Наричаха я просто баба Кира.
Решила бе, че няма да умира.
И свиреше тя често на кавал
от младостта си в крайния квартал.  

Любимата й поза - задна прашка
и сръбване от винената чашка
(в антракта между два сеанса),
направи я за Някой Санчо Панса.    

Ох, бабо Киро, бабо Киро!
Иди на църква и вземи си миро.
Комай ще ти дотрябва и тамян,
та Дявола да умориш без свян.  

А той от детството ти в теб живее.
В теб, Дяволице, ако и да пееш
и да свирукаш като за хорце.
Китара си вземи, но и перце.  

Та върху тънките й седем струни,
тренирай ти през нощите си лунни.
Хвърли го стария фалшив акордеон
през лющения цигански балкон.  

За нея пиша аз - за баба Кира.
СеПуко тя си прави без да спира.
Бях купил брадва аз от панаира,
но хвърлих я - не ставаше за Кира.

смях се до сълзи. Защо ми се струва, че липсва една сричка на Кира?

на всякакви тъпи Кирчовци, включая Кирчо Нашенеца от Канадата.

Дали си струва заради една баба брадва да хабиш
и ода да й подариш?!

"Кир" на гръцки означава господин. Та оттам ми хрумна Кира - сиреч госпожа.
Та си права - трябваше да бъде Кира(та) - ето тук точно е липсващата сричка!

Едва ли си струва, ама нали сме си щедри...!

е много сложна за възприемане. Това може да подведе всеки, без изключение!