Постинг
09.08.2014 20:52 -
Спорът с триезичниците според „Пространно житие на Кирил“ (ЛИС, БЕЛ, 9 клас) - І-ви и ІІ-ри вариант
Идеята за свещения характер на трите езика- еврейски, гръцки и латински, се появява още през ІVв. Теорията, че те присъстват на Господния кръст е широко разпространена в сферата на римската и източната църкви. На всяко богослужение, извършвано на език, различен от тези, се гледа като на еретическо. Затова и появата на славянската книга е пробив в традицията и е почти революция.
Когато Кирил и Методий са задържат във Венеция, присъстват на събор, който поставя въпроса за триезичната догма. Духовниците, които я поддържат, подлагат на дискусия въпроса за славянските книги. Кирил убедително защитава правото на славяните да имат своя писменост и език.
Спорът с триезичниците е съществен епизод от „Пространно житие на Кирил“. Той разкрива умението на героя да отстоява тезата си и умело да борави с аргументи, побеждавайки противниците си. По време на събора немските триезичници „налетяха на Философа като врани на сокол и подигнаха триезичната ерес...“- казва авторът. Враговете на Кирил подлагат на съмнение светостта на славянските книги и правото им на живот. Те са консервативни и не допускат идеята за развитие. Според тях, ако апостолите, папата или учителите на ранното християнство не са създали славянска писменост, значи, на никого не е разрешено това. Всички други езици и култури се приемат за малоценни.
Кирил е горд „сокол“, който смело се противопоставя на нападките. Той носи демократични идеи и се заема с жар да защити славянската писменост. С това се проявява като защитник на всички европейски племена, които служат на чужд език в своите църкви. С помощта на риторични въпроси Константин се възправя срещу опонентите си: „Бог не изпраща ли дъжд еднакво на всички? Също тъй и слънцето не свети ли за всички? И не дишаме ли всички еднакво въздух? И как вие не се срамувате, като признавате само три езика и като повелявате всички други племена и народи да бъдат слепи и глухи?“. Опирайки се на цитати от Светото писание, почитани еднакво от западната и източната църква, Кирил доказва несъстоятелността на тезата им. Той разкрива значението на родното слово: „Ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът ми остава безплоден.“
Триезичниците не могат да оспорят думите на славянския първоучител, защото не могат да отрекат думите на свещените книги. Горд с победата на Кирил, житиеписецът отбелязва: „С тези думи и с още много други Философът ги посрами, остави ги и си замина.“.
Така Константин удържа нова победа във Венеция. Срещу една робска теория той противопоставя човечната идея за правото на всеки да създава култура на свой език. Няма малки и големи народи, няма богоизбрани и мразени от Бога. Всички са равни и могат да имат свой език, за да не са слепи и глухи за божественото слово. Те трябва да имат възможност да го възприемат с помощта на своя писменост и да бъдат част от културата на света.
(ІІ-ри вариант)
В епохата на Средновековието са приети три езика за свещени и божествени. За недопустимо се приема богослужението на друг. Църквата отхвърля опитите на по-малките народи да извоюват правото си да проповядват на свой език. Разпространението на славянската писменост, което осъществяват Кирил и Методий, също попада под нападките на защитниците на триезичната догма. Оспорването на свещеното основание на славяните да имат своя писменост става предмет на дискусия. Константин смело се възправя срещу недоброжелателите и с увереност и твърдост отстоява това им справедливото и законно право. Диспутът с триезичниците във Венеция е възлова сцена в житието на Кирил. Тя концентрира смисъла на всички по-ранни мисии на апостола. Той не просто участва в поредния богословски спор. Такива той води неведнъж. Това не е обикновена догматическа дискусия. В нея се намесва не само богословската логика, а и искреното вълнение на човек, който защитава каузата и делото на своя живот. Спорът е изграден по правилата на античната риторика. Доводите „за“ и „против“ са изложени във възходяща градация. Библейските цитати са подредени в съответствие с вътрешната йерархия на свещените книги- първо са старозаветните, после новозаветните- евангелски (от Йоан, Матей, Марко и Лука) и накрая- най-важни и авторитетни- от апостол Павел. С помощта на градация от риторични въпроси се поставя началото на вековна демократична хуманистична традиция, която присъства в славянската култура през цялото Средновековие до днес. Чрез словата на Кирил житиеписецът повдига питането за равнопоставеността на народите: „Не пада ли от Бога дъжд еднакво на всички? Също и слънцето не грее ли на всички? Не дишаме ли всички еднакво въздух?“. Словото на Философа звучи силно и актуално. В него личи умението му да полемизира. Той отговаря уверено, използвайки дарбата си на оратор и извежда новите идеи, които са чужди на последователите на църковните догми. Кирил разкрива всеизвестни истини- че Бог е един за всички и от това следва, че всеки народ има право на свой език и писменост. Един от най-силните му аргументи е: “Кажете ми: дали смятате бога за безсилен, та да не може да даде това, или го смятате за завистлив, та не иска?”. С това той пряко обвинява триезичниците, които познават божиите закони, но егоистично забраняват да се осъществи стремежът на всеки народ да бъде самостоятелен. Цитирайки Библията: “Горко вам, книжници, задето взехте ключовете на познанието: сами не влязохте и на желаещите да влязат пречите.”, полемистът сразява противниците си и предизвиква техния срам. Идеята на Философа в защита на святото дело е реформаторска и революционна за времето си. Неговата бърза мисъл побеждава ограничеността на триезичниците и разкрива мощта на вярата му в нея: “предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча другите, нежели хиляда думи на непознат език…”. Една средоновековна догма е оборена, а враговете не съумяват да се възпротивят, прозирайки неоспоримата правота на своя опонент. Жтиеписецът обобщава изхода от спора така: “С тези думи и други по-силни ги посрами и си отиде.” Кирил е човек с широта на мисленето, притежаващ мъдрост и красноречие. Но не те са определящи в прението. Той не само показва риторичните си умения. Константин се стреми да постигне тържеството на една нова култура, да утвърди ново хуманистично съзнание, което признава духовното равноправие между народите. Спорът е поредният повод първоучителят да блесне с интелекта си, но и да изведе славянството по нов път на развитие.
В епохата на Средновековието са приети три езика за свещени и божествени. За недопустимо се приема богослужението на друг. Църквата отхвърля опитите на по-малките народи да извоюват правото си да проповядват на свой език. Разпространението на славянската писменост, което осъществяват Кирил и Методий, също попада под нападките на защитниците на триезичната догма. Оспорването на свещеното основание на славяните да имат своя писменост става предмет на дискусия. Константин смело се възправя срещу недоброжелателите и с увереност и твърдост отстоява това им справедливото и законно право. Диспутът с триезичниците във Венеция е възлова сцена в житието на Кирил. Тя концентрира смисъла на всички по-ранни мисии на апостола. Той не просто участва в поредния богословски спор. Такива той води неведнъж. Това не е обикновена догматическа дискусия. В нея се намесва не само богословската логика, а и искреното вълнение на човек, който защитава каузата и делото на своя живот. Спорът е изграден по правилата на античната риторика. Доводите „за“ и „против“ са изложени във възходяща градация. Библейските цитати са подредени в съответствие с вътрешната йерархия на свещените книги- първо са старозаветните, после новозаветните- евангелски (от Йоан, Матей, Марко и Лука) и накрая- най-важни и авторитетни- от апостол Павел. С помощта на градация от риторични въпроси се поставя началото на вековна демократична хуманистична традиция, която присъства в славянската култура през цялото Средновековие до днес. Чрез словата на Кирил житиеписецът повдига питането за равнопоставеността на народите: „Не пада ли от Бога дъжд еднакво на всички? Също и слънцето не грее ли на всички? Не дишаме ли всички еднакво въздух?“. Словото на Философа звучи силно и актуално. В него личи умението му да полемизира. Той отговаря уверено, използвайки дарбата си на оратор и извежда новите идеи, които са чужди на последователите на църковните догми. Кирил разкрива всеизвестни истини- че Бог е един за всички и от това следва, че всеки народ има право на свой език и писменост. Един от най-силните му аргументи е: “Кажете ми: дали смятате бога за безсилен, та да не може да даде това, или го смятате за завистлив, та не иска?”. С това той пряко обвинява триезичниците, които познават божиите закони, но егоистично забраняват да се осъществи стремежът на всеки народ да бъде самостоятелен. Цитирайки Библията: “Горко вам, книжници, задето взехте ключовете на познанието: сами не влязохте и на желаещите да влязат пречите.”, полемистът сразява противниците си и предизвиква техния срам. Идеята на Философа в защита на святото дело е реформаторска и революционна за времето си. Неговата бърза мисъл побеждава ограничеността на триезичниците и разкрива мощта на вярата му в нея: “предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча другите, нежели хиляда думи на непознат език…”. Една средоновековна догма е оборена, а враговете не съумяват да се възпротивят, прозирайки неоспоримата правота на своя опонент. Жтиеписецът обобщава изхода от спора така: “С тези думи и други по-силни ги посрами и си отиде.” Кирил е човек с широта на мисленето, притежаващ мъдрост и красноречие. Но не те са определящи в прението. Той не само показва риторичните си умения. Константин се стреми да постигне тържеството на една нова култура, да утвърди ново хуманистично съзнание, което признава духовното равноправие между народите. Спорът е поредният повод първоучителят да блесне с интелекта си, но и да изведе славянството по нов път на развитие.
„Пространно житие на Кирил“ (ЛИС, БЕЛ, 9...
Героят на „Пространно житие на Константи...
Обаятелният образ на св.Кирил в „Простр...
Героят на „Пространно житие на Константи...
Обаятелният образ на св.Кирил в „Простр...
Няма коментари