Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.05.2013 10:25 - Бащи и деца / Старите и младите / Тържеството на младостта в „Българи от старо време“ (ЛИС, БЕЛ, 10 клас)
Автор: u4ebnimateriali Категория: Други   
Прочетен: 10087 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 15.10.2013 10:54


       Повестта „Българи от старо време“ е отпечатана за първи път на руски език в Москва през 1867г.. Тя е пропита както с топла обич към родния край, така и с ирония към копривщенските нрави. Далеч от родината, младият писател живее със спомените за прелестта на родния град. Той рисува Копривщица, потопявайки я в идилични природни картини и изобличавайки консервативното мислене на българите от старото време.     В своята творба Любен Каравелов представя сблъсъка на закостенелия традиционен мироглед, скован от дребнавост и суеверия, с искреността и неподправения ентусиазъм на младостта. Изразители на остарелия светоглед са хаджи Генчо и дядо Либен, а на противоположния бряг са техните деца Лила и Павлин.        С ирония и хумор се обръща към старите писателят. Някогашният Генчо с прякор „Кукумявката“ е килиен учител, който е приеман от всички за личност с енциклопедични познания. Той е „жива душа и пъргаво сърце…“, „чисто злато…“. Всепризната е неговата ученост, а училището му е цяла „Калифорния“ и прилича на чифлик с много мисирки, гъски, патки, кокошки и свине, отглеждани от учениците му.     Идеализираният му образ приключва там, където започват недостатъците и зевзеклъкът му. Хаджи Генчо е дребнав и болезнено педантичен човек, което личи от музея му, в който всяка вещ има своя история, старателно описана от него. Пословични са неговото използвачество, чревоугодничество и самомнение. Той обича да похапва и пийва за чужда сметка. Грубостта във възпитателските му методи граничи с деспотизъм и терор над възпитаниците му, което го прави нравствено ограничен. Като такъв се проявява и в отношението си към любовта на дъщеря си. Егоизмът и себичността му го карат да застане на пътя на нейното щастие.    Приятелството на хаджи Генчо с дядо Либенсе крепи на основата на безкрайната любов на първия към хубавото старо вино на втория. Двамата копривщенци са врагове в своите симпатии- единият към „ингилизите“, а другият към московците. Дядо Либен е от местната „аристокрация“, макар да не е със съвсем чисто минало. Той е „лудомладовец“, както го нарича авторът, човек с юнашки навици, обичащ конете и оръжията. Подобно на своя бъдещ сват, и дядо Либен се отличава със стремежа си да бъде господар, да стои над другите, да се отличава от съгражданите си. Той има слуга, с когото се държи грубо и жестоко и комуто не позволява да се подиграва с положението му. Тези му черти го доближават до характера на хаджи Генчо и дават основание героите да бъдат определяни като носители на закостенял консервативен мироглед.       Изразители на старото, на една отминаваща епоха, са и копривщенските свахи. Скуката и еднообразният живот, който водят, стават причина за пораждането на глупави суеверия и клюки. Грубата намеса в живота на другия е характерен белег за провинциалния манталитет, който е обект на критика от страна на автора. Любен Каравелов показва как разпространяването на неверни слухове по адрес на хаджи Генчо, че от комина му изхвръкнал огнен змей, а в двора му витаят таласъми и подобни на тях същества, както и вярата в хорската мълва от страна на дядо Либен, могат да се превърнат в пречка за щастието на младите.      Лила и Павлин са отрицанието на стария свят. Макар да са изградени в духа на фолклорната образност, в тях не личи ирония и осмиване от страна на автора. Те са въплъщение на доброто в традицията и носители на нов светоглед. Героите не се поддават на интригите на местните. Те показват умение да различават доброто от злото и се борят за любовта и щастието си. Лила и Павлин се изправят срещу света на своите родители, на своите предци, като в същото време носят неговите символи на доброто.        Развалянето на годежа става причина Павлин да се опита да отвлече своята любима, с пълното ѝ съгласие за това. Хаджи Генчо категорично се противопоставя на смелостта му и изпраща Лила в манастир. В този важен за младите момент у дядо Либен се събужда типичната за него лудомладовщина. Той застава на страната на своя син и го подкрепя в решението му да изживее щастието. За разлика от хаджи Генчо, проявява разбиране към желанията на децата и утвърждава идеята, че няма нищо по-хубаво от младостта, чиято задача е да носи развитие, да движи живота напред.          Тържеството на новия свят, победата на ренесансовото мислене, че човек е свободен и има право да изживява и утвърждава чувствата и идеите си, са явното послание на Любен Каравелов. Въпреки факта, че повестта носи заглавие, което внушава властващата сила на стария свят, се прокрадва и надеждата на автора, че неговите порядки ще останат именно там- в паметта и отминалото време. Той проповядва, че всяка епоха има своите странности, но е добре, когато има приемственост, защото тя е показателят за развитие. 



Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: u4ebnimateriali
Категория: Бизнес
Прочетен: 2069570
Постинги: 223
Коментари: 14
Гласове: 126
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031