Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.05.2013 12:02 - Трансформиращ преразказ на откъса „На гости у Иречек“ от името на професор Иречек (БЕЛ, 7 клас)
Автор: u4ebnimateriali Категория: Други   
Прочетен: 18765 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 08.05.2013 12:41


        Работих си аз в кабинета и при мен влезе човек, когото не познавам. Той ме поздрави приятелски, като ме попита дали съм добре. Зачуден му подадох ръка и го поканих да седне, като в това време се опитвах да се сетя кой е. Гостът ми напомни за поста ми на министър в София и аз потвърдих. Той се представи, че е от там и затова сме съграждани. Попита ме помня ли статията във в.“Славяни“, в която бях нападнат и охулен. Гостът ми ме успокои и увери, че не вярва на написаното и на това, което се говори от българите за мен. Аз познавах добре този народ и никак не ме учуди фамилиарното отношение на човека, който ми говорѝ ту на „Ви“, ту на „ти“.         Разговорът ни продължи няколко минути в този тон, когато гостът ми започна да хвали квартирата ми и намекна, че има място за още един чужд човек. Говорѝ ми за гостоприемството на българите и изказа съжаление, че другите не са като тях- да нахранят, да напоят и постелят на госта. Аз се опитах да му внуша, че квартирата е тясна дори за нас с домашните ми, но той продължи да развива темата за гостоприемството. От нея насочи разговора към търговията. Той ми съобщи, че носи за продан розово масло и ми заяви, че иска утре да го водя по всички фабрики, защото не знае езика и иска да му превеждам. Бързо му отговорих, че не съм запознат с фабрикантите на етерни масла, понеже занаятът ми е от съвсем друг род, а и че нямам свободно време. В замяна обещах да му кажа къде се събират българите студенти. После започна да ми обяснява, че ще даде масло на някаква госпожа, която също познава, а аз не можах да се начудя за кого говори. Обясни ми да го препоръчам на роднини и приятели, докато той се навърта около нас, за да си говорим за България. Накрая директно предложи да остане у нас, докато е в Прага. Аз се извиних и опитах да се възпротивя. Той заяви, че му е по-добре на хотел, но че искал да ме почете като техен човек. Благодарих му за вниманието и за втори път заявих, че не разполагам с излишни помещения, но като наш гост го поканих на обяд. Българинът се съгласи, като защити правото си с думите, че ако не от неговата, то от българската софра все сме яли.             Бях зает със спешна работа, която гостът ми прекъсна. Седях като на бодли и не знаех как по деликатен начин да го накарам да ме остави да я върша. Позвъних да се яви слугата и му поръчах да съобщи на домашните за гостенина от България. След малко влезе майка ми, която той поздрави с двойно темане към челото си. Тя също го приветства любезно и с ред въпроси прояви интерес към отечеството на госта ни. В отговор той я попита къде е по-хубаво- в Прага или в София, но тя го погледна с недоумение, защото не е била никога в България. При това българинът ми хвърли поглед с дяволита усмивка. За да изляза от ситуацията, съобщих на майка ми повода да я извикам и на немски я помолих да заведе госта в другата стая. Той заоглежда багажа си, повъртя се, почуди се и нерешително тръгна след нея. След малко отново се появи на вратата, а аз с мимики и жестове обясних на майка да го занимае с нещо, за да свърша работата си. Българинът заяви, че багажът му може да ми пречи, но аз го уверих да не се безпокои. Той се опита да го вземе, но ние любезно му попречихме. Майка го отведе в другата стая, а аз останах да работя. Точно когато бях приклекнал до шкафа с книгите, българинът се появи отново. Попита ме дали работя, след което затвори вратата. Така и не разбрах причината за любопитството му.           На обяд бяхме всички около масата- родителите ми, сестра ми, българинът и аз. Преди да започне да се храни, гостът ни се прекръсти, като в същото време не спря да се усмихва. Той обясни поведението си с това, че е от либералната партия. После попита дали яденето е супа и че обича това турско ястие. В мига, в който майка ми му подаваше обеда, той изля доста от съдържанието му върху масата, започна да се извинява, като събра една част с лъжицата и я върна в чинията. Искахме да му сменим супата, но той я загради с ръце и категорично отказа.          Както обядвахме, българинът ненадейно съобщи, че има чушки в багажа си. Донесе го от кабинета ми, извади две и ги поднесе на трапезата. Показа ни как да ги разтрием в супата и сам започна да сърба. А и доста хляб изяде, като ни обясни, че българите много хляб ядат. В края на обяда се поинтересува за виното, похвали го и изпи не една, а няколко чаши.           После се оттеглихме в приемната стая за обичайното кафе. Гостът ни ми предложи да запаля от неговия български тютюн. Донесе го от багажа си и запуши с наслаждение. Заговори ми за политика. Попита ме направо какви са политическите ми убеждения- либерал ли съм или консерватор. Без да чуе отговора ми, ме взе за консерватор, като употреби думата „консерва“. Започна да ми обяснява, че не разбира нито едните, нито другите. За него всички били „маскари“. Но в негов интерес било, както сам се изрази, „да им клати шапка“. Защото се занимавал с търговия и предприятия и имал процеси в съдилищата. Длъжен бил да е с тях, защото имал амбиции да го изберат за депутат или кмет. Накрая ми заяви, че е врял и кипял в тия работи, т.е. че много добре ги разбира. След деня, който прекарах с него, не се и съмнявам, че много добре ги разбира „тия работи“. 



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: u4ebnimateriali
Категория: Бизнес
Прочетен: 2804764
Постинги: 223
Коментари: 17
Гласове: 133
Календар
«  Януари, 2023  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031