Учебни материали :: Човекът в Яворовата поезия- съсредоточие на социален и национален драматизъм (ЛИС, БЕЛ, 11 клас)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

14.04.2014 10:37 - Човекът в Яворовата поезия- съсредоточие на социален и национален драматизъм (ЛИС, БЕЛ, 11 клас)

Автор: u4ebnimateriali Категория: Други

Прочетен: 3080 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 14.04.2014 10:40

В своя първи творчески период Яворов се увлича от идеите на народнячеството и споделя социалистически нагласи. Затова и част от неговите поетически произведения носят белега на тази тематика. Социалният и национален драматизъм са отразени в кръг от неговите стихотворения. Това е свидетелство за ангажираността му с проблемите на обществото и нацията, за неговите патриотизъм и хуманност, които разширяват и допълват представата за него. Страданието е основна тема в Яворовия художествен свят. То е лайтмотив, който превръща поета в певец на драматичната човешка съдба. Социалният и националният драматизъм са пречупени през призмата на човешката душевност. Социалното страдание се поражда от дисхармонията между човека и природата. А разкъсването на животворната връзка между него и родината от друга страна, води след себе си драмата на националното. Отдалечаването от отечеството ражда страданието на духа и тялото и превръща героите в мъченици. Стихотворенията „Май“ и „На нивата“ разкриват драматичните преживявания на селянина. Те представят социалната гледна точка към живота на българина от село. В тях е отразено усещането за безплодността и за безсмислието на труда. Битът на обикновените хора е безперспективен. Те се превръщат в скотове, отдавайки се на монотонния и непосилен земеделски труд. В „Май“ са разкрити немотията, нищетата и гладът, на които са подложени селяните. Единственото, на което те са способни, е да се борят с трудностите в своя живот, изживявайки го рутинно, макар превърнал се в безкрайно възпроизвеждащо се зло: „Все пак злото няма край.“ Бедите са теглото, което разкрива обречеността на селяците. Битието им е лишено от значими цели. То се осмисля само от стремежа за оцеляване и осигуряване на прехрана, които, въпреки усилията, не дават плодове. Хората са заключени в своята безсмислена дейност, което носи усещане за духовна и физическа смърт: „рий в пръстта до гроб ръце!“ „На нивата“ е връх в социалната тема в поезията на Яворов. На нивото на стилистичните похвати и фигури, на организацията на стиха, творбата обрисува кръговрата на житейската нищета. Повторенията „ори, ори, ори“ и „дий, воле, дий“ сякаш затварят страдалческия цикъл, на който селянинът е заложник. Той е принуден да се подчинява на ежедневния бит, на досадни еднообразни действия: „И гледаш, слушаш, не знам досадно защо ти стане: их, опустяло!“ Безсмислието се поражда от безрезултатността на полаганото усилие. Трудът не води до удовлетворение. Употребата на просторечни и непоетични изрази са сякаш реакция на това. Те изразяват прозата на живота: „Като няма прокопсия, плюл съм в тая орисия!“ Липсата на духовен живот, безпросветността, ограничаването на човешкото съзнание до бита имат само един изход- смъртта: „Така си мреш, така сме ний, така – поглеж! Дий... Дий, краста, дий!“ Сродни мотиви- за вечното зло, за потъпканите човешки надежди и жестокостта на природата откриваме в поемата „Градушка“. Тук, с помощта на множество градации, анафори, с детайлно рисуване на селския живот, с възклицателни изречения, апосиопези и богата палитра от стилистични фигури и тропи, Яворов излива целия социален патос, на който е способен. Творбата разкрива зависимостта на селянина от благосклонността на природата. Обрисувано е едно природно бедствие- градушката. Тя се превръща в апокалиптично зло, което преобръща и без това непосилното битие на селяка. Непоносимо тежко е ежедневието му: „Додето сила има, селяк без отдих труд се труди...“ Безмилостна и жестока се оказва за него и природата. Нейните знаци белязват приближаващата стихия. Облакът е „страшилище“ и пакостник, „тъмней зловещо“. С метафори и епитети- „расте и вий снага космата“, той е представен като вестител на идващото зло, което придобива космически размери, а драмата на потърпевшите надхвърля разума. Безглаголните изречения, елипсите обрисуват значимостта на бедствието. Речта е накъсана, изразяваща неочакваността на случващото се. Метафората във финала: „и цвят надежди е пожнала...“ разкрива адската и жестока съдба, която трябва да понася селянинът- да се раздели с упованието си в бъдещето и доброто. Сякаш неговите труд и усилия заслужават не награда, а наказание. Силата на социалния драматизъм е в необяснимата безмилостност на природата, на съдбата, на жребия да влагаш труд, чиито плодове не можеш да обереш. Безконечното зло се проявява в житейската несправедливост на борбата с неподвластни на човешката воля сили. Драматизмът в Яворовата поезия има още едно измерение- националното. Отношенията между човек и родина откриваме в „Арменци“, „Заточеници“ и „Нощ“. Основанието за човешкия драматизъм е насилствено разкъсаната връзка с родното място. Съдбата на бежанците арменци е съдба на изгнаници, обречени да бъдат далеч от отечеството си. Такива са и заточениците- солунските атентатори в Подрумкале, на които е посветена творбата „Заточеници“. Лишените от роден край са изпълнени с носталгия и драматична загуба на връзка с родния край. А поемата „Нощ“ отбелязва свещения обет и посвещение на героя към родината. Образите на героите от първите две творби са основен носител на драматизма. Заточениците са представени пестеливо чрез накипелите сълзи и прострените в окови ръце. Преживяванията им са разкрити чрез горчивата скръб в сърцата им. Акцентирано е на раздялата с родния бряг, а отплуването е символ на прекъсване на родовите корени. По-богато обрисувани са арменците. Те са „изгнаници клети“, „отломка нищожна“, „дечица“, „жертви на подвиг“, „изпити и бледни“, „сърцата им в рани“, „гонено стадо“, „немили-недраги“, „боси и голи“. Поетичният език чертае низвергнатото им положение и трагизма на съдбата им на бежанци. Те пият и пеят, подобно героя на „В механата“, за да забравят. Рани, злоба и жажда за отмъщение изпълват вътрешния им свят. Доведени до крайно отчаяние и непоносима болка, те страдат от прекъснатата връзка с родния дом. Не по-малко драматизъм в творбите внася образът на родината. В „Арменци“ тя е „майка, робиня тревожна“ и „бащин кът“, което отвежда към асоциации с Ботевата представа за отечество. То е едновременно нуждаещо се от закрилата на своите чеда, и свидно място, което дарява с уют и топлина. Докато в „Заточеници“ България е „родина свидна“, тя е „свят олтар“, „скъпи предели“, „изгубен рай“, „роден край“. Тук тя вече носи послание за свещено място, пред което се коленичи, мълчи и се покланя. За него се воюва и умира, то трябва да бъде защитавано от посегателства. В това е драмата на героите- че няма да могат да изпълнят този свой свещен дълг. Мотива за отговорността пред родината и за неосъществения патриотичен дълг откриваме в една от най-дълбоко драматичните творби на Яворов- поемата „Нощ“. Героят се разкайва и моли за прошка, давайки обет да начертае кръст с кръвта си, маркирайки границите на извечния български идеал- от Дунав до Егея, от Албанската пустиня до Черно море. Разкрита е синовната жертвоготовност в името на постигането му: „И тоя кръст на дух свободен всегдашния ще бъде път; за гения ти все по него разкошни лаври ще растът...“ Националното е подложено на изпитание, неговата цялост е застрашена, а синовете на отечеството са неспособни да го защитят. Разгледаните творби, посветени на този аспект от Яворовата поезия, разкриват мотива за скиталчеството, бездомността и безпътицата. Той е и обединяващото звено, което завързва възела на драматизма. Невъзможността на героите да откликнат на патриотичните си пориви ги води до принудително физическо и духовно разкъсване на връзките с родното. Яворов е поет на страданието в различни негови измерения и аспекти. Социалният и националният драматизъм, пречупени през човешките преживявания и съдба и отразени в творбите му, оформят образа му на поет, който не е затворен само в рамките на психологическите изживявания и философски дълбочини. Той е болезнено свързан с драмата на българския селянин и патриотичната тематика. Те го вълнуват не само като поет, а и като гражданин, българин и човек, който е движен от реални събития, който чувства пулса на истинския живот и е съпричастен с всичко, което се случва в него.

Нагоре