Учебни материали :: Материал за матура (11

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

20.05.2013 10:05 - Материал за матура (11 - Елисавета Багряна)

Автор: u4ebnimateriali Категория: Други

Прочетен: 12613 Коментари: 0 Гласове:

Елисавета Багряна(1893-1991) „Кукувица”(): Принадлежи на стихосбирката „Вечната и святата”. Теми и мотиви: фолклорни представи за неувяхващата женственост; жената като скитница, бездомна и жадна за нови впечатления и преживявания. Образи: фолклорна образност- кукувицата като символ на неуседналост, жената бродница. Във фолклорна рамка и чрез обръщение към невидим събеседник, лирическата героиня разкрива съдбата си на човек на пътя, а не човек на дома. С билки и магии тя не може да излекува страстта си да живее, пътува, да се впечатлява, да вижда и открива нови неща. Духът ѝ е жаден и ненаситен, приключенски. Тя няма да свие гнездо, нито да шета край огнището и да отгледа деца. Жената в това стихотворение е скитница. Може да се каже и творческа личност, копнееща да слуша музика и сама да пее. Тя е свободна личност, която сама взема решения кога и какво да стори- сама загася огъня, дори недогаснал. Сама нарича себе си „ненаситена” и „ненаживяна”. Това определя една виталност, естествена жизненост и отвореност към света и живота, противоречаща на традиционния консерватизъм на българката. Багряна очертава образа на една свободомислеща жена, на една жена личност, която носи отговорност за собствения си живот, отвъд дълга и разума- жена на свободното сърце. „Стихии”(): Основно чувство:неудържимост начовешката емоция и стихийност. Теми и мотиви:жената и женствеността като природна стихия. Образи: непокорната жена, представена чрез образите на вятъра, водата и виното. В творбата е предаден женският устрем, волност и свобода. Представяйки образите на вятъра, водата и виното и на принципа на образния паралелизъм и сравнението, авторът очертава образа на жената като стихия. На всеки природен елемент е отделена по една строфа. Чувството за засилваща се стихийност е градирано възходящо с помощта на глаголи- вятърът префучава, вдига, грабва, сваля; водата, представена чрез р.Бистрица, иде, разтрошава, излиза, завлича; виното е закипяло. Те динамизират поетическата реч и внушават разрушаването на обичайните граници, на ограничеността на установените правила. Символизират разчупването на реда и праволинейния ход на живота, взрива и победата на вътрешния свят над външните рамки. На нивото на стиха се борят глаголи и съществителни така, както емоцията и разумът са в противоборство. Строфите са изградени под формата на въпроси- всяка от тях е един реторичен въпрос, които подчертават неизбежното изригване на стихиите. Багряна извежда като победител вътрешните подтици на душата и изразява невъзможността те да бъдат потискани и затваряни. Затова в четвъртата последна строфа нарича героинята си „сестра на вятъра, на водата и на виното”, защото тя носи същото непокорство и неподвластност на сковаността и ограниченията. Природата и природното начало се движат от своя вътрешна логика, която не може да бъде ръководена и направлявана от закостенялостта. Женствеността търси нови и недостигнати пътища и не може да бъде възпряна, защото извира от самия център на живота. Тя се опира на инстинкта и достига мащабите на космическото. „Потомка”(): Принадлежи на стихосбирката „Вечната и святата”. Тема и мотиви: родството, произходът, наследството. Образи: тъмнооката прабаба; земята майка. Лирическата героиня заявява още в първата строфа, че няма прародители, че не познава заветите, лицата, душите , живота на своите предци. В следващите строфи утвърждава разбирането си за чувство за произход, а именно в това всеки да се самоопознае, да разбере себе си. За себе си тя знае, че носи кръвта на скитниците. На тази основа сама измисля и съгражда миналото си, представяйки си, че е наследница на прабаба с буйна и непокорна кръв, проявила невероятната за една жена смелост да избяга с „чуждестранен, светъл хан”. Силната им обич ги спасява от наказанието за престъплението им. В петата строфа лирическата героиня е убедена в своя произход- той определя мирогледа ѝ- обича необхватните с око поля, конския бяг под плясъка на бич, волния глас, разлян по вятъра. Съзнавайки принципа на наследствеността, лирическата героиня признава, че наследила смелостта на прабаба си, вероятно е наследила и възможността за грешка: „може би сред път ще се сломя-„. Но обратът, на който читателят става свидетел в последните два стиха, я оправдава и в това, защото тя е дъщеря на майката земя- прародител на всички. Тя не би могла да бъде друга, освен такава, каквато я е изградила точно тя- волна и непокорна в своя земен път. Характерна особеност: творбата пресъздава древния култ към земята майка. „Вечната”(): Принадлежи на стихосбирката „Вечната и святата”. Теми и мотиви: за безкрайността на живота, за неговата непреходност, мотивът за родовата кръв. Образи: жената прародителка, преляла кръвта си в поколенията; вечната жена. Творбата увековечава образа на жената майка, която се преражда и пресътворява във времето. Творбата започва с трагичното- тя е мъртва и е без значение как се казва. Брачният ѝ пръстен е широк и вече загубил съдържанието си. Смъртта е неумолима и невъзвратима. Тя не може да осмисли земното. На принципа на контраста във втората строфа на безжизнената жена е противопоставен писъкът на нейната рожба- символ на новия живот. Като реплика от „Потомка” и тук се явява мотивът за родовата кръв. Тя определя безсмъртието, защото се прелива в новия живот. Съградена е представата за едно своеобразно прераждане. В него е записано бъдещето- поколенията ще повторят модела на миналото- устните на двама млади ще се слеят и внучката ще носи същото име- „Мария” или „Анна”. Човекът умира, но духът, носен от наследниците, триумфира над тленното и преходното.

Нагоре