост, ум и желание за развитие, а не агресивно налагане на модел, несъвместим с този на другия. В това се коренят причините Бай Ганьо да може да бъде наречен „най-окаяният пътешественик“. Героят не се възползва в пълна степен от пътуването си в Европа. Той се държи като конкистадор завоевател, който преследва лични цели, а не като пътешественик, в когото е будно любопитството към различното. Неговият практицизъм е главна пречка за някакво духовно пробуждане. Интересува го само печалбата. Истинският пътуващ няма материални подбуди. Той е воден от едничката жажда да срещне пъстротата и предизвикателствата на света пред интелекта, пред разбиранията, пред стереотипите, които носи в себе си, и в този неочакван сблъсък да преодолее границите на собственото си съзнание, да го оцвети с различието и чуждостта.
Пътят на обогатяването изисква обмен между две култури, който да е двустранен. При Бай Ганьо посоката е една- властна и налагаща се с егоизма, с бездарието, с простащината си. Неговата първичност затваря съзнанието му и го оставя да се движи само в рамките на личния интерес. А без любознателност, без отвореност към шареността на другия, няма взаимодействие, няма приближаване един към друг, няма контакт, който да води до промяна, няма еволюция, няма прогрес.
Робът не може да бъде пътешественик, защото пътешественикът е свободен по дух. Робът може само да се подчинява или, веднъж отхвърлил робството, да се превърне в поробител. Бай Ганьо е такъв- помогнали му да смъкне от плещите си „агарянския ямурлук“, всички решават, че е вече европеец. Той носи психиката на роба, който дори не е извоювал свободата си сам. Въпреки това, героят може поне да я заслужи. Достатъчно би било да приеме предизвикателството да се огледа в спътника си.
Той не изпитва страх или срам, поради несъответствието между него и чуждия свят. Съизмерването се оказва невъзможно. Защото това е присъщо на интелигентния човек, който осъзнава своето несъвършенство и се стреми да се усъвършенства, нагласяйки поведението си спрямо различието. Не и Бай Ганьо. Той счита себе си самодостатъчен. От значение за него е само келепирът от личните му дела, без да проумява, че разбирайки една непозната култура, получава шанс да реализира своята предприемчивост. Но и за това са потребни находчивост, ум и желание за развитие, а не агресивно налагане на модел, несъвместим с този на другия. В това се коренят причините Бай Ганьо да може да бъде наречен „най-окаяният пътешественик“. Героят не се възползва в пълна степен от пътуването си в Европа. Той се държи като конкистадор завоевател, който преследва лични цели, а не като пътешественик, в когото е будно любопитството към различното. Неговият практицизъм е главна пречка за някакво духовно пробуждане. Интересува го само печалбата. Истинският пътуващ няма материални подбуди. Той е воден от едничката жажда да срещне пъстротата и предизвикателствата на света пред интелекта, пред разбиранията, пред стереотипите, които носи в себе си, и в този неочакван сблъсък да преодолее границите на собственото си съзнание, да го оцвети с различието и чуждостта.
Пътят на обогатяването изисква обмен между две култури, който да е двустранен. При Бай Ганьо посоката е една- властна и налагаща се с егоизма, с бездарието, с простащината си. Неговата първичност затваря съзнанието му и го оставя да се движи само в рамките на личния интерес. А без любознателност, без отвореност към шареността на другия, няма взаимодействие, няма приближаване един към друг, няма контакт, който да води до промяна, няма еволюция, няма прогрес.
Робът не може да бъде пътешественик, защото пътешественикът е свободен по дух. Робът може само да се подчинява или, веднъж отхвърлил робството, да се превърне в поробител. Бай Ганьо е такъв- помогнали му да смъкне от плещите си „агарянския ямурлук“, всички решават, че е вече европеец. Той носи психиката на роба, който дори не е извоювал свободата си сам. Въпреки това, героят може поне да я заслужи. Достатъчно би било да приеме предизвикателството да се огледа в спътника си.
Моето семейство (есе, Психология, 9 клас...
Преодоляване на конфликта родители и дец...
Човек е онова, което не е, а не e това, ...
Преодоляване на конфликта родители и дец...
Човек е онова, което не е, а не e това, ...
Няма коментари