Постинг
10.02.2014 13:46 -
Човек не е това, което е, а онова, което не е (есе, Философия, 11 клас)
Автор: u4ebnimateriali
Категория: Други
Прочетен: 9791 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.09.2014 14:59
Прочетен: 9791 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 26.09.2014 14:59
В своя живот хората рядко са искрени. Невинаги успяваме да бъдем напълно открити и да се проявяваме такива, каквито сме. Обикновено, показваме само малка част от себе си. Причината за това е, че всеки от нас се страхува дали и как ще бъде прието поведението му. Дали и как ще бъде разбран. От тук произтичат известна неестественост и прикритост, които понякога водят до объркване.
Може би, по-правилно би било да се каже, че човек не е това, което изразява с думите и постъпките си. Той е по-скоро в онова, което остава под повърхността им и което се крие в мотивацията му, чрез която несъзнателно или напълно съзнателно преследва определени цели, както и в това, което оформя личния му свят.
Всеки от нас има много лица. Никой не е едностранчив. Създавайки ни такива, природата ни дава шанс да имаме различни средства, за да се справяме с предизвикателствата на света и да оцелеем. Притежаваме лични стратегии за това, които използваме като оръжие, съзнателно или не. Така често се представяме именно за такива, каквито не сме. Например, някои се правят на глупави и наивни, за да провокират другите или за да научат нещо, което не знаят. Това е вид преструвка, за да постигнат намеренията си, и съвсем не означава, че като цяло човекът е такъв. Подобен е случаят с красивите жени. Те не са непременно и винаги глупави. Много от тях притежават знания и умения, които повечето хора не носят.
Начинът, по който се заявяваме в света и пред останалите, е само външно впечатление, често удобна маска, зад която се крие истинската ни същност. Поведението ни не е точно копие на онова, което сме. Самите ние не познаваме докрай себе си, защото не сме попадали във всички възможни ситуации, за да изпитаме границите си. Всеки от нас се движи в рамките на едно установено поведение, което му гарантира необходимия комфорт, за да се чувства добре.
Съществува една основателна причина, за да не бъдем себе си в обективния свят. Това е страхът да не бъдем наранени, осмени, разбрани погрешно. Онова, което сме, е наше лично пространство. То е съкровено и не е добре да бъде достъпно за всеки. Там допускаме само най-близките си хора- тези, които наистина ни познават и обичат, и така не рискуваме да бъде разрушено от грубост и неразбиране.
Трудно е да се определи и охарактеризира напълно един човек. Всеки е многолик и разностранен. Затова ни е потребно времето, за да се опознаем- както другите, така и самите себе си. Вникването в характера и изясняване на качествата, които носим, е процес, който продължава през целия ни живот. Някои от тях забелязваме в първия миг, а други се проявяват, едва когато попаднем в ситуация, която ги провокира да излязат на бял свят. Скритата, несъзнателна мотивация за едно или друго действие обаче, формира нашия свят на ценности и някъде там проблесва истинската ни същност.
Може би, по-правилно би било да се каже, че човек не е това, което изразява с думите и постъпките си. Той е по-скоро в онова, което остава под повърхността им и което се крие в мотивацията му, чрез която несъзнателно или напълно съзнателно преследва определени цели, както и в това, което оформя личния му свят.
Всеки от нас има много лица. Никой не е едностранчив. Създавайки ни такива, природата ни дава шанс да имаме различни средства, за да се справяме с предизвикателствата на света и да оцелеем. Притежаваме лични стратегии за това, които използваме като оръжие, съзнателно или не. Така често се представяме именно за такива, каквито не сме. Например, някои се правят на глупави и наивни, за да провокират другите или за да научат нещо, което не знаят. Това е вид преструвка, за да постигнат намеренията си, и съвсем не означава, че като цяло човекът е такъв. Подобен е случаят с красивите жени. Те не са непременно и винаги глупави. Много от тях притежават знания и умения, които повечето хора не носят.
Начинът, по който се заявяваме в света и пред останалите, е само външно впечатление, често удобна маска, зад която се крие истинската ни същност. Поведението ни не е точно копие на онова, което сме. Самите ние не познаваме докрай себе си, защото не сме попадали във всички възможни ситуации, за да изпитаме границите си. Всеки от нас се движи в рамките на едно установено поведение, което му гарантира необходимия комфорт, за да се чувства добре.
Съществува една основателна причина, за да не бъдем себе си в обективния свят. Това е страхът да не бъдем наранени, осмени, разбрани погрешно. Онова, което сме, е наше лично пространство. То е съкровено и не е добре да бъде достъпно за всеки. Там допускаме само най-близките си хора- тези, които наистина ни познават и обичат, и така не рискуваме да бъде разрушено от грубост и неразбиране.
Трудно е да се определи и охарактеризира напълно един човек. Всеки е многолик и разностранен. Затова ни е потребно времето, за да се опознаем- както другите, така и самите себе си. Вникването в характера и изясняване на качествата, които носим, е процес, който продължава през целия ни живот. Някои от тях забелязваме в първия миг, а други се проявяват, едва когато попаднем в ситуация, която ги провокира да излязат на бял свят. Скритата, несъзнателна мотивация за едно или друго действие обаче, формира нашия свят на ценности и някъде там проблесва истинската ни същност.
„Който побеждава другите е силен; който ...
„Който побеждава другите е силен; който ...
Удоволствието е щастието на глупавия, а ...
„Който побеждава другите е силен; който ...
Удоволствието е щастието на глупавия, а ...
Няма коментари
