Учебни материали :: Искам/не искам да съм гражданин на ЕС (eсе, Етика)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

05.05.2015 17:27 - Искам/не искам да съм гражданин на ЕС (eсе, Етика)

Автор: u4ebnimateriali Категория: Други

Прочетен: 2351 Коментари: 1 Гласове:

Последна промяна: 05.05.2015 17:29

По силата на историческата логика България вече е член на Европейския съюз. Повечето българи отдавна желаеха да се върнем там, където смятат, че ни е мястото- в лоното на европейската цивилизация и култура. Доколко това е добре за нас, не е лесно да се прецени. Нищо в развитието на хората и държавите не е еднозначно. Всеки избор има цена и последствия. Трудно е да се заеме крайна позиция по въпроса дали положението, в което се намираме, е удовлетворително, и дали това е най-доброто за нас като народ. Винаги са възможни поне две гледни точки. Мога да споделя защо аз искам и защо не искам да бъда гражданин на Европейския съюз. Това, което е хубаво като резултат от присъединяването ни към обединението на европейски страни, е възможността да пътуваме, да се обучаваме и работим в него. Аз съм млад човек и за мен е от значение да мога да отида, където поискам, да бъда мобилна. Харесва ми, че няма ограничения, които да ме спират да посетя държавите на Европа, да се докосна до тяхната култура или да живея там. Сред добрите страни е и тази, че можем да се съизмерим с останалите и техният стандарт на живот да ни стимулира да се стремим да постигнем същия и у нас. Много често развитието се осъществява чрез следването на нечий пример. Ползвайки се от чуждия опит, можем да си спестим много от грешките по пътя към постигането на желаното. Ако правата ми в собствената ми държава са нарушени, мога да потърся закрила и справедливост от европейския съд- институция, която гарантира сигурност и защитава всеки гражданин, чиято страна е член на Съюза. Така мога да разчитам на обективна преценка и разрешаване на случая. Европа е голям пазар и, ако ние сме способни да му предложим качествени стоки, това би допринесло за икономическия ръст на България. Хора, развиващи бизнес, който реализира стойностни продукти, се възползват и печелят от това предимство. За съжаление, са твърде малко. Не искам да бъда член на Европейския съюз, защото това е форма на зависимост. Подписали договор за присъединяване, ние се задължаваме не само ежегодно да внасяме членски внос, но и да спазваме всяка директива, спусната ни от институциите на обединението. Това е сериозен финансов разход за малка страна като нашата, а и ни лишава от правото да вземаме самостоятелни и адекватни на нашите условия решения. Налагането на рамки, които не са в унисон с националната ни специфика, е вид заплаха за свободата и идентичността ни.
Не е тайна за никого, че държавите на Европейския съюз ползват България като кошче за боклук и често на потребителите се предлагат стоки с ниско качество. Такова е отношението към нас и когато търсим работа в страните на Съюза, въпреки дипломите ни от престижни университети. Наемат ни предимно за нискоквалифициран труд- такъв, който самите европейци не желаят да извършват, или умишлено завишават критериите, за да ограничат достъпа ни до по-високи позиции. Това е колкото политика на страните в интерес на техните граждани, толкова и форма на дискриминация, предвид гарантираните права, последващи от членството. В заключение мога да кажа, че на нашите политици им липсва далновидност и способност да лавират така, че да следваме своя национален интерес, а не само курса на Европа. Вярно е, че България е малка страна и е утопично да се мисли, че някога ще се управляваме независимо от никого, но е необходимо да имаме чувство за национално достойнство и да отстояваме своите изконни права. Хубаво е да бъдеш част от по-голяма общност, защото това осигурява защита при евентуална военна или икономическа заплаха, но е и въпрос на чест да съхраним своята култура. Защото и ние сме дали нещо на света и, ако той е забравил това, трябва да му припомним своето значение и да имаме свое място в него.

Нагоре