Учебни материали :: Конфликтът „свое-чуждо“ в поемата „Изворът на белоногата“ (ЛИС, БЕЛ, 10 клас)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

28.05.2015 13:10 - Конфликтът „свое-чуждо“ в поемата „Изворът на белоногата“ (ЛИС, БЕЛ, 10 клас)

Автор: u4ebnimateriali Категория: Други

Прочетен: 28880 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 28.05.2015 13:18

Основана на фолклора, поемата „Изворът на белоногата“ на Петко Славейков държи на традицията и народността. Творбата противопоставя националното и чуждото. Тя идеализира българското, съхранява го като ценност и го прави нравствен победител в битката с асимилатора. Поемата представя „своето“ чрез бита на българина и характерните му черти. Те изграждат и отстояват неговата идентичност. В конфликта му с „чуждото“, което я застрашава, надделява силата на националния дух. Онова, което авторът маркира като „свое“, са обичаите и традициите. Той прави читателя свидетел на сцените на обяснение в любов между героите Гергана и Никола. Обрисувани чрез средствата на песенната ни традиция, те са образи типове, покриващи представата на народа ни за младеж и девойка. Местата на техните срещи и етапът на ухажването са изцяло в духа на миналото. Обичаят на вземане на китката на момичето е знак за сериозните намерения на момъка. За да има положителна сила, той трябва да бъде извършен в утринта. „Своето“ носи и негативен знак. В него властват фантастични същества като змейове, самодиви и веди, чието влияние става причина за конфликта с „чуждото“, както и за смъртта на Гергана- сянката ѝ е вградена в чешмата. Благодарение на срещата с другостта, националните черти на българина стават достояние на читателя. Представител на непознатото е везирът, когото Гергана среща при извора вместо Никола. В сблъсъка с него тя разкрива силата си на достойна българка, която защитава родното и се превръща в олицетворение на „своето“. Девойката е грижовна и отдадена на родителите си. Разкрита е нейната жертвоготовност в името на дома. В разговора с везира тя потвърждава, че дните на българката преминават в труд и полезни дейности, а не в напразно наслаждение на материални блага и бездействие, какъвто начин на живот ѝ предлага везирът. Характерна черта на българите е, че не налагат своята воля над другите. Те са свободни личности, които сами вършат делата си, нямат подчинени и не упражняват власт над хората. Това е форма на егоизъм, която им е дълбоко неприсъща. За Гергана е неприемливо да има слугини, които да работят вместо нея. Българите помагат на другите и са винаги готови да бъдат в тяхна услуга. Създават благата, а не само ги потребяват. „Своето“ е представено като родно място. То е домът, селото, градинката. Символизира волността и свободата. „Чуждото“ е градът с неговите изкушения и духовно падение. То е място на насилие над личността, където човекът се подчинява на непознати и ограничаващи правила. Авторът разкрива „своето“ като измерение на духовност и нравствена извисеност в противовес с „чуждото“, което се измерва с материално благополучие. Не своето се изразява в множеството вещи и тяхното притежание- сараи, миндери, прозорци, дрехи, злато и сърма. „Своето“ е еднообразно, но достатъчно, а привнесената култура налага като собствена мярка количеството и многообразието. То е задоволяване на капризи и материални потребности. Най-силното оръжие срещу опитващата се да доминира чуждост е любовта. Гергана е българка и обича българин. Нейната преданост и вярност към Никола не е само човешка. Тя е израз и на отстояване на националната чест. Девойката брани и рода, и вярата си. Да се отдаде на чужденец би било предателство спрямо народността и своето, би било прекланяне на глава под чужд гнет. Чувствата и вярата не могат да бъдат купени, те нямат материална стойност и са ценности от висш порядък: - На живот ми си господар, но на волята не ми си! Гергана не приема нито едно от предложенията на везира. За смисъла и силата на нейната непреклонност говори, че сам друговерецът отстъпва пред нея. В нейна чест построява чешма- символ на уважение към защитата на „своето“. Поемата „Изворът на белоногата“ е възхвала на родното. Тя го прави още по-близко на читателя. Потвърждава принадлежността към него и засилва чувството за национална идентичност.

Нагоре