Учебни материали :: Гергана- възрожденски идеал за девойка и жена (ЛИС, БЕЛ, 10 клас)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

28.05.2015 12:54 - Гергана- възрожденски идеал за девойка и жена (ЛИС, БЕЛ, 10 клас)

Автор: u4ebnimateriali Категория: Други

Прочетен: 3770 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 28.05.2015 13:00

„Изворът на белоногата“ е текст, създаден изцяло в духа на народно-песенната традиция. В него се преплитат възрожденски идеали, историческа действителност и фантастични елементи от баладата. В центъра му стои тържеството на родното, олицетворявано от образа на девойката Гергана. Героинята обобщава всички типични за българското селско момиче черти. Надарена с природна красота и душевна чистота, тя носи смелостта и борбеността на своите предци. Това я превръща в идеал за възрожденска девойка и жена. Гергана е носител на задължителната в народните песни физическа красота. Обрисувана е с характерните за фолклора постоянни епитети- пиле шарено, кротко агънце, бисер между мъниста. Лицето ѝ е снежно, а ръцете- нежни. Тя остава в съзнанието на читателя като светъл и възвишен образ. Авторът гради представата за естествената свежест и неподправеност на българското момиче. То грее със собствена светлина, отразявайки силата на природата. Девойката от песента не е дарена само с красота от естеството. Вижданията на българина за човешко съвършенство включват и нравствеността. Гергана носи душевни качества, които извеждат образа ѝ извън рамките само на телесното. Тя е работлива. Рано отива на извора за вода, за да ошета навреме и да продължи да се труди на нивата. Изконна черта на българина е неговото трудолюбие и Гергана го притежава- знак за неразривна връзка с традицията. Героинята носи и смелостта на своите предци. С чувство за собствена чест и достойнство тя разговаря с турския везир, когото среща при извора. Тук проличават и нейните човешка и национална гордост. Грижовна и обичлива, тя държи на своя род и на близките си. Това я прави неподкупна. Нравствените ѝ устои и вътрешна сила не ѝ позволяват да се поддаде на материалните изкушения, които ѝ предлага везирът. Гергана има съзнание за своя произход и място- сама нарича себе си „проста селянка“, но това е израз на самопознание и собствена позиция. Тя е доволна и благодарна за това, което има. Цени даденото ѝ в живота, както и свободата, волността и своето: „Хубаво всичко на село, охолно, аго, на воля!“ С присъщата мъдрост на неизкушен от разнообразието на света човек, тя изразява разбирането, че можеш да бъде щастлив само там, където са хората, които обичаш, където си роден и където те заобикаля познатото. Това е условие да бъдеш спокоен и в хармония със себе си. Може би, едно от най-впечатляващите качества на Гергана е нейната вярност. Тя е предана на любимия си- Никола, и държи на дадената му клетва. Девойката не позволява да бъде покорен духът ѝ и да бъде погазено правото ѝ на свободен личен избор. Тя не допуска посегателство над най-съкровеното- способността да обичаш. Чувствата са интимна сфера, в която личността на човека сама открива своя път. Той не може да бъде насилствено привнесен отвън. Не подлежи на агресия и принуда: „- На живот ми си господар, Но на волята не ми си! Без воля стопан ставаш ти на мъртво сърце студено…“ Против морала е потъпкването на човек от човека. Затова Гергана се противопоставя на опита да ѝ бъдат наложени чужда воля и власт. Това буди възхищението на самия везир. Прекланяйки се пред нейните добродетели, той оттегля искането си. В нейна чест дори на мястото на извора построява чешма. Гергана става жертва на своята нравствена чистота и на отстояването на националните и човешки ценности. Фантастични сили я погубват. Умирайки, момичето се превръща в дух пазител на чешмата. Фолклорният текст възвеличава безграничната сила на момичето и го прави еталон за ренесансова личност, надмогваща материалното.

Нагоре