Учебни материали :: Образът на Дон Кихот (ЛИС, БЕЛ, 10 клас)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

11.12.2014 14:36 - Образът на Дон Кихот (ЛИС, БЕЛ, 10 клас)

Автор: u4ebnimateriali Категория: Други

Прочетен: 30036 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 11.12.2014 14:51

Романът на Мигел де Сервантес “Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча”, създаден през 16в. в Испания, събужда огромен интерес, който е жив и днес. Той пресъздава образа на един обеднял рицар, който все още вярва в доброто. Оставил се на своето въображение, героят се сблъсква с действителността. Разминаването между двата свята той преживява трагично, а това буди смеха на читателя. Дон Кихот е луд идеалист, който вярва в доброто и ценностите на миналото, стигайки до глупост и мъдрост, смело отстоявайки ги в света. Пламенен защитник на любовта, той цени жената като муза и вдъхновителка за подвизите си. Негов висш идеал е свободата. Особеният начин на възприемане на действителността на главния герой се дължи на лудостта му, в която изпада заради прекомерното четене на рицарски романи. Алонсо губи разсъдъка си, защото вярва в написаното в книгите. Въображаемото е истинската реалност за него и той се превръща в Дон Кихот- борец срещу несправедливостта. Той желае да възкреси един отминал, измислен свят- този на рицарските времена, но се сблъсква с невъзможността да го направи. Външният му вид е изцяло пародиен. Дон Кихот е рицар на достопочтена възраст- около петдесетгодишен. Той е с източена, суха, костелива фигура. Вместо блестяща ризница има ръждясали доспехи. Носи леген вместо шлем и вярва, че отдавна остарелият Росинант е великолепен боен кон. Всичко във външното описание на Дон Кихот е нелепо и противоречи на традиционната представа за рицаря. Дон Кихот е безкористен идеалист. Той гледа на света с различни очи. Вижда го такъв, какъвто би искал да бъде: мелниците стават великани, ханчетата- замъци, овцете- войски. Той е мечтател и романтик. Търпелив и безстрашен, човек на дълга и честта, който защитава слабите в неговите очи. Срещне ли неправда, иска да ѝ се противопостави. Пример за това е случката с овчарчето. Макар да вижда своята безпомощност, той не се отказва и го защитава. Вярвайки в доброто и човека, той се противопоставя на привидното за него зло. Затова и освобождава каторжниците. Мисли, че могат да се поправят. Рицарят с носталгия си спомня отминалите времена. В речта си пред козарите той споделя, че много по-добре би било да се живее в “златните” векове, когато всички хора са били равни. В думите му са вложени мъдрост и ново мислене. Неговите морални разбирания не допускат насилието и неправдата. Затова се бори с всички сили против тях. Но оптимизмът му е отчаян и смешен. Както всички рицари, така и Дон Кихот от Ла Манча издига жената на пиедестал. В неговия свят всичко е свързано с и се поражда от любовта. Неговата избраница е Дулсинея дел Тобоссо, която е обикновена селянка, но в неговите очи- муза и вдъхновителка, свят идеал за жена. Всяко негово дело е продиктувано от мисълта за нея. За Дон Кихот свободата е всичко: “Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и, обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека”. За рицаря тя е на върха на копието, както сам казва, висша ценност и човешка привилегия. Дон Кихот носи непримиримостта към злото със силата на фанатик. Той отчаяно вярва в стойности, които са отживели. Въпреки това, в наивното му упование и отстояване на миналото прозира мъдростта на мечтател, който желае свят, изпълнен с красота, справедливост и равенство. Ползван е следният материал: http://www.neznam.bg/%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%BE%D0%BD-%D0%BA%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82-2

Нагоре