Постинг
10.02.2014 13:27 -
Светът на бедните и онеправданите в цикъла ,,Зимни вечери“ (ЛИС, БЕЛ, 8 клас)
Автор: u4ebnimateriali
Категория: Други
Прочетен: 14096 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.02.2014 13:30
Прочетен: 14096 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 10.02.2014 13:30
Едно от върховите постижения в лириката на Христо Смирненски е цикълът „Зимни вечери“. В него са вплетени разнообразни картини, детайли, фигури, звуци и цветове. Отделните седем части са свързани помежду си от гледната точка на лирическия говорител, който с репортажна наблюдателност проследява картината на социалната нищета.
Читателят става свидетел на мрачния образ на града и на обобщения лик на страдалеца, населяващ крайните квартали, представен чрез героите- пияният баща, слепият старик, детето, мъртвото момиче и бездомните деца. Светът им е обречен на бедност и безперспективност.
В художествения свят на цикъла всичко е белязано със знаците на скръбта, ежедневното страдание, безнадеждността, умората и смъртта. Още в първата част поетът обрисува декора на мрачния град с пусти улици, потънали в кал и тъмнина. Той е сравнен с „черна гробница“- пуст и мрачен, лишен от радост и жизненост. Сградите гледат с „жълти стъклени очи“, което създава очакване за нещо зловещо.
Природата е в унисон с тягостното настроение. Тя очертава дисхармонията и тържеството на смъртта в един свят на обезличаване, студ, мрак и самота- оскрежената топола е сравнена с призрак, жиците са изопнати като струни, навявайки усещането за крайно страдание, а снегът хрупка с „вопъл зъл и глух“. Символът на мъглата извежда смисъла на непрогледност и безпросветност.
Основна роля играят цветовете- черно, жълто, сиво, сребърно, бяло, огнено. Всеки от тях има своето значение. Черното е символ на смъртта, на мрака и непрогледността. Жълотото се свързва с болестта, с нездравото, а сивото и сребърното- със старостта и отминаващото време. Бялото е цветът на чистотата и невинността, но тук по-скоро се доближава до значението, което носи черното. Огненият сърп на луната е сякаш символ на изгаряща болка и нестихващо страдание.
На този фон са представени героите на крайния квартал в обречеността на своя живот. В първата битова сцена, с която поетът ни среща, се сблъскваме с безрадостния и безхлебен свят на едно семейство. Рисунъкът е реалистичен:
„Завърнал се в къщи – безхлебен,
пиян пак – бащата ругай:
и своя живот непотребен,
и своята мъка без край.“
Усещането е за засилващо се страдание. То е подчертано от писъка и молбите на децата, както и на жената, ридаеща навън.
Лицето на смъртта е представено чрез образа на младата жена, която е положена в ковчег. В тази сцена преобладава жълтият восъчен цвят, който се свързва с края на човешкия жизнен път. Звуковата картина на тежката драма е подчертана от риданията на старица. Дрипаво дете се моли пред иконостас. Ситуацията е крайна и безизходна. Драматизмът на цялата творба се засилва от личната трагедия, сполетяла момичето.
В последната картина са изобразени две деца, които съзерцават танца на падащите снежинки. Посланието на поантата е песимистично. Изразено е чрез метафора:
„А бликат снежинки сребристи,
прелитат, блестят кат кристал,
проронват се бели и чисти
и в локвите стават на кал.“.
Поетът ни внушава, че няма надежда чистотата да бъде съхранена. Тя умира безвъзвратно при сблъсъка със земния, битов свят, без да има възможност да се осъществи. Това говори за обречеността на този свят, лишен от щастие и светлина.
Героите в цикъла „Зимни вечери“ са изгубили идентичността си. Те са лишени от индивидуалност и са по-скоро обобщен образ на бедността и нищетата. Обединени са от безперспективността и безизходността. Те са жертви на социалната неправда, на липсата на справедливост в едно общество, което дискриминира, вместо да търси изход от ситуацията на материално неравенство. Затова и авторът назовава героите си по-общо: „незнайни силуети“, „задгробно същество“. С това подчертава обезличаването, от което са част.
Поетът изразява и своята лична позиция по отношение на беззащитните си герои. Той застава на тяхна страна, с което показва състраданието и съпричастността си към съдбата им:
„Братя мои, бедни мои братя –
пленници на орис вечна, зла –
ледно тегне и души мъглата –
на живота сивата мъгла...“
Поетическата творба рисува потресаващи картини на човешко страдание. Тя предава посланието, че в света доминират безчовечността, липсата на милост и социална дисхармония. Като болезнено творческо отражение на тежката действителност, тя е повик за повече хуманност и разбиране.
ПОЗИЦИЯ НА БЪЛГАРСКИ КЛИРИЦИ ЗА СЪБОРА М...
14 юли 1789 - НАЙ-ЗЛОВЕЩАТА ДАТА В ИСТОР...
ПРОРОЧЕСТВА НА ПРЕП. НИЛ МИРОТОЧИВИ
14 юли 1789 - НАЙ-ЗЛОВЕЩАТА ДАТА В ИСТОР...
ПРОРОЧЕСТВА НА ПРЕП. НИЛ МИРОТОЧИВИ
Няма коментари