Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.02.2014 10:34 - Интегрирано обучение в контекста на международната политика (реферат, ІІкурс, Социални дейности)
Автор: u4ebnimateriali Категория: Други   
Прочетен: 6370 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 11.02.2014 10:44


      Всеки от нас има права и свободи, които са нормативно регламентирани и гарантирани от Конвенция на ООН за правата на детето без значение на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други възгледи, национален или социален произход, имуществено състояние, рождение или друг статут. Предвид незрялостта на децата, трябва да бъде осигурено израстването им като самостоятелни и отговорни личности. Някои от тях се нуждаят от специални грижи.        Интегрираното обучение (ИО) е форма на обучение на деца със специални образователни потребности (СОП), при която всяко от тях се обучава в масово училище, но по план, съобразен с индивидуалните му възможности. То се регламентира от международни документи, осъществява се по определени модели, благодарение на усилията на ресурсен учител.     Етапи на реализация на ИО 19в. е времето, когато се дефинира инвалидността и когато децата с увреждания са в изолация, господство и подчинение. От началото на 20в. докъм 60-те се формира медицинският модел на инвалидността, а образованието е подчинено на споменатите принципи. В този период съществуват специални училища. Акцентът пада върху патологията, върху неспсобността на индивида да изпълнява присъщите му социални роли и да извършва характерните ежедневни дейности. От средата на 60-те до средата на 80-те настъпва нормализация в тези процеси. Родители на деца с увреждания повеждат борба, включително по съдебен път, в защита на правата им. Налага се идеята, че децата с трайни увреждания са способни да усвояват различни дейности в обществото. От средата на 80-те насам се установява моделът на гражданските права на инвалидите. Образованието е подчинено на принципите на свободен достъп и социално включване в общността. За инициатор на това, което днес наричаме интегрирано обучение, се приема австро-унгарският педагог на зрително затруднените- Йоханес Клайнер. През 1839г. той публикува „Ръководство за обучение на слепи деца от най-ранно детство вкъщи и местното училище“. До практическо осъществяване и регламентиране на интегрираното обучение се стига с приемането на Всеобща декларация за правата на човека през 1948г. и Декларация за правата на детето в 1959г. В България интегрираното обучение е прието официално през 2003г. То обхваща следните категории деца: с интелектуална недостатъчност; със зрителни увреждания; със слухови увреждания; с хронични заболявания; с езиково-говорни нарушения. Приема се, че тези категории деца са със специални образователни потребности поради наличието на определени дефицити в различни сфери- познавателна, моторна, сензорна. В страните от Европейския съюз ИО е въведено отдавна. Всяка от тях има изработена собствена система на интеграция, която отчита националната специфика.     Интегрираното обучение на ДСОП в международни документи: ·                ХV доклад на СЗО по психохигиена- Женева 1967г.; ·        Резолюция 2856 на ОС на ООН от 1971г.- с тази резолюция Общото събрание на ООН приема “Декларация за правата на лицата с умствени затруднения”, в която “изрично се подчертава правото им на пълноценно образование, живот и труд”(26.06.2009г.); ·         Споразумение от Саламанка- 10.06.1994г., на което трябва да се обърне по-специално внимание: в него се казва, че всяко дете има основното право на образование, че има уникални качества, интереси, способности и образователни нужди, поради което е потребно да има достъп до обикновените училища; то призовава към политическо и бюджетно внимание за подобряване на индивидуалните различия и затруднения, както и да се разработят проекти и механизми за планиране, мониторинг и оценка на образователните условия за деца и възрастни; да се поощряват и подпомагат родителите и осигурят програми за усъвършенстване на учителите; обръща се към ООН, Световната здравна организация, ЮНЕСКО, УНИЦЕФ и неправителствените организации да съдействат за въвеждане на образованието за специални нужди и осигурят услуги в отделните страни; към академичната общност- да засили изследванията и кооперирането, да служи като интелектуален център за разпространяване на опита и резултатите, постигнати на национално ниво; ·             За пръв път въпросът за интегрираното обучение се урежда в Закон за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите от 1998г.; ·         Със Закона за изменение и допълнение на Закона за народната просвета от 2002г. законодателно се решава проблемът за интегрираното обучение; ·         Наредба №6 от 2002г. за обучението на деца със СОП и/или с хронични заболявания, според която тези деца се обучават интегрирано; ·         Национален план за интегриране на деца със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания в системата на народната просвета (приет с Решение №894 от 22 декември 2003г. на Министерски съвет).     Законодателна уредба на интегрираното обучение в България Още през 1929г. Васил Стефанов- директор на първото училище за слепи в България след посещение в САЩ докладва за наблюдаваната от него система на слепи и слабо виждащи в специален клас към масовото училище. През 1984г. във Варна към училището на деца с нарушено зрение е създадена първата за страната действаща ресурсна служба. През 1986г. се открива и втора такава към училището за деца с нарушено зрение в София. По отношение на децата със слухови нарушения интегрираното обучение съществува от 1998-1999г., когато към различни масови учебни заведения в София са открити кабинети, подпомагащи интегрирани ученици с увреден слух.     Същност на интегрираното обучение. Дефиниция. Особености Интегрираното обучение се дефинира като „съвместно обучение на деца със специални педагогически потребности и здрави деца в обикновеното училище чрез квалифицирано подпомагане от специален учител“. За да е интегрирано обучението, детето трябва да прекарва най-малко 50% от учебното време в обикновената класна стая.             Главната цел на ИО е да постигне вграждане на децата със СОП в средата на техните връстници, а впоследствие- в обществото като цяло. Затова учебните часове се провеждат заедно с класа, който посещава съответното дете. В зависимост от дефицита, с него провеждат индивидуални занимания различни специалисти- специални педагози. Важна особеност на ИО е, че е насочено към индивидуалните възможности и интереси на децата със СОП. От тях не се изисква покриване на стандартите на обучение за съответния клас; дори и усвоили минимум от знания, те преминават в по-горен клас. Интегрираното обучение не е само една съвременна концепция, а качествено нова образователна политика. То не може да бъде нито метод, нито принцип, тъй като обективно в себе си използва и двете. Това обучение включва и учебните стратегии и стилове, поради което не може да се отъждествява с тях. В условията на интегрирано обучение изключително важно е да се разбере, че масовото училище поема част от отговорността за обучението на детето със специални педагогически нужди. Това обучение е истинско партньорство между специалното, масовото училище, родителите и обществените институции, които формират неговата солидна обществена база. Включващо образование- при него стои идеята, че индивидуалността на всеки ученик трябва да бъде приета и неговото образование да се организира по такъв начин, че да се удовлетворят особените потребности на всяко дете. Смята се, че то предоставя възможност на всички ученици да усвояват изцяло учебния материал и да участват пълноценно в живота на социалните групи от детската градина, през училището до университета. Включващото образование активира ресурси, които са насочени към стимулиране на равноправието на учениците и създаването на възможности за тяхното участие във всички аспекти на живота на групата (класа).     Модели на интегрирано обучение Съществуват около двадесет модела за интегрирано обучение. Тук проследявам само някои от тях. Първият е този на тоталната интеграция. Той предполага в определени случаи спомагателна роля на специалните училища, особено ако интегрираният ученик има сериозни проблеми със специфичния начин на ограмотяване. Този модел изисква също така много добра комплексна подготовка на ресурсния учител, който трябва да отделя повече време за подпомагане на детето, особено през първата година от обучението. В условията на тотално интегриране особено важна роля играят родителите, които вкъщи могат да допълват функциите на ресурсния учител. Другият е моделът на частична интеграция- той предвижда детето със СОП да получи възможността да посещава масово училище един ден седмично или две-три занятия в рамките на една седмица. От този модел могат да се възползват деца с емоционални разтройства, с интелектуална недостатъчност и със синдром на Даун. Занятието по музика и рисуване са особено полезни. Важно е посещенията да бъдат индивидуални, а не групови. Макар и да не осигурява пълна интеграция, моделът е стъпка напред в преодоляване на социалната изолация. Модел за интегриране в определена училищна степен. В сравнение с тоталното интегриране, този модел е по-лесно приложим, поради факта, че след завършване на началния или средния курс в специалното училище, детето може да продължи в обикновен клас. В този случай се дава възможност за осъществяване на по-добра подготовка за интеграция, тъй като детето отива в масовото училище с достигнато определено равнище на знания и умения. Моделът предполага добро взаимодействие между специалното и масовото училище.   Интегрирано обучение на деца със СОП в другите страни: Модел на „единствения път”- това са страни, в които образователната политика и прилаганите практически решения и действия са насочени към интеграцията на почти всички деца в масовите училища. Такива страни са Гърция, Испания, Италия, Кипър, Норвегия, Португалия и Швеция. Интересно е например, че в Италия още от 70-те години на 20в. няма специализирано образование. Модел на „двата пътя”- това са страни, в които съществуват две отделни образователни системи, които функционират на основата на отделни правни норми за образование в масовото (интегрирано) и специалното образователни течения. Отделен сектор за специално образование действа в Белгия, Холандия, както и в България, Латвия и Румъния. Модел на „множество решения”- тук не се използва едно решение, а по-скоро се предлагат различни концепции, свързващи елементите на горните два модела на образование. Такива страни са Австрия, Великобритания, Германия, Ирландия, Исландия, Лихтенщайн, Люксембург, Финландия, Франция, както и Естония, Литва, Полша, Словакия, Словения и Чехия.     Роля и функции на ресурсния учител Най-важната роля в интегрираното обучение играят така наречените ресурсни учители. Функциите им могат да се разделят на основни, които биват три вида, и допълнителни. Първите са- подпомагане на интегрирания ученик, подпомагане на масовия учител, подпомагане на родителите. Ресурсният учител е главна фигура в процеса на интеграция. Той трябва да проучи и анализира всички фактори, свързани с въвеждането в обучението, да подготви ученика за интегриране. При постъпването в обикновен клас е длъжен да му помогне да се адаптира в околната среда и да създаде нагласа и в самия клас за приемането му. На здравите ученици трябва внимателно да се обясни, че въпросният ученик е също като тях и има същите потребности. Учителят трябва да осигури специални учебници и пособия, ако има нужда от такива. Той инструктира и води ученика през материала по съответните дисциплини от специалните програми на обучение. Оказва помощ в професионалното ориентиране на ученика и заедно с родителите и ръководството на училището разработва индивидуален план за това. По необходимост, ресурсният учител разширява сферата на обслужване на детето- ако се наложи допълнителен медицински преглед, специфично лечение или вид терапия, те следва да бъдат организирани и с подкрепата на родителите. Ресурсният учител подпомага масовия учител, като го консултира в обучението на ученика, както и родителите, като ги запознава с целите и философията на интегрираното обучение и ги съветва как да бъдат полезни в помощта за уроците и домашните упражнения. Той изработва индивидуална програма за обучение и развитие на интегрирания ученик.     Заключение Отношението към децата със специални образователни потребности трябва да се основава на хуманността и разбиране на положението, в което се намират. Водещи са принципите, които гарантират спазване на човешките права. Интегрираното обучение е форма на проява на осъзнаване на необходимостта от приемане на тези деца като част от нашето общество. То трябва да осигури пълноправното им участие в живота ни и да подпомага реализацията им като пълноценни личности в професиите, които избират. Гаранция за това трябва да бъде не просто дългът ни към тях, а разумното основание, че са човешки същества, които имат нормални човешки потребности, каквито имаме и ние.
  Ползвани материали: Декларация от Саламанка, в: http://www.zaednoschools.org/moodle/mod/resource/view.php?id=116 Интегрирано обучение, в: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%B3%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BE_%D0%BE%D0%B1%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5 Интегрирано обучение на деца със СОП, в: http://www.slideshare.net/gerganoff/ss-10326563 Конвенция на ООН за правата на детето, в: http://www.unicef.org/magic/media/documents/CRC_bulgarian_language_version.pdf  



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: u4ebnimateriali
Категория: Бизнес
Прочетен: 3027288
Постинги: 223
Коментари: 17
Гласове: 133
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031