Учебни материали :: „Сенки“- вечното привличане и противоборство между мъжкото и женското начало (ЛИС, БЕЛ, 11 клас)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

04.06.2016 21:21 - „Сенки“- вечното привличане и противоборство между мъжкото и женското начало (ЛИС, БЕЛ, 11 клас)

Автор: u4ebnimateriali Категория: Други

Прочетен: 6382 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 04.06.2016 21:25

Любовта е един от проблемите в творчеството на Яворов. Тя заема важно място в неговия поетичен свят. Жизнеутвърждаваща, вдъхновяваща или пораждаща страдание, тя трайно привлича вниманието на стихотвореца и предизвиква лиричните му размисли за отношенията между мъжа и жената. В стихотворението „Сенки“ двете природни начала са представени като нереални и безплътни. Те се стремят към сливане, но то е обречено на невъзможност. Хармонията между мъжкото и женското е непостижима. Поетичната творба на Яворов е изградена драматургично. Чрез своеобразния декор- бяла завеса, осветена от лампа, е вложена известна кинематографичност. Мъжкото и женското са сякаш отражения от невидим свят върху платното на настоящето. Те са безтелесни и илюзорни- сенки, обобщени символи на извечните начала. Ключово понятие е нощта- времето на поетическото действие, което допълнително ги характеризира като „сенки на нощта“. Стихотворението разкрива драматичната самота, на която са жертва мъжът и жената, и опитите за нейното преодоляване в крайните точки на приближаване и отдалечаване. На равнището на символите сенките са метафора на душите на двата пола. Те изобразяват нетленната им същност, неспособна да надвие едноличната им тъмнина. Като рожби на нощта, са пропити с тъма, която се страхуват да прекрачат, през която се боят да преминат отвъд. Анафоричното повторение в първата и третата строфа- „сами една пред друга“ и „сами една за друга“, напластява усещането за отделното съществуване на сенките. То не е търсено и желано. Двете човешки половини дирят допирна точка, копнеят за среща и докосване. Мъжкото и женското жадуват контакт и стремлението той да бъде осъществен е градиран последователно от първия стих на втората строфа: „Мъчително глава се към глава навежда-„ , през четвъртия: „Напрегнато ръце се към ръце протягат“ до първия на последния- трети, куплет: „Те шепнат може би, но може би и викат, но може би крещят;“ Сенките преодоляват невидимо препятствие чрез физически и словесни действия. Те искат да надмогнат преградата помежду им, да скъсят духовното разстояние, да преминат отвъд личната самота. Потопени в светлина, те са „тъмни“. Тяхната изначална същност ги осъжда на невъзможност да открият другия, да преминат границата на своя свят и да пристъпят в отсрещния. Те „искат“, носят вътрешния подтик, имат вложено търсенето на своята противоположност, но „не могат“. Непостижимо се оказва преливането на световете. Привличането между мъжкото и женското начало съдържа в себе си противопоставянето между тях. Двата процеса са израз на вечните природни сили, които са в непрестанно движение, които не познават покой и които откриват завършеност чрез своя противовес. Отблъскването между двете половини на естеството в поетичния текст на Яворов е заявено по няколко начина. Чрез отрицателните форми на глаголите- от една страна, „не могат“, употребена като антитеза на желаното („искат“), а от друга- „не докосват“, които обясняват отдалечаването. Повелителното „няма да се чуят“ отхвърля шанса за връзка. Въпросът „от що се те боят?“ сякаш крие отговора за причината за несбъднатото взаимно постигане. Кратката форма на противопоставителния сюз „нито“ носи смисъла на отричане на възможността за достигане- „ни ще се досегнат“. Отблъскването, разбягването на мъжкото и женското са подсилени от наречията „мъчително“ и „напрегнато“, които предават трудността за изпълване на целостта. Желанието и непостижимостта са кръговратът, в който се въртят природните начала, подчинени на центростремителност и центробежност. Те се приближават едно към друго, но се и отдалечават. Антитезните повторения внушават идеята за тази непрестанна гонитба. Любовта в стихотворението „Сенки“ е химера. Душите на мъжа и жената са осъдени да бъдат разделени. Потопени в светлина, тя не озарява вътрешните им светове, не ги осветява и не ги събира. Над тях трагично тегне самотата, която те напразно се опитват да надмогнат, защото са деца на нощта.

Нагоре