Учебни материали :: „Да живееш, значи да съживяваш абсурда“- Камю (есе, Етика, 10 клас)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

26.06.2015 16:21 - „Да живееш, значи да съживяваш абсурда“- Камю (есе, Етика, 10 клас)

Автор: u4ebnimateriali Категория: Други

Прочетен: 1476 Коментари: 0 Гласове:

Времето ни прави мъдри. С годините разбираме, че много от нещата, с които ги изпълваме, са безсмислени. Живеем, водени от едно неизменно „трябва“. Религията и обществото осъждат самоубийството като изход от този порочен кръг. Хората вярват, че смисълът е в това да повтарят страданията си. Така ежедневно потвърждават абсурда. Може би, в него е скрита тайна. В своето есе за Сизиф, който всеки ден бута камък към върха, Албер Камю ни казва, че животът ни е лишен от значение. Той смята, че времето ни тук е въртене в кръг, от който единственият изход е смъртта. Само тя е способна да ни даде отговорите на въпросите, за които сме слепи на земята. Философът разкрива човека като обречен. Попадайки в кръговрата на едни и същи действия, губим усещането за своето висше предназначение. А именно то е, което може да осмисли съществуването ни. Ние искаме да разкъсаме завесата на живота и да погледнем отвъд, да прозрем великия му замисъл. Дотогава ни остава едно- като Сизиф да тикаме камъка нагоре, а когато той се изтърколи надолу, да започнем отначало. Животът ни е непрестанен труд. Той е опитът ни да преодолеем разума и да следваме сляпо вярата, че усилията ни някога ще бъдат възнаградени. Непосилно е полагането на безплодни усилия. Но обществото е приело, че животът е ценност, колкото и тежко да ни се струва бремето му. Дългът към това, че сме се родили, стои над нашите индивидуални потребности. Човекът е част от веригата на времето и е негово задължение да я преживее.

Нагоре