Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.12.2014 19:43 - Мотивите за гнева и възмездието в Първа песен на ,,Илиада" от Омир (ЛИС, БЕЛ, 9 клас)
Автор: u4ebnimateriali Категория: Други   
Прочетен: 12126 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 20.12.2014 19:44


През 12в.пр.н.е. започва последното нахлуване на гръцки племена, с което настъпва краят на микенската култура. Новите царе съзнателно подражават на миналото и „Илиада“ възниква като военна поема за героите на тази древна цивилизация. Тя разказва за четири големи схватки на гърци и троянци, ограничени в четири дни, пресъздадени в двадесет и четири песни. Началото на творбата, в която Ахил и Агамемнон се скарват за пленницата Бризеида, представлява експозиция и завръзка на творбата. Първа песен пряко въвежда в темата на епическата поема ,,Илиада"- гневът на Ахил, предизвикан от накърненото му чувство за чест. Ахеецът е победен в спора с Агамемнон, но героят изпъква с ценните си морални добродетели. Той е загрижен за гръцката войска, търси разумен изход от създалата се конфликтна ситуация, непримирим е към неправдата. Обиден и унизен от Агамемнон, ,,синът Пелеев" се оттегля от военните действия и търси възмездие за погазеното си достойнство на воин и човек. Гневът на Ахил дава начален тласък на всички събития в поемата. Той е искрата, която задвижва сюжетното действие. Затова и призивът на рапсода е да бъде възпят:                               „Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев,                               който донесе безбройни беди на войските ахейски,                               прати в подземното царство душите на много герои,“   Яростта е гибелна и от нея произтичат нещастия и загуби, нарушава хармонията и реда в света.           Свадата между Ахил и Агамемнон възниква заради подялбата на плячката- красивите Бризеида и Хризеида.  Аполоновият жрец Хриз пристига в ахейския стан с откуп, за да си върне дъщерята, но е обиден и пропъден от Агамемнон. Прорицателят призовава своя бог и той отмъщава на ахейците, пращайки в стана им смъртоносни стрели. Ахил търси решение, свиквайки събрание на воините. Калхас открива причината за божествената намеса, но е охулен от Агамемнон. Все пак вождът обещава да върне Хризеида. Словесният сблъсък между Ахил и Агамемнон започва с думите на Атрида. Пелеевият син мъдро и търпеливо го увещава да почака да сринат Троя, за да получи „тройна, четворна награда“. Агамемнон се разгневява, държи се надменно и егоистично. Той алчно пожелава спечеленото от Ахил и се опитва да наложи господарската си воля. Синът на Пелей избухва на свой ред, но не от чист каприз, за разлика от Агамемнон. Ахил е красив и смел. Силата му е повече духовна, защото се държи с достойнство, преглъщайки обидите в името на колективното благо и въпреки правото си да наругае, защото е равен на Агамемнон. Гневът на Ахил е справедлив- засегнато е чувството му за чест. Свадата е не просто спречкване между разбойници за плячка. Омир въвежда понятието за лично човешко достойнство. Потъпкани са чувствата на най-смелия гръцки воин. Със силата на властта е погазена справедливостта и застрашен колективът.             Ораторът Нестор, надарен с „глас благозвучен“, един от най-старите герои в данайската армия, се опитва да потуши спора. Осъзнавайки колко са важни Ахил и Агамемнон за войската, със силата на словото той убеждава героите, че и по-велики от тях са се вслушвали в мъдрите му съвети. Нестор е гласът на здравия разум, който уталожва страстите, влива мъдрост и благоразумие у героите.             Гневът на враждуващите става причина за отмъщението. Ахил проявява смелост и дръзко изрича обидни думи срещу Агамемнон:                      „Користолюбецо алчен, облечен в безсрамие нагло!“.   Въпреки това, той изразява готовност да се оттегли, защото се чувства незачетен и погазен като воин и човек. Когато напрежението ескалира, Ахил премисля да извади меча си, но Атина възпира действието му. Той не се поколебава да нарече Агамемнон пияница с кучи очи и сърце на кошута, да го представи като страхлив. Ахеецът изрича клетва против вожда на гърците и целия им лагер, пожелавайки разгрома им от троянците. Примирен, послушен, засегнат, но разумен, Ахил се оттегля от гневната свада. Той предава Бризеида, защото Атридът е все пак върховен вожд. Омир винаги предполага реда като нещо важно и красиво. Затова, въпреки справедливата си ярост, Ахил напуска бойните действия. Отблъснат и самотен, той не се отказва да търси възмездие и се обръща към висшите сили. Ахил измолва от майка си- Тетида, помощ от Зевс. Отмъщението на ахейския воин се изразява в насочване на божествената благословия над противниковия лагер и се реализира чрез света на боговете. Конфликтът в света на хората прераства в конфронтация и между властващите над тях небесни сили. Тетида постига съгласието на Зевс, а това предизвиква ревността на Хера, която се тревожи за съдбата на ахейците, подозирайки замисъла на съпруга си. Богинята се помирява, заплашена от него. В двореца на Зевс скърбят и другите богове. Хефест се притеснява да не изчезне разбирателството между безсмъртните. Той се обръща към Хера да спечели отново благосклонността на Зевс. Така е възстановена хармонията в света.       Ахил олицетворява идеала на древните гърци за епически герой. Макар лишен от божествено безсмъртие, той е най-велик между земните герои. Съчетава свръхчовешка сила с човешка слабост. Притежава физическа сила, мощ, храброст и наред с тях душевно благородство и нравственост. Основна цел в живота му е славата. Ахил е едновременно безстрашен и жесток, нежен и слаб. Загрижен за общото благо, той надмогва личните си стремежи и се превръща в олицетворение на най-висшите качества на воин и човек. 



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: u4ebnimateriali
Категория: Бизнес
Прочетен: 2804777
Постинги: 223
Коментари: 17
Гласове: 133
Календар
«  Януари, 2023  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031