Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.08.2014 21:16 - Как реагира природата на човешкото насилие в разказа "Нежната спирала"? (ЛИС, БЕЛ, 8 клас)
Автор: u4ebnimateriali Категория: Други   
Прочетен: 3209 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 11.12.2014 15:12


От миналото до наши дни човекът и природата се опитват да "четат" загадъчната книга на битието. Постепенно обаче човекът се отчуждава и отдалечава от природата. Макар че е най-съвършеното природно създание, той се превръща в неин рушител, защото желае да гради живот само за себе си. Тези нови и сложни отношения между човека и природата Радичков описва в разказа "Нежната спирала". Повярвали, че са всесилни, хората често проявяват самоувереност при общуването с природата. Такива са и ловците от разказа, които са тръгнали да убиват диви животни за удоволствие. Природата реагира и по своему отмъщава за тази враждебност. Насилието на пътуващите мъже е показано в двете срещи. Първата е с шипковия храст, а втората- с ятото диви гълъби. Връщайки се от лов, хората са изморени и измръзнали. Всичко изглежда мрачно и сиво. Но природата наоколо е жива и одухотворена: „...смълчаната гора се измъкваше на пръсти назад, най-близките до пътя дървета подтичваха бързо, по-далечните се движеха по-бавно и се създаваше илюзията, че гората бяга назад с хиляди крака...“. Край един от завоите се появява шипков храст, отрупан с ярки червени плодове. Конярят завърта камшик и го удря с него. С това авторът показва агресивното отношение на човека към природата, неуважението му към нея,  неразбирането му, че тя е живо същество като самия него. Хората са се отдалечили от естеството и са спрели да го чувстват като свой дом. Държат се като господари. Перването на шипковия храст е демонстрация на власт. Затворени в егоизма си, човеците грубо навлизат в свят, който им е непонятен. Но природата е способна да се защити и да отмъсти за онеправданото отношение. Шипковият храст не може да се отбранява със сила. Той само втренчва „стотиците си червени очи“ в мъжете. С това болезнено напомня, че е жив, че вижда, че разбира. Авторът казва: „Почти като човек...почти като човек!“. Така шипката оставя следа в съзнанието на хората и пробужда спомен за приятеля на героя разказвач. Това засилва внушението, че между човека и природата съществува връзка, която ние отричаме и пренебрегваме. У героя разказвач се поражда чувство за вина и случката става повод за размисъл. Той осъзнава, че човекът е природно същество, но се проявява като агресор и насилник. Спомняйки си удивлението на приятеля му от един шипков храст, авторът проумява, че хората и природата са неразривно свързани, че са „еднакво диви“ и равнопоставени във взаимоотношението си. Но човекът трябва да се вгледа в себе си, за да се върне отново в своя дом. В небето се появява ято птици и у мъжете от шейната се пробужда ловната страст. Един от хората стреля. Дивият гълъб изписва спирала в небето, докато пада. В такава форма са и следите от кръв в снега. Те са като знак за разказвача, който събужда съвестта му на човек. Символът на кървавата спирала буди недоумението на ловците- той е като тайнствен език, на който природата се опитва да им каже, че са отишли далеч във властничеството си. Напомня им, че в нея има хармония и красота, които те не просто нарушават, а разрушават. Смътно осъзнали това послание, ловците не се и опитват да потърсят убитата птица. Те прозират неловкостта и безсмислието на стореното.        Природата остава същата- тя е като огледало на вечността и на непреходното. Тези, които се променят, са хората. Те се замислят за отношението си към нея. Човекът разбира, че не е господар, а част от природата, че самият той е нейно дете и ѝ дължи уважение и почит. 



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: u4ebnimateriali
Категория: Бизнес
Прочетен: 3097526
Постинги: 223
Коментари: 17
Гласове: 133
Календар
«  Октомври, 2024  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031