Учебни материали :: „Българи от старо време“- книга паметник на народния бит (ЛИС, БЕЛ, 10 клас)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

15.05.2013 11:52 - „Българи от старо време“- книга паметник на народния бит (ЛИС, БЕЛ, 10 клас)

Автор: u4ebnimateriali Категория: Други

Прочетен: 5696 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 15.10.2013 10:53

„Българи от старо време“ е творба, която може да се тълкува многопосочно. Нейната ценност е именно в това, че не е едностранчива, а предлага различни гледни точки към патриархалния свят. В нея Любен Каравелов утвърждава всичко онова от него, което е добро и красиво, което може да бъде възприето от една настъпваща нова епоха. Положителното на отминаващото време авторът открива в будещите родолюбие и умиление природни пейзажи на родния му град. Съзира го и в традиционните му обредност и песенност, във фолклорните представи за красиво и добро, въплътени в образите на част от героите. Любен Каравелов създава своята творба далеч от родината. В неговите спомени Копривщица е потопена в аромата на майската природа и цъфналите рози. Изпълнена е с песента на девойките и изпъстрена с накацалите като птици двукатни къщи. Носталгията му към родния край е много силна и тя ясно личи в упоението и старанието, с което предава красотата му. Природата е неизменна част от представата му за родното, от образа на бащиния дом. Най-силни и въздействащи са думите му: „Обичам те, мое мило Отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали, и техните бистри и студени извори! Обичам те, мой мили краю!“. Лирически отклонения с идилични описания на копривщенския бит като тези, в които южното слънце събужда балканската природа през пролетта, а моми и ергени се задяват по време на трудовия им ден, разкриват неговата неугасваща обич и почит към картината на българския живот. Преклонението на Любен Каравелов пред старината, пред фолклорната традиция е свързано с изображението на младите. Авторът се възхищава от умението на народния певец да портретува и това личи от описанията им. Лила е типичната девойка от фолклорните текстове. Тя носи характерните за тях черти: очи като вишни-череши, вежди като пиявици, зъби като маргатар, а снага като фидан в градина. Не прави изключение и Павлин: той е „гиздаво ергенче“, има умно лице, високо чело и големи очи, лицето му е „пълно и гладко, а тялото- право и гиздаво. Лила е „гълъбица“, а Никола- „сив ясен“(сокол). За Любен Каравелов физическата красота е винаги в хармония с човешките добродетели- принцип, също наследен от фолклорната традиция. Затова Лила е и работлива, умна, пъргава, весела и добра въртокъщница, а Павлин- кротък, трудолюбив, прям и с пъргав ум. Портретните характеристики Любен Каравелов допълва при описанието на обредите- задевките, сватосването и годежа. В тях той вплита всички характерни за традицията детайли- напиването на момината вода и краденето на цветето ѝ; стъкмяването на китката; ритуала на гостуването; задължителният за церемониала диалог. Авторът не пропуска нито една подробност и така гради една детайлна представа за обичаите на българина. С етнографска точност проследява както интериора на хаджи Генчо, така и поведението на всеки от героите. Предоставя пълен списък на даровете на всяка от страните в годежа. Изключителната наблюдателност и внимание на автора, обърнати към народната традиция, са доказателство за неговото преклонение към нея. Част от това национално богатство е песента. Нейната функция се проявява в зависимост от мястото ѝ в повествованието и от героя, който я изпълнява. Дванадесетте песни, които изпълват повестта, са такива, които възхваляват красотата на българската девойка или са представени като част от времето ѝ за труд или за творене на красота. Няколко от тях са песни на дядо Либен, който обича да си подпява. Любимата му е тази за Мануш войвода, защото му напомня хайдушкото минало. А най-обичаната от хаджи Генчо е свързана с пиенето на вино, което е негово любимо занимание. (бел.- вж. пълен списък на всички песни в повестта в края на съчинението) Дали допълва характера на героя или изразява общи български черти, певческото творчество е част от живота на българина и Любен Каравелов не пренебрегва този факт. Извеждайки предпочитанията на героите, той прави видим, обобщава и осмисля българския „табиет“- начина на живеене, ежедневния бит на народа ни, неговите ценности и нрав. Авторът максимално точно предава духа на българската традиция. За да го съхрани и изрази вярно, той черпи от щедрата национална съкровищница и изпъстря речта си с афоризми, поговорки и находчиви сравнения. Дядо Либен чете „параклис“ на Павлин или го упреква, че „гледа като мисир на слънце през марта“, че налита на женитба „като муха на мед“. Подобни сравнения са част от портретните характеристики или нрава на героите. Хаджи Генчо има нос „като краставоселска краставица“ и се държи като „Кралевити Марко“ или „Синтип философ“. Те са и които внасят хумор в повестта. Белетристът Любен Каравелов е майстор на битовата обрисовка. Рисувайки народния живот, той се проявява като негов добър познавач и ценител. Всичко свързано с родния край, което носи здраве, сила и жизненост, авторът наблюдава с любов и утвърждава. И не е случайно определението за творбата му, което се превърнало в негова емблема, а именно, че „Българи от старо време“ е „книга паметник на народния бит“. ____________________

Бел. Народната песен в „Българи от старо време“:

1. Песен, възхваляваща красотата на българската девойка. 2. “Черней, горо“- песен на девойка, метяща двора. 3. Дядо Либен си подпява от радост. 4. Песен на циганите, когато дядо Либен иска да го черпят. 5. Любимата песен на дядо Либен за юнашки подвизи- тази за Мануш войвода. 6. Подпяването на дядо Либен, когато си пие кафенцето. 7. Песен на Иван, когато дядо Либен му заповядва. 8. Песен на хаджи Генчо за виното. 9. Песен на девойките, когато садят цветя. 10. Песен на старата сваха, изразяваща злостта ѝ. 11. На годежа по пътя към дядо Либен циганите пеят. 12. Песен на св.Атанас.
P.S. Песента би могла да бъде предмет на отделна, самостоятелна тема на разглеждане. Силно застъпеното ѝ присъствие в повествованието, вероятно, е една от причините повестта да бъде адаптирана и превърната в оперета.

Нагоре