Постинг
10.02.2014 13:34 -
,,Дамата с рентгеновите очи"- сатира на живота без значими цели и интереси (ЛИС, БЕЛ, 8 клас)
Автор: u4ebnimateriali
Категория: Други
Прочетен: 4643 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.02.2014 13:34
Прочетен: 4643 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 10.02.2014 13:34
Сатирата е литературен похват или жанр, чрез който с хипербола, алегория, насмешка се критикуват и разобличават социални и човешки пороци. Стилът е саркастичен. Този подход използва и Светослав Минков в разказа си „Дамата с рентгеновите очи“, за да изобличи безсмисления живот на хората от висшето общество.
Чрез рентгеновите очи на главната героиня авторът представя както нейната същност, така и тази на хората около нея. Ежедневието им е от беззначни цели, подчинено единствено на материалните ценности. Човекът от хайлайфа е силно зависим от вещите. Авторът критикува подмяната на традиционните човешки добродетели с псевдоценности.
Животът във висшето общество е обвързан с модата и рекламата. Дамите, които членуват в него, желаят да бъдат част от избраните, които притежават богатства и красив външен вид. Това са основните предимства и качества, които могат да им осигурят брак с човек от хайлайфа, с когото да водят безсмисления си живот. Петте дами, обрисувани в салона на маестро Галфоне, са пример за този модел на мислене. Грозни, но грижливо гримирани, те желаят да компенсират празнотата на личността си с фалшива външност. Това е основното им занимание в живота. Те нямат цели, които да ги водят и да ги карат да се развиват. Разказът представя една от петте дами в чакалнята на „Козметикум Амулет- салон за дамска хирургия“. За да изпълни мечтата си- да се омъжи за милионер, Мими Тромпеева трябва да се подложи на операция за отстраняване на кривогледството, от което страда.
Маестро Чезарио Галфоне се възползва от глупостта и празноглавието на дамите от елитното общество, разработвайки различни методи и средства на козметичната индустрия. С обръщенията „джентилисима, беллисима и карисима синьорина“ той прикрива лъжливите начини за постигане на илюзорна физическа красота. Със средствата на маркетингова ловкост той привлича клиентките си, уверявайки ги, че ще се превърнат в съвършени, след като му се доверят. За това предоставя и писмена гаранция относно действието на продуктите си. С тези свои действия хирургът превръща хората от висшето общество в част от фабрично производство на уж красиви човешки същества.
От този момент нататък разказът преминава в монологична форма чрез дневника на Мими Тромпеева. През нейния нов рентгенов поглед, който тя придобива след операция при маестро Галфоне, е разкрит светът на елита, лишен от духовни ценности. Именно празният им живот е обект и предмет на авторовата сатира.
Придобивайки невероятната способност да вижда през хората, Мими описва света на хайлайфа напълно обективно и достоверно. Изследвайки анатомията им, героинята забелязва, че тези от елита нямат никакъв мозък. Тя избира за свой бъдещ съпруг Жан, на когото също му липсва такъв, но затова пък е наследник на вуйчо си- мултимилионер. Тя е готова да направи компромис с липсата му на интелект в името на това да бъде част от висшето общество. Мими приема за изключителна способност знаенето на всички песни на простолюдието, което Жан показва при разходките им. Той е мил и забавен, според нея, разказвайки за значението и ефекта на различните парфюми и за чистенето на зъбите с клечка при официалните динета. Тя възприема празноглавието му като финост. Затова и желае да притежава същото това качество. Цената, на която героинята приема предложението му за брак, е един милион в аванс и два милиона след сватбата. С това тя осигурява пътя и живота си към пътешествия, към хермелиново палто и бален тоалет в Париж, символ на безцелния и лишен от духовна стойност живот, изпълнен само с материални ценности- вещи, предмети и празни от съдържание преживявания. Разказът „Дамата с рентгеновите очи“ има своята актуалност и днес във времето, когато властва посредствеността, облечена в мода, лукс и материализъм. В съвремието главна ценност са парите. Човешките отношения се определят от тяхното количество. Те осигуряват място на човека в свят, който приемаме за истински. Творбата изобличава и сатиризира този начин на мислене, разкривайки неговото безсмислие и ограниченост.
Придобивайки невероятната способност да вижда през хората, Мими описва света на хайлайфа напълно обективно и достоверно. Изследвайки анатомията им, героинята забелязва, че тези от елита нямат никакъв мозък. Тя избира за свой бъдещ съпруг Жан, на когото също му липсва такъв, но затова пък е наследник на вуйчо си- мултимилионер. Тя е готова да направи компромис с липсата му на интелект в името на това да бъде част от висшето общество. Мими приема за изключителна способност знаенето на всички песни на простолюдието, което Жан показва при разходките им. Той е мил и забавен, според нея, разказвайки за значението и ефекта на различните парфюми и за чистенето на зъбите с клечка при официалните динета. Тя възприема празноглавието му като финост. Затова и желае да притежава същото това качество. Цената, на която героинята приема предложението му за брак, е един милион в аванс и два милиона след сватбата. С това тя осигурява пътя и живота си към пътешествия, към хермелиново палто и бален тоалет в Париж, символ на безцелния и лишен от духовна стойност живот, изпълнен само с материални ценности- вещи, предмети и празни от съдържание преживявания. Разказът „Дамата с рентгеновите очи“ има своята актуалност и днес във времето, когато властва посредствеността, облечена в мода, лукс и материализъм. В съвремието главна ценност са парите. Човешките отношения се определят от тяхното количество. Те осигуряват място на човека в свят, който приемаме за истински. Творбата изобличава и сатиризира този начин на мислене, разкривайки неговото безсмислие и ограниченост.
Няма коментари
