Учебни материали :: Програма на Австрийска социалдемократическа партия (реферат)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

28.05.2015 13:58 - Програма на Австрийска социалдемократическа партия (реферат)

Автор: u4ebnimateriali Категория: Други

Прочетен: 1522 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 28.05.2015 14:03

Австрийската социалдемократическа партия представя своята нова програма на федерален конгрес през май 1978г. В дискусията вземат участие членове на партията и политически дейци. Програмата е разработена от учени от страната и чужбина и за пръв път са поканени и нечленове на АСП. Характеризира се със систематика. В първата част са определени принципите на социалистите, последвана от аналитичен раздел, който излага основните обществени тенденции на времето. Разделът за искания е обемен, а заключителната част съдържа стратегическите представи на АСП за осъществяването на тези цели. Тя е продължение на предишната партийна програма от 1958г. Съдържа основните насоки за общество без класи, привилегии и зависимости. Основните ценности, зад които застава са: свободата, равенството, справедливостта и солидарността. Социалната демокрация отново е неин център. На преден план е изведен актуалният проблем за модел на общество, който дава възможност на отделния човек да участва активно и да бъде гражданин, който има своя дума не само в политическата сфера. Това е резултат на дълбоко убеждение, че е възможна изменчивостта на обществото. Такъв смисъл носят и думите на д-р Бруно Крайски, в отговор на скептицизма, че буржоазната демокрация е мъртва, а тази на утрешния ден не е намерена. Те са израз на вярата в социалната демокрация. 1.Принципи на социалистите: свободно разгръщане на човешката личност в обществото; премахване на класите и справедливо разпределяне на плодовете от обществения труд; свобода и достойнство на човека; пълно равноправие и социална справедливост в обществото; отсъствие на потисничество и експлоатация; икономическата дейност трябва да е съзнателна служба в полза на обществото; съхраняване достойнството и стойността на труда на човека, гарантиране правото му на труд; сборът от равноправно сътрудничество, научни познания и технически постижения носи мир и благоденствие. 1.1.Основни ценности: свобода- отказ от диктатура и разностранни възможности за избор; равенство- равностойност на всички хора- предпоставка за разгръщане на човешката личност, отказ от класи и привилегии, политически, икономически и социално равноправните хора са свободни; справедливост- осъществяване на равни права и гарантиране на равенство на възможностите, гарантиране дела на човека в изработения общ социален продукт и социален баланс между различните групи в обществото; солидарност- активно действие за благото на съгражданите и сътрудничество за общото благо; отговорност към общността и съобразяване с ближния, помощ на слабите. 1.2.Демокрация: отхвърляне на всяка диктатура на едно малцинство, както и насилие на мнозинството върху малцинството, което нарушава човешките права. Социалистите са противници на фашистката или комунистическата диктатура. Свободата и демокрацията са в разрез с авторитаризма. Без тях няма социализъм. Принципът на демокрация трябва да се осъществява във всички сфери. 1.3.Социалната демокрация: тя е общество на свобода и равенство, на справедливост и солидарност, на широка социална сигурност чрез право на труд и грижа за благоденствието на всички слоеве на населението, право на хуманна околна среда, образование и квалификация, основани върху свободен избор, право на глас при вземане на решения и участие в управлението. Хората трябва да са творци на живота си, да носят отговорност за него, да са солидарни и дружески помежду си. Принципът на гласуването трябва да се допълни от интегриращи форми за намиране на решения. 1.4.Социализъм и религия: те не са в противоречие; социалистите уважават изповядването на религиозна вяра, защото в основата ѝ лежи работата на хората за едно по-добро общество, каквато цел преследва и партията; социалистическото движение симпатизира на християнските послания за любов към ближния и застъпничество за слабите. 1.5.Социалистите и общността на народите: австрийските социалисти са част от едно световно международно движение, чиято цел е мир и свобода за всички народи. Те се обявяват за принципите на Социалистическия интернационал. Отхвърлят империализма и приемат, че дори най-малката нация има право на свобода и самоопределение. Те са против милитаризма и увеличаването на оръжия за масово унищожение. За общо разоръжаване са и разрешаване на конфликтите без употреба на сила. Искат международен правов ред. Застъпват се за правата на малцинствата. Целят международна солидарност вместо експлоатация на бедни от богати страни. 2.Светът, който искаме да променим. Стремеж към мир. Планово използване на научния и техническия прогрес, както и на природните ресурси на планетата, които могат да осигурят достойно съществуване без глад. Отговорно използване на науката и техниката. Решаване на проблема с безработицата. Свиване на ножицата между много бедни и много богати. Ограничаване на потреблението в разумни граници. Съкращаване на бюрокрацията. Реално обществено равноправие на половете. Право на глас на хората при вземане на решения, които ги засягат. 2.1.Икономическият ред при капитализма. След ВСВ капитализмът се променя под натиска на работническото движение, но характерните му черти се запазват. В индустриалното общество водеща е печалбата, а не потребностите на човека. Възникват нови форми на бедност. Икономическият ред на база „печалба-конкуренция“ дава предимство на личната полза и равнодушието, вместо на сътрудничеството и солидарността. Всичко е стока. Трудът се цени не от неговата обществена необходимост и полза, а от доходите, които носи. Така хората попадат в конкуренция и изолация. Ако не издържат, на тях се гледа като на неуспели и биват изтласквани извън живота. Социалистите имат историческата задача да направят икономика, която служи на хората. 2.2.Структурата на нашето общество: развитието на икономиката променя и обществото. Селскостопанският сектор намалява. Изменят се промишленият труд и професии. Възникват нови. Остават противоречията между зависимите и икономически силните. 2.2.1.От партия на работници към партия на всички трудови хора. Борбата за правата на работниците е борба за техните права. АСП е партия на работници и служещи, на чиновници и научни и културни дейци, на заети в селското стопанство, на занаятчии. Техническата и научната интелигенция, ръководители и управляващи са зависими работещи. Привилегиите и елитарното съзнание ги разделят от масата на работниците, но именно образованието им дава възможност да прозрат обществената несправедливост. Осъзнаване на ценността на занаятчийската икономика. Съществува пропаст между едрите и дребните селяни. Вторите са принудени да работят и в промишлеността. 2.2.2.За солидарно общество. Повече власт, повече пари или престиж не осигуряват пълноценен живот. Според социалистите подобряването на условията за живот на всички членове в едно общество гарантира подобряване на условията на живот и на отделния човек. Разпределението на труда и оценката на различните квалификации поражда конкуренция и води до десолидаризация. Бедните, безработните, чуждестранните работници, инвалидите и болните се нуждаят от справедлив човешки икономически и обществен ред, който не изключва слабите. В обществото трябва да отсъстват предразсъдъци и дискриминация. Малцинствата са равноправни части на народа и държавата. 2.2.3.За отговорно участие на младежта. Социалистическото движение се застъпва за разширяване на възможностите за сътрудничество и отговорно участие на младите хора в техните организации и в обществото. Тя утвърждава автономни политически младежки организации. 2.2.4.За сътрудничество с по-старите поколения. Насърчаване на участието на по-възрастните хора във всички сфери, към които те имат отношение, за да се избегне чувството за отчуждение и загуба на лична стойност. 2.2.5.За пълно равноправие и самостоятелно разгръщане на жената. Еманципацията на жените е възможна само с помощта на тяхната политическа, икономическа и социална независимост. Да отпадне пренебрежението към домакинската работа и безплатното ѝ извършване. Да се премахне двойното натоварване чрез съвместна работа на мъжа и жената. На жената и майката трябва да се даде възможност да упражнява професията си. 2.3.От държава на благоденствието към социална демокрация. Трудовите хора трябва да получат влияние в държавата. Да се създадат нови демократични форми на съжителство между хората, да им се даде възможност да опознаят и контролират държавата. Държавата трябва да служи на жизнените интереси на хората, а не да ги потиска. 3. Исканията на социалистите. 3.1.Човекът и демокрацията. Социалистите са за основните положения на парламентарната демокрация, за многопартийна система, интегрирана федерална държава и автономия на общините. Те са за демократична реформа. Обявяват се за прилагане на демокрацията във всички обществени сфери. 3.1.1.За по-нататъшно развитие на политическата демокрация. Политическата демокрация води до осъществяване на социална демокрация. Затова: разширяване на парламентарна демокрация чрез укрепване на институциите ѝ; задълбочаване на връзката между избиратели и депутати чрез елементи на личен избор при пропорционалните избори; демократизация на избора на депутати и партийни дейци; засилен контрол в сферата на лидерите и общините; присъствие на принципите на демокрация на равнище политически области; комисии и консултативни форуми за разширяване на участието на експерти в процеса на политическо формиране на волята; участие на граждани в общини и градски райони в управлението, пряка демокрация; подкрепа на инициативите на населението; облекчаване на режима за получаване на австрийско гражданство на лица, които живеят и работят постоянно в Австрия; разширяване на възможностите на чужденци да участват в решенията, които се отнасят до тях. 3.1.2.За по-нататъшно развитие на демократичния правов ред. Осъвременяване на правната реформа: гарантиране и разширяване на основните права и свободи; затвърждаване на основните социални права в конституцията; осъществяване на основните принципи на европейската конвенция за човешките права; гаранции на човешките права в духа на международна солидарност; борба против дискриминацията, смъртното наказание, изтезанията и терора; равенство при достъп и прилагане на правото; компенсационни мерки при прилагане на правото- поемане на разходи; справедлив баланс между правата на собствеността и интересите на общността; усъвършенстване на наказателното право; ефективни действия срещу икономическата престъпност; спазване на претенции за възстановяване на щетите на пострадалите от криминални престъпления; мерки за ресоциализация; приобщаване на подсъдимите към обществото; изтърпяване на наказанието при условия, отговарящи на социално-педагогическите принципи; възнаграждение на труда при изтърпяване на наказание; реформа на основните законови положения при задържане, затвор и ограничаване на свободата на пациенти в психиатрични заведения; съобразяване със социално-психиатричните познания и принципите на европейската конвенция за човешките права; съдебна независимост, свободно упражняване на професията и свободен избор на адвокати, нотариуси и защитници; ефективна организация на съдилищата; широко социално съдопроизводство; обучение на юристи, познаващи правото и социалната действителност; разширяване на арбитражните инстанции и помирителни институции; участие на народа в съдопроизводството; премахване на върховната власт в правораздаването; демократичен контрол върху правосъдието и всички други обществени институции. 3.1.3.За демократично управление. Социалистите искат да отстранят дистанцията между население и управление, излишните йерархични зависимости. Затова се обявяват за: функциониращо управление в служба на населението; отстраняване на бюрокрацията във върховната власт; публичното управление да се разшири до демократична система на планиране и услуги; децентрализиране на управлението и разпределение на задачите между федерация, лендери и общини; социално справедлив достъп до публичното управление; създаване на управленски служби, които да са разположени в жилищни райони и да действат извън обичайните административни часове; понятни закони и управленски наредби; разширяване на правата за осведомяване на населението; укрепване и разширяване на контролните институции; създаване на публични структури и пренасяне на права за решение върху по-малки общности. 3.1.4.За информирано общество. Свободен достъп до информацията и свободно изразяване на мнения, противопоставяне на цензура и злоупотреба с публична власт. Ефективна защита на личността от нападки в средствата за масово осведомяване; публично-правна организационна форма на радиото и телевизията, демократично контролирана; такъв да бъде и контролът на програмната отговорност на развиващите се електронни медии; право на участие във вземането на решения от страна на работещите в средствата за масово осведомяване; плурализъм на мненията; мерки срещу концентрацията на СМО; професионално обучение на журналисти; информационна защита на медиите; материални предпоставки за нова австрийска масова филмова култура; възпитание в критично отношение към съдържанието на медиите от страна на населението; нови форми на комуникация, даващи възможност на хората да изразят своите интереси и възгледи. 3.2.За икономика, справедлива към човека. Основните права на социалната демокрация могат да се осъществят, когато принципно се изменят условията за вземане на решение. Затова- по-голямо участие на групи, незастъпени досега. Пазарът като принципна организация, наред с други данъчни форми, може да изпълни определени обществени задачи в икономиката. 3.2.1.За качествен растеж. Растежът е основа на съществуването, но разрушава околната среда и е заплаха за здравето. Качественият растеж включва: ликвидиране на бедността и подобряване на стоките и продукцията, качеството на живот; хуманизация на работното място; равенство на шансовете в живота. 3.2.2.Конюнктура и труд. Предимство при гарантиране на работни места, справедливи за човека; преодоляване на глобалните кризи чрез международно съгласуване на мерки и изграждане на нов световен икономически ред; програма за развитие на Третия свят; увеличаване на покупателната способност на хората с най-ниски и средни доходи; запазване на автономията на австрийската икономическа политика чрез мерки за намаляване дела на вноса и контрол върху концерните; стимулиране на малките и средните предприятия; гарантиране на високо ниво на заетост. 3.2.3.Парична и валутна политика. Количеството пари не може да гарантира високо равнище на заетост. Да се преодолеят спекулативните нарушения чрез използване на обществената собственост в областта на кредита; срещу консервативната парична политика; закони и технически предпоставки, които при сривове да гарантират финансирането на ефективна политика на заетост; справедливо разпределение и използване на социалния продукт. 3.2.4.За справедливо разпределение на доходите. Уравниловката в доходите е проблем в австрийското общество. Съществуват различия във възнаграждението на различните дейности и професии, както и между мъжете и жените. Цел на социалистите е да се намали неравенството. Доходите и заплатите в частното стопанство да бъдат справедливо определяни; преразпределението на доходите да бъде справедливо и чрез данъчна политика да се намали неравенството; формиране на имущество в ръцете на работниците; финансова подкрепа на социално слабите групи; демократично използване на недвижимото имущество, което да гарантира достъпността на такива имущества; преразглеждане на най-високите обществени доходи на обществени фирми. 3.2.5.Обществен сектор. Негова задача е гарантиране на повишаването на жизнения стандарт особено за социално слабите. Социалистите са за: по-голямо участие на непосредствено заинтересуваните в планирането и провеждането на политическите решения; ръководене на обществените фирми за снабдяване върху принципите на целесъобразността, стопанисването и пестеливостта, да се вземат предвид обществено-икономическите задачи, които тези предприятия трябва да изпълняват; премахване на регионалните неравенство при жизнените шансове; съобразяване на финансовата ефективност при формиране на непреки и преки данъци, както и на социалните вноски и участие в разходите; премахване на неоправдано данъчно облагодетелстване, приемане на ясни и точни данъчни закони. 3.2.6.За демократично планиране и за участие в управлението. При социалната демокрация планирането държи сметка за богатството от идеи и инициативи на хората. То не разчита на централизирано регламентиране. Съчетаването на частната и обществената инициатива и успехите на рентабилността в предприятията и цялата икономика е икономическа основа на социалната демокрация. На преден план са следните задачи: дългосрочно рамково планиране; решаване на важни за обществото въпроси като снабдяване с хранителни стоки и суровини, усъвършенстване на здравното и образователно дело, създаване на равностойни условия за живот и препитание във всички населени места; използване на научните планиращи методи. Виждания за участие в управлението на равнище предприятия: разширяване правото на участие в границите на една основна реформа на публичното право; премахване на зависимостта между изпълнение на ръководна функция и управляване на лична власт върху други трудещи се; изключване от системата на обществено стимулиране на предприятия, които възпрепятстват избора на заводски съветници; участие на работниците във вземането на решения, които се отнасят до работно им място и организацията на трудовия процес; достъп на всеки работник до информация, която го засяга; разиграване на възможностите за участие в управлението. 3.2.7.Общо стопанство. Задачи на общия стопански сектор: сътрудничество между ръководството на предприятията и работниците в него; противодействие на опитите за приватизация; енергийно снабдяване, защита на околната среда; нови и усъвършенстване на съществуващи организации за реализиране на обществените интереси. 3.2.8.Енергия. Поради високия разход на енергия и ограничените природни ресурси, социалистите са за: планово използване на енергийните източници; повишаване степента на използване на енергията; пълно оползотворяване на всички възможности за добив на енергия с помощта на децентрализирани институции; проучване и разкриване на нови енергийни източници; перспективен подход за използване на ядрената енергия и строеж на нови ядрени централи, като се вземат предвид най-модерните технически постижения; световно разоръжаване за защита от опасностите на ядрената енергия; международен контрол върху складирането на ядрени отпадъци; дългосрочно международно сътрудничество по създаването на континентална енергийна система. 3.2.9.За защита на потребителя. Нормативните мерки за защита на потребителя се нуждаят от активно потребителско движение. Социалистите са застъпват за: повече права и информация на потребителя; защитата им от вредни продукти; производство на стоки, които отговарят на нуждите на потребителите; право на обективна информация и качество и защита от манипулация чрез реклама; постоянен контрол върху цените; гарантиране на широко местно снабдяване чрез законови разпоредби и целево стимулиране. 3.2.10.Селско стопанство. Социалистите зачитат селската собственост и настояват за развитие на селските райони. Затова са за: премахване на неблагоприятните условия за живот в селските региони; гарантиране на работещите в селското стопанство с доход, съответен на общото равнище; премахване на разликата в доходите чрез добавки по обществен път; подобряване на приходите на селското население от международния туризъм; насърчаване и планиране на аграрното производство, което снабдява австрийското население с качествени хранителни стоки; институции за съседска взаимопомощ, организации за облекчаване на домакинския труд, възможности за обучение и квалификация; запазване на селската собственост и разпространяване на собствеността върху земята; запазване на горския фонд; участие на селяните в селскостопанските кооперативи; подобряване на подготовката и квалификацията на заетите в селското и горското стопанство. 3.3.За хуманна екологична среда. Социалистите трябва да провеждат политика за опазване жизнената среда на човека. 3.3.1.За общество, хуманно към семейството. Социалистите се обявяват за демократично, равноправно семейство като форма на постоянно съжителство, което приема за своя задача възпитанието на децата и предлага на отделните членове на семейството взаимопомощ, съчувствие и защита. Те са за: разгръщане на семейството във всеки период от живота, семейната политика да помага за изграждането на положителни семейни отношения и да оказва подкрепа при възпитанието и издръжката на децата; общество, хуманно към децата; достъпни за всички деца места в детските градини, целодневно училище, възможности за образование на родителите, достатъчен брой заведения за консултации по възпитанието и планирането на семейството; признаване работата на домакинята и възпитанието на децата, двамата родители имат еднакви права и задължения по отношение на децата си, като разпределението на задълженията е изцяло личен въпрос на членовете на семейството; мерки за преодоляване на напрежението „семейство-професионална изява“. 3.3.2.Начин на живот. Социалистите гледат на осигуряването с жилище като на обществено задължение и затова настояват: с обществени средства да се осигурят разностранни възможности за придобиване на жилище или собствена къща; ново жилищно строителство и подобрение на съществуващия жилищен фонд; общинско и общополезно жилищно строителство; до жилищата да има площи за отдих, с обществена и частна инфраструктура за услуги и снабдяване, да се вземат предвид потребностите на възрастните, децата и инвалидите; старческите домове да са във връзка с други жилища и да са достъпни за жителите; наемателите да могат да влияят върху планирането и управлението на своите жилища, изграждането на околната среда и ремонтите; социално справедливо и единно наемно и жилищно право; да се предотврати всяка възможност за спекула с жилищата. 3.3.3.Екология, общинско и регионално планиране. Социалистите искат да преодолеят противоречието между пренаселване и околна среда, между промишленост и гранични неразвити райони. Затова са за: широкопрофилно планиране на пространството; намаляване на обременяването на околната среда, решаване на проблема с транспорта, разширяване на възможностите за отдих; достатъчно работни места и инфраструктурни съоръжения в селските райони; взаимодействие между федерация-лендери-общини и общински съюзи при планове с общи насоки; уточняване на целите на плановете, финансово изравняване между териториалните общности; подобряване на общинските структури; гарантиране и разширяване на общинската политическа сфера на действие с помощта на нормативни и финансови политически мерки; разпореждането със земята и парцелите да е с оглед на нуждите на общността, осъществяване на поземлената реформа чрез демократичен контрол; целенасочена екологична политика и превантивно планиране на околната среда с цел защита на природните дадености. 3.3.4.Транспорт. Социалистите са за транспортна система, която отговаря на жизнените условия на хората, на възможностите за развитие на икономиката, която осигурява преодоляване на транспортните дистанции. Да се даде предимство на обществения пред индивидуалния транспорт, заради по-ниския разход на енергия; повишаване скоростите и подобряване на комфорта във влаковете; колата да се ползва за лични цели за места, където няма обществен транспорт, за пътя до работа; освобождаване от транзитния транспорт, създаване на наднационална пътна мрежа, за което е необходимо международно разделение на разходите, използване възможностите на водния и въздушен транспорт. 3.3.5.Хуманизация в света на труда. Предлагат се: разширяване превантивната защита на труда, регламентиране на трудовите норми на научна основа и контрол на спазването им; координиране дейността на службите за защита на труда на местни и чуждестранни работници; нови форми на труд; преодоляване на капиталистическото понятие за успех чрез нова „стойност на труда“, за включване на технологии, насочени към задоволяване потребностите на човека, а не към печалбата; премахване на конвейера, акорда и нощния труд; производство, при което всеки работник може сам да участва в организирането на своето работно място. 3.4.За по-голяма сигурност и здравеопазване. Само една широкопрофилна система за социална сигурност може да предложи на трудовите хора достатъчно превантивни грижи за различни случаи в живота. 3.4.1.Разширяване на социалните права. Осъществяване правото на труд; синтезиране и усъвършенстване на трудовото право; гарантиране на неограниченото право на сдружаване и стачка; политически трудово-пазарни мерки, разширяващи възможностите за упражняване на професия от жените; такива мерки и за разкриване на нови работни места; мерки за възстановяване и връщане в професията- да се назначават инвалиди; възможности за професионална квалификация и преквалификация, облекчаващи приспособяването към изменените условия на труд; съкращаване на работното време. 3.4.2.Социално осигуряване. Справедливо финансиране на системата за социално осигуряване според възможностите на всички обществени групи; уеднаквяване на условията за осигурените; създаване на регионални социални центрове, предлагащи консултации. 3.4.3За по-нататъшно разгръщане на здравната политика. Перспективната здравна политика трябва да цели премахването на причините за болестта и да влияе върху условията на живот и труд; засилени изследвания в областта на трудовата и социална медицина, на психосоматиката; създаване на пространен здравен план за цяла Австрия; система на хоноруване, съобразена с интензивността на лекарския труд; демократизация на социалното и здравно дело, увеличаване на правата на пациентите и клиентите; създаване на служба за жалби и консултации, която да представлява пациентите; разширяване на системата на здравеопазване в предприятието, лекарят да е независим от ръководството на предприятието; разширяване на мрежата от амбулаторни и санитарни общински здравни служби и сдружения за медицинска апаратура; засилване на здравната просвета сред населението, повече възможности за лечение на психически болести; забрана за използване на здравни заведения с цел получаване на частни доходи; финансиране на болнични заведения, инвестиции чрез болнично-домашен фонд; разработка на план за възстановителните институциите; достатъчен брой регионално разположени здравни и социални клетки за лек достъп до здравните и социални услуги; просвета и възпитание за здравословен начин на живот; контрол върху фармацевтичната индустрия; ефективна програма за ранно откриване на заболяванията, превантивност и терапия. 3.5.За широка културна политика. Стремежите към култура включват: участие на всички хора според наклонностите и уменията им; гарантиране на периоди на себеосъществяване. Социалистите са против развитие, което подчинява хората на интересите на печалбата и манипулира поведението им, което поставя предметите над хората, подлъгва с илюзии и ги заблуждава, тласка ги към пасивност и повърхностно отношение. Принципите на културния възход са: възпитание на хората в чувство на взаимопомощ и социална ангажираност, справедливост и равенство на възможността за образование на хората от всички социални слоеве; равностойност между физическия и умствения труд; стимулиране на образователния процес на всички онеправдани; пълноценно оползотворяване на свободното време. 3.5.1.Училище. Училищната реформа е необходимост, която включва: разширяване на предучилищните образователни институции; развитие на различни форми на целодневно училище; реализиране на единно училище за всички 10-14-годишни ученици, стимулиране на способностите на отделния човек; намаляване на броя на учениците в клас; съобразяване на училището с обществената действителност; равностойно съотношение между творческото и физическото образование; реформа на съдържанието на образованието; равно образование за момчета и момичета; пълна интеграция на професионалното образование в образователната система; привличане на младежи в широкия образователен процес; премахване на точковото отчитане на успеха в развитието на учебни форми на обучение; участие на ученици, родители и учители във всички решения, които се отнасят до тях; равностойно обучение и квалификация на всички учители и възпитатели. 3.5.2.Обучение на възрастни. Социалистите се стремят към: организация на обучението на възрастните; съобразяване с потребностите на групи, които са пренебрегнати в образователно отношение; изграждане на организации за обучение на възрастни; въвличане на средствата за масова информация в предлагането на образователни програми; регионално и социално справедлив достъп до всички институции за обучение; стимулиране на народните книжарници; регламентирано безплатно образование; подкрепа на спонтанни инициативи наред с институционализираните форми за обучение на възрастните; създаване на структурен план за обучение на възрастните; стимулиране на квалификацията на възрастните. 3.5.3.Наука и висши учебни заведения. Университетите и висшите учебни заведения трябва да представляват най-важните средища за научното преподаване и центрове за научно изследване. Да бъдат обучавани квалифицирани специалисти, поставящи своите знания в служба на хуманното и демократичното развитие на нашето общество. Трябва да се осигурят равни шансове за всички групи от населението; да се подкрепят и стимулират всички желаещи да следват; да се гарантират свободата на науката и изследванията; пълно осъществяване на принципа на публичност и многообразие в мненията в преподаването; подобряване качеството на следване, свързване на преподаване и практика; постоянна реформа на организацията и съдържанието на обучението; съобразяване на обществените науки със социалистическата теория; стимулиране на изследователските намерения; участие на всички обществени групи в политико-изследователските решения; обогатяване на изследователския потенциал чрез разширяване на неуниверситетски институции за изследване и преподаване; достъпност на науката и квалификация през целия живот със съвременното състояние на науката. 3.4.5.Изкуство. Творчеството дава възможност за изява на хората и за израз на жизнените им потребности. Затова трябва: да се гарантира свободата на изкуството; стимулирането му; стимулиране на културата на малцинствата и на младите творци; насърчаване на съвременната народна култура; съхраняване на културните ценности от миналото; премахване на пренасищането с музейно изкуство в полза на актуалното въздействащо изкуство; възпитание в дух на толерантност, обсъждане на радикалните съдържания и нови форми на изкуството. 3.5.5.Спорт. Той е съществен елемент за формиране на личността. Стимулиране на спортуване на всички възрастови групи и на спортните организации като важни носители на спортни инициативи; специално внимание към хората, които спортуват по-малко поради физически увреждания; развитие на масов спорт и стимулиране на състезателния; изграждане на спортни съоръжения; обучение на учители по физкултура и треньори. 3.6.Австрия в общността на народите. Идеята за Интернационала- побратимяването на народите, е идея за международна солидарност, която е предпоставка за оцеляване на човечеството. 3.6.1.За международното положение. Демократичните социалисти са на мнение, че процесът на демократизация в комунистическите държави може да доведе до намаляване на военните блокове в света и до гаранция за световен мир. В глобален мащаб трябва да бъдат отстранени причините, водещи до възникването на войни и напрежение. В Средния Изток трябва да се признае правото на народите на свобода. Палестинският народ може да гарантира мир и прогрес в региона, ако създаде национално отечество. Социалистическата пария подкрепя всички движения, които целят преодоляване на расовата дискриминация. Тя е на страната на бедните и експлоатираните. 3.6.2.Международната политика на Австрия. Социалистите са за постоянен неутралитет на Австрия. Те са за: засилена помощ от страна на Австрия за целите на развитието; нов справедлив икономически ред; глобален план за сътрудничество между развитите и развиващите се страни, засилване на помощта за развитие и подкрепа на програми за помощ на развиващите се държави; подкрепа на освободителните движения в страните от Третия свят, воюващи срещу колониализма; засилване на позициите на Австрия в международните организации; подкрепа на разоръжаването и осъждане на оръжията за масово унищожение; контрол върху монополистичните съюзи и мултинационални концерни; сътрудничество на Австрия в процеса на европейско единение; подкрепа на работата на Европейския съвет; изчерпване на възможностите на мирния търговски договор с ЕИО; добра информираност на населението по въпросите на международната политика; премахване на тайната дипломация и безконтролното външнополитическо влияние на чужди икономически групировки; премахване на бариерите пред дипломатическите служби и осъвременяването им; разширяване ролята на Австрия като център на международни срещи. 3.6.3.Сигурността на Австрия. Въпреки политиката за неутралитет, социалистите се застъпват за широка национална отбрана за защита от сила отвън, обхващаща военни усилия, цивилни защитни действия и мерки за икономически позиции. Те са още за народна армия. Националната защита трябва да се основава на обща военна повинност, но да не бъдат привличани хора против техните вътрешни убеждения. Австрийската федерална армия може да изпълнява поставените ѝ задачи, само ако нейните военнослужещи спазват напълно всички граждански и лични права. 4.Пътят на социалистите. Социалистите са движещата сила на обществената промяна в Австрия. Те налагат политическата демокрация и извоюват избирателното право за мъжете и жените. Създават демократичната република и работят съвместно с профсъюзите за премахване на социалната нищета. Те се стремят към процес на постоянни промени. Принципите им са все още актуални. 4.1.Свързана с хората. АСП трябва да е мотор на демократизацията. Работникът трябва равноправно да участва в управлението. Идеята за профсъюзното движение трябва да е действена. 4.2.Демократична партия. Социалистите се стремят да развият в редиците си нови форми на човешко съжителство. Задължениятана активистите- да дадат публичност на финансовото си положение, да не злоупотребяват с членството си за постигане на лични изгоди, всеки член участва в избора на активисти и има право на пълна информация и свободна дискусия. 4.3.Открита партия. АСП държи на принципите си и ги защитава в открит диалог. Солидаризира се с идеите на християнството. Признава постиженията на политическия либерализъм. 4.4.Ново съзнание. АСП се стреми да изгради общественото развитие чрез политика, на която да сътрудничат жените и мъжете в Австрия. 4.5.Социализмът като постоянна задача.Осъществяването на социалната демокрация и на нейните ценности е постоянен процес. Изпълнението на социалистическите идеали е историческа задача. Социалдемокрация 2000 (допълнение към програмата на АСП) 1.Основна цел- социалната демокрация. 2.Равенство чрез премахване на социалните ограничения и социалната онеправданост. 3.Отказ от обществени привилегии. 4.Прозрачност на политиката и икономиката. 5.Обществото, към което се стреми АСП, се гради от толерантни и изпълнени със съзнание за своята отговорност хора. 6.Солидарност вместо егоизъм. 7.Обществено участие във вземането на решения. 8.Искаме по-добра държава. 9.Хората не са обект на управлението, те са в центъра на съзиданието. 10.Социално равенство и справедливост. 1.Демократичното общество. Равните права и равни възможности са основата на демокрацията. Степента на осъществяване на свободата и равенството определя в обществото неговия демократичен характер. Политическите цели и политическите действия трябва да бъдат едно цяло. Политиката да ангажира хората по отношение на техните жизнени интереси. Равномерното и разумно разпределение на властта е съществена цел на социалдемокрацията. 1.1.Пред нови предизвикателства. Необходимо е да се мисли за обрат в общественото поведение и за новите предизвикателства, някои от които са принудите в света на труда, опасността от разпространение на система за данни и информация и мащабните технически решения за снабдяване с енергия, рисковете от генната технология. Решенията за тях да не се вземат в елитарен кръг, а да се търсят коалиции на разума, което би означавало повече доверие в политиката. 1.2.По-добра държава- социално отговорна свобода. Девизът на АСП е не „по-малко държава“, а „по-добра държава“. Важно е държавата да изпълнява своите задачи на висококачествено равнище, като намалява разходите и върши това ефективно. Държавната намеса трябва да има положително балансиращо въздействие, където силите на пазара пораждат несправедливости. Да се предлагат държавни услуги ефективно и на по-ниски цени. Важно е отношението между гражданите и обществените служби, което трябва да се характеризира с дух на сътрудничество и взаимно уважение. Реформите да засегнат: въвеждането на повече критерии от образование и прослуженото време; въвеждане на лимитирани по време ръководни позиции; изравняване правата на служещите и работодателите и пенсионна осигуровка за хората на наемния труд и на всички други, които не са самостоятелни; да се засили конкуренцията между държавните услуги. 1.3.Съчетаване на формите на демокрация. Политическо разделение на труда. Представителната демокрация като регулатор на отношенията между „лоби-малцинства“ и „безсловесни мнозинства“. 1.4.Децентрализация, собствена инициатива, лична отговорност. Децентрализацията коригира съсредоточаването на власт на отделни единици или групи. Свързване на централната и децентрализирана отговорност. 2.Равно участие за всички. Работа и управление на квартала. Насърчаване на модели за жилищно строителство на сътрудническа основа. 2.1.Демокрация в общината. Общинската политика да е обвързана с гражданите. Хората да влияят върху общинската политика чрез преки демократични организации и участие в процеса на вземане на политически решения; съвременни форми на организация на общественото управление; въвеждане на общинското избирателно право за живеещите в Австрия чужденци; демократизация на управление на окръзите. 2.2.Участието на гражданите като динамичен процес.Смисълът на това е да се ангажират те в разработването на компетентни решения и да им се предложат възможности за участие при вземане на решения. 2.3.Демокрация в икономиката. Участие в управлението на предприятията. Осигуряване на участие и в управлението в рамките на международните концерни. 2.4.Демокрация в партията. Вземане на решения в партията отдолу нагоре. 2.5.Разширяване на демокрацията.Демокрацията не е институция, която, въведена веднъж, е гарантирана завинаги, тя се развива и трябва да бъде защитавана от гражданите. Да е налице многопартийна система и политически плурализъм, минимална политическа култура. За ново качество на АСДП (документ от конгреса, проведен в Линц през 1991г.) Обновлението на АСДП е процес, който се изпълва от хората. Обновената АСДП се придържа към крайната представа за социална демокрация. Смяната на абревиатурата означава засилване на тази представа и връщане към името, което тя с гордост носи в продължение на десетилетия. Това е свидетелство за непромененото отношение към демокрацията и основните ценности. Социалдемокрацията е партията на новото демократично качество. Тя застава зад новото избирателно право- избиране на депутатите тайно и свободно и с одобрението на провинциалното ръководство на партията чрез предварителен избор. Социалдемокрацията е партия на сътрудничеството с профсъюзите. Тя е партия на организационния плурализъм и е открита. Партия на пълното равноправие. Остава си членска партия. Тя е модерна партия. Социалдемокрацията има повече от стогодишна история. Ценностите ѝ трябва да се превърнат в ценности на цялото общество.

Нагоре